Угрижено море, къде си скрило
очакването ми за юлски смях?
Дали при спомените белокрили
от времето, когато чайка бях?
А може би - при лунната пътека,
запътена към хоризонта тих?
Или в душа, където скръб отеква
от жалбите на пълен с болка стих?
Самотно си, море. И гледаш нямо.
Блестят копнежно твоите вълни.
Нали си моето духовно рамо -
поне веднъж опора ми стани!
4.03.1993, 18ч.35мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар