"Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него?
Успокоява ли ви шумоленето на листата?
Ако и това умеете да правите - вие сте много щастлив."
Николай Хайтов
-------
Даааа...А още по-щастлив човек съм, задето съдбата пожела да натрупам цяла каруца спомени от дъхави вълшебни преживявания по време на ония наши приятелски разговори с Хайтов...Бе пожелала съдбата да гостувам няколко пъти в дома на ненадминатия разказвач и заедно със съпругата му Женя да си пием кафето или да забравяме за салатката и мезетата, омагьосани от някоя току-що подхваната от писателя тема...Сладки приказки бяха и сладостни усещания ни извисяваха...Ако знаете само колко бистра синева грееше в очите на този слязъл от небето мъдрец, веднага щом започне да говори за нещо красиво, свързано с природата или с някое творческо хрумване от миналото му. Случвало се е, когато сме в кабинета му необезпокоявани от странични хора, да отпусне душата си и тогава обичаше да говори за някое от моите стихотворения - беше поискал да му оставя в служебния кабинет /СБП/ една папка, сред които беше и стихотворението ми "Капитан Петко войвода", станало причина да се запознаем преди години...Явно тези стихове му действаха добре, щом си ги четеше понякога насаме. Но за очите му ми беше думата. Винаги съм изтръпвала, ако случайно тяхната синева ме жарне пътьом, докато той се запалваше по някоя тема. И тогава ми се мярваше мисъл, казвах си: Боже, тия очи са точно като на Апостола! Все едно, че животът на единия е прелял в живота на другия - и двамата борци за правда, и двамата пламенни защитници на българщината...Като те погледне Николай Хайтов, се озаряваш. И се случва нещо странно - все едно чуваш как душата ти започва да говори като на изповед в храм. Тя говори, а ти мълчиш...Мълчиш просълзен, заради онова, което Хайтов точно в онзи сакрален момент рисува с думи.
Ееееех...велики усещания ми оставиха тези спомени с Хайтов! Благодаря на небето за този звезден дар!
6 януари,2014.
Няма коментари:
Публикуване на коментар