РАЗМИСЛИ НА ЕДИН ПЕСИМИСТ, РОДЕН В БЪЛГАРИЯ, КОИТО ГО ТИКАТ НАГОРЕ КЪМ ВЪРХА НА ОПТИМИЗМА, НО ВСЕ НЕ СТАВА - ПРИЧИНАТА Е В...ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ.
Кой каза, че била дошла Новата година?...Ама дали е нова наистина? Ами ако не е? Ако някой пак лекичко ни е изментил? А ние блеем като ахмаци, без да се усещаме, че ни работят под сурдинка...Ами ако ония от парламента са ни пробутали старата година, наедряла от нови резили? Колко му е да ни хързулнат, като ни я представят с нов образ и с нова премяна?
Тук-таме ще я мацнат с малко грим, ще ù нахлузят нова пола, ще ù подшушнат да смени патериците с ролкови кънки, че да си маскира мързела с нещо по-младежко...И ето ти я старата година с нов фасон, който уж носел късмет. Ама вече почнахме да се досещаме, че май пак ни пускат надолу по тънката лайсна с нейните червени опорни точки:
Искате празник, пълен с шарени мераци? - Ето ви го.
Искате гърмежи с цветни бомбички и мътни мисли в пияните глави? - Ето ви луда стрелба по терасите. Колкото си щете плашете котките и кучетата, свряни под диваните, та белким си начешите крастата, че да спре това вашето ОСТАВКА та ОСТАВКА и ритане по оградата на парламента.
Дотук с опорните точки. Сега да си дойдем на думата за жадувания от нас късмет.
Чакайте малко - за какъв късмет става дума, дето уж щяла да ни го донесе същата тая нова година с ролковите кънки? Ами че тя просто иска да ни замаже очите с обещания, бе. Не го ли надушвате туй нейно хитруване? Тая кикимора, дето се е нагримирала и си зубри речите за пред баламурниците, си въобразява, че ние с вас трева пасем. Какво като нейните гримьори ни пробутват на картичка някакъв си син кон и ни баламосват, че оня с юнашкия вид, дето от 100 години го чакаме, щял да яхне тазгодишния кон и щял да разбишка политическата мъгла. Даже щял да ни спаси от високите сметки! Ние не сме вчерашни, бе, еееей...Не можете да ни хванете на тая въдица! Много сме! Умни сме! Не сме шарани с никулденски биографии, а сме от стара коза яре. Затова няма как да повярваме на тая или на оная извадена от нафталина врачка, дето е сляпа, но нали сте ù платили, започва ужким да вижда виделото и захваща да ръси едни луди обещания за един запътен към нас късметлийски живот. Баниците и те една след друга се изпотрепват да ни повтарят същото - късмети та късмети ни чакали. Ако щете вярвайте, ако щете не, но всички са си плюли в устата да повтарат едно и също - задала се е чисто нова година, девица непорочна, дето ти се иска с петмез да я мажеш и на икона да я сложиш...да де, ама ще повярвам, ако оня със синия кон катурне Орешарски...
Та не знам защо, но не им се връзвам на разни обещавани червени благини. Да почнем от там, че годината била нова...как ще е нова, като всичко в нея си е по старому?
Депутатите нови ли са? Не са. Душите им нови ли са - нови, ама грънци! Всички, дето крадат не с шепите, а с лопатите, нови ли са? Нови са им милиардите, дето ги крадат по терлички и си ги кътат по екзотичните банки.
А обещанията на министрите да не би да са нови? - Същите са си! И токът, и той не е мръднал - навърта киловати и изпразва джобовете на ония, дето лапат мухи по време на избори. Беднотийките пак броят жълти стотинки и пак се жалват на арменския поп- отчаяни, но призоваващи с половин уста неволята да им оправела потрошената каруца. Уж надуват свирките по площада цяла година срещу своя пишман-късмет, а пак се оставят да бъдат отсвирвани по всички параграфи.
