464. ТИ, АЗ И БЕЗКРАЙНОСТТА /27-ми март/

На моя небесно озарен любим, независимо кой е той
и къде изпълнява в момента общата ни мисия!
 
----------
Съвършен да си! Да си обичан!
Да си мъдрост, глъбинà, море...
Да си Бог за волностите птичи
в дни, когато егоизмът мре.
Да си рицар, ласка и утеха
за тъгите, болни от лъжи.
Да си пролет за цветята крехки,
дето висша воля ги множù.
Да си в мрака блеснала надежда,
страст във "Болеро"-то на Равел.

Да си символ за любов безбрежна,
Зевс да си, в поклон глава навел.
Да лекуваш с поглед скрити рани.

Да си маг, небесно озарен.

Аполон да си, с душа огряна.

Светлина да си, изгряла в мен.

Да си чудотворен полъх в храма.
Ореол да си, обвил Парнàс.
А насред безкрайността голяма
твой божествен стимул да съм аз!

27.03.2007, 9ч.13мин., вторник.
-----
Парнàс - планината, където живее Пегас - крилатият кон
на поетичните вдъхновения.