На дъщеря ми Даниела от времето, когато беше 3-годишна!
----------------------------------
Беше мъничка чаровна фея.
Беше мойта светлинка в тунела.
Даваше ми стимул да живея
и във сблъсъците да съм смела.
Влизала съм в яростни двубои,
за да те спася от зли порàзи.
Гарваните, влезли в дните твои,
още ги изгарям с мощен лазер.
Мамина Дидонка, цвете нежно,
тригодишна сладка бърборана...
Искам сред великата безбрежност
златна светлинка да си останеш.
Ден и нощ съдбата ти изплитах
с пръстите на блеснали надежди.
Не разбираше тогава никой,
че от ад кармичен те извеждах.
Искам да си звездно извисена,
да си над житейските несгоди.
Довери ми се. Повярвай в мене -
мама знае накъде те води!
16.03.2007, 7ч.23мин., петък.
--------------------------------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар