Благовещението грейва, а те няма!
Нима и този път ще съм сама?
Не искам от това да правя драма,
но толкова е пусто у дома!
Копнея нещо силно да се случи. - Да бъда вик в космическа гора.
На миналото да изгубя ключа.
Торнаден ураган да покоря...
Прати ми блага вест - нощес прати я,
за да зачена от безкрая син!
Спомнù си - аз съм твоята Мария,
а ти си хоризонтът златно-син.
Да можех даже бегло да те видя!...
Бих се превърнала в небе без грях.
Бих пяла със възторга на Овидий.
Бих станала зора, каквато бях.
С търпение ще чакам - време много.
Щом съмне, ще се случат сто неща.
Архангел ще ме гледа с мека строгост
и в нова орбита ще се въртя...
Нали ще позвъниш, за да ми кажеш,
че нещо истинско назрява днес?
Да можеше да знаеш, как е важно
и как ми липсва твойта блага вест!
24.03.1993, 10ч., четвъртък. ------ -
- Благовещение - на 25 март.
- Овидий - древен поет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар