сряда, 1 януари 2014 г.

1211. ПОЛИТИЦИТЕ, НАРОДЪТ И ДЪРЖАВАТА



ПОЛИТИЦИТЕ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ ДЪРЖАВАТА, ДОБИВАТ ВЪРХОВНО САМОЧУВСТВИЕ И ГОРДЕЛИВОСТ, ЗАЩОТО СИ ВЪОБРАЗЯВАТ, ЧЕ СА СЪТВОРИЛИ НЕЩО ВАЖНО, ЗА ДА ВЪРВИ ЖИВОТЪТ НА НАЦИЯТА НАПРЕД. НО ВСЪЩНОСТ ДАЛИ Е ТАКА? ДАЛИ САМО ТЯХНА Е ЗАСЛУГАТА ЗА ДОБРОТО, КОЕТО СА СЪТВОРИЛИ? А ДАЛИ САМО ТЕ СА ВИНОВНИ ЗА ЗЛОТО, КОЕТО, ПОРАДИ СВОЯТА ГОРДЕЛИВОСТ И НАДМЕННОСТ, СА ОСТАВИЛИ СЛЕД СЕБЕ СИ ДА ВЛАСТВА И ДА СЪСИПВА ЖИВОТА НА СЪНАРОДНИЦИТЕ ИМ, ТЪНЕЩИ В НИЩЕТА?
ВСИЧКИ ПОДАНИЦИ НА ЕДНА ДЪРЖАВА СА ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ И ПРИ СЪТВОРЯВАНЕТО НА ПОЛЗИТЕ В ИМЕТО НА ХОРАТА, НО И НА ВРЕДИТЕ, ЗАКОПАВАЩИ ЖИВОТА НА НАЦИЯТА.
ВСИЧКИ НИЕ СЪВМЕСТНО С ПОЛИТИЦИТЕ СЪТВОРЯВАМЕ ПЛОДОВЕТЕ, КОИТО КОНСУМИРАМЕ - ЗДРАВОСЛОВНИ ИЛИ СМЪРТОНОСНИ - ТЕ СА ДЕЛО НА СЪВМЕСТНИЯ НИ ТРУД, ТЕ СА ПЛОД НА СОБСТВЕНИТЕ НИ ПОЗИТИВНИ /ГРАДИВНИ/ И НЕГАТИВНИ /РАЗРУШИТЕЛНИ/ ИЗЛЪЧВАНИЯ.
АКО СИ ДУХОВЕН ЧОВЕК, КОЙТО РАБОТИ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕТО НА СВОЯТА ДОБРОДЕТЕЛНА ПРИРОДА И ЗА СВОЯТА НАРОДОПОЛЕЗНА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА, ТИ ДАВАШ СВОЯ ГРАДИВЕН ПРИНОС ЗА ПРОЦЪФТЯВАНЕТО НА РОДИНАТА ТИ, ЗА ДА Е ТЯ ДУХОВНО ОБОГАТЕНА, ЦЪФТЯЩА, А ЗАЕДНО С ТОВА - МАТЕРИАЛНО БОГАТА.
НО АКО СИ ЕЛЕМЕНТАРНО МИСЛЕЩ ЧОВЕК, ОБЛАДАН ОТ ЗЛОТО, КОЙТО СЕ СТРЕМИ САМО КЪМ ЛИЧНИ ОБЛАГИ И ТО БЕЗ ДА Е ВЛОЖИЛ ГРАДИВЕН ТРУД, АКО СИ НАПЪТСТВАН ОТ ЕГОИЗМА НА СВОЯ БОГ ТОЛУМ, ТОГАВА СИ РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА, УБИВАЩА НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО НА РОДИНАТА СИ.
ЕТО КАКВО КАЗВА УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ТОЗИ ВЪПРОС/1931г./, НО ЕДИН СЪВЕТ - ТЪРСЕТЕ ПОДТЕКСТА НА ДУМИТЕ МУ:
"Съвременните хора имат големи изисквания. Те очакват от Природата не само да ги нахрани, да ги нагости добре, но и да напълни хамбарите им. Обаче Природата никога не прави това. В кой хамбар тя ще складира въздуха, светлината и топлината? Тя всичко дава даром и казва: вземете си, колкото ви трябва. Казвате: ако не складираме благата на природата, всичко ще се развали, ще се разсипе. Не се безпокойте, нищо няма да се разсипе. Природата се грижи за своите богатства. Тя разполага с хамбари, с житници, в които складира излишъците от своите богатства. Който се нуждае от нещо, той ще отиде при един от нейните хамбари и ще си вземе каквото иска и колкото му е потребно.
Природата е разрешила въпроса за храната, но хората още не са го разрешили. Целият живот на човека, от рождението му до заминаването му от този свят, се свежда единствено към въпроса за храната: какво ще яде и как ще си достави по възможност по-голямо количество храна. Този е най-важният икономически въпрос, поставен за разрешение и в камарите, и в дипломатическите, и в търговските кръгове. Днес всяка държава мисли само за хляб, т.е. за земята, която ражда хляба. Отношения се създават или развалят все за хляб, за богатства, за материално надмощие. Това се дължи на неразбиране дълбокия смисъл на живота. Днес в света има толкова много хляб, че всички хора по земята могат цели четири-пет години да прекарат юбилейни години, само да ядат и пият, колкото искат; да се обличат, да се наредят добре, без да работят нещо. Като изтекат тия години, като започне да се привършва това изобилие, тогава те отново ще започнат да работят.

Невидимият свят всяка година определя един бюджет за хората, както и за всички живи същества на земята. Някой казва: ние поддържаме живота си благодарение на земеделците. Друг казва: благодарение на мен, че разорах земята, и вие ще имате хля6. Казвам: нито единият, нито другият говори истината. Вярно е, че трябва да се благодари на колективния труд на хората, но нека не се забравят и ред фактори още, които са взели участие в тази работа. Благодарете на онези двама приятели, воловете, които взимат участие в тази работа заедно с човека; благодарете на участието на хилядите червейчета, които, заровени в земята, допринасят своя дял към общото усилие; не забравяйте най-после и въздуха, влагата, светлината и топлината, които са едни от главните фактори за благоденствието на човека. Мнозина забравят участието на тия сили в тяхната работа и казват: аз изработих това нещо! То е моя частна собственост, мое лично притежание.,,
Неделна беседа, държана от Учителя на 18 октомври 1931 г., София, Изгрев.

Няма коментари:

Публикуване на коментар