Министрите тръгнаха ли с колелета на работа? Да бе, да! Това да не ти е Швеция! И да го видя у нас туй чудо, няма да му се хвана на хорото. Ганьовската им душица пак си се вози на лъскави лимузини и се плацика из кубинските морета.
Ония дето коват законите спряха ли да бъркат в кацата с мед и да си пълнят делвите за в къщи? Не са. Пак старата песен на нов глас са я подкарали.
Ами ония, дето са в баш клюкарницата на водещите ТЕЛЕпредавания - те сетиха ли се най-сетне, че са забравили за своя скрит боздуган, боздуганът на истината, с който да погнат оялите се мекерета с депутатски тескерета? Не! Спят си насред черната мъгла, блажено похъркват под пухени завивки от каймета и хич не им пука за нищо. А правдата кучетата я яли. Само един глас, излезе на мегдана да се провикне - но самотната птичка дали ще пребори зимата?
И какво излиза? "Огледал се Илия - пак в тия"! Колкото и да се надявахме, че вездесъщият Дядо Коледа /рожба на най-голямата световна ЛЪЖА, дондуркана от злото/ най-сетне ще реши да оправи дереджето на всички ни - от мравката до скакалеца. Но и това си остава мираж от приказките...
Пак сме в трета глуха, пак котка мина път на късмета ни. Уж бил вълшебник тоя прословут коледен старец, милозлив бил и много се трудел, за да ни раздаде опаковани с панделка илюзии. Само че нù децата, нù родителите остават доволни от празничните му подаръци - няма ги най-важните сред тях: ПРАВДА, СВОБОДА, ЧОВЕКОЛЮБИЕ. Ако беше чак такъв чудотворец, дядото щеше да извади ония три риби и пет хляба...И вече нямаше да има умиращи от глад нещастни малки кибритопродавачки по празниците, а за делниците им да не говорим. И така - получихме една Нова година, но със стар късмет, който отдавна си е изгърмял патроните.
Иди че вярвай на приказката за Дядо Коледа, облечен /забележете!/ с ЧЕРВЕН КОЖУХ. И все пак новогодишната заря е красива, нали? Тя успява като с магическа пръчка да прогони черногледите мисли и някак избутва надалеч съмненията ни. Вижте тия нейни гирлянди от звезди, чуйте я как гърми - възвестява, че се е задало дългоочакваното звездно начало в сивото ни ежедневие. Ще поживеем, ще видим.
Колкото до цялостния образ на зарята, той също си има сив щрих. Гърмежите й изправят на нокти всички котки и кучета, стопаните им се чудят кое по-напред да правят - своя любимец ли да приласкаят или да пустосват ония с пиратките, за които може да се каже с чиста съвест: Луд умора няма!...Какво да правим - напълнихме се с луди и с паникьосани животинки... Всеки с късмета си. Някой се ужасява от зарята, а друг гърми от балкона до скъсване на усмирителната му риза, трети хем се радва на разноцветното небе, хем кълне в душата си бомбаджиите...
Тук прекъсвам, защото ми иде наум /под влияние на зарята/ едно прозрение: Може пък да е вярно, че ни чака нещо като награда за всичките ни перипетии, а? Твърде дълго бяхме жертви, лъгани и ограбвани от всякакви айдуци с червени кожуси и с големи шкембета... Кой знае, може пък да я има въпросната късметлийска нова година...
Господи, нали няма да се окаже, че и тя е една изпечена ментарджийка? То се видя, че на Дядо Коледа с този негов ален костюм много му пасва името Ментата. Но барем новата година да ни изненада с възможно най-големия късмет: ОСТАВКА на ония, дето ни окрадоха до шушка и дето нагло продължават да ни баламосват, че били чиста вода ненапита!
А може би си го заслужаваме тоя наш късмет, а? Жертвата си търси убиеца, гласувайки за него, за да му даде възможност да я окраде за пореден път, а стресът да я погребе...
7.01.2014.
Мари Хигелс
Няма коментари:
Публикуване на коментар