Изниза се година от тогава.
Все още виждам влюбената стая...
Бях всеотдайност, нежна до забрава.
Копнеех от любов да те извая!
Напук на тежкото житейско бреме,
като реликва в себе си те носех.
Не може никой и троха да вземе
от спомена със изгревите росни!
Небесната ми сила не престана
да бди над твойта самота заспала.
Една сълза, от скрит копнеж огряна,
не спира с тиха обич да те гали.
Защо си тръгнах? Беше по програма.
Във нея ти си звездното начало!
Ще дойда в ден на тържество голямо!
Да бъда вечно твоя съм избрала!
10.03.1993, 9ч.51мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар