Отново е утро, окъпано в свежест
и изгреви грейват в душата.
Трепти сред позлата от ласки по-нежна,
съдбата ти с мисия свята.
Животът, отърсен от дни черногледи,
се влюбва във птичите песни...
Пробуждат се мълком добри слънчогледи...
Просторът е празнично весел.
Учителю мъдър, днес нивите златни,
които засяваше с вяра,
препълват хамбара ни с чувства крилати
и с мъдрости звездно олтарни.
ТИ още ни учиш да греем сред мрака
с любов беззаветна и чиста.
Духът ти погалва денят ни разплакан
и буди в нас огнени мисли.
Пред твоето дело се свеждат главите
на всички съдби озарени.
А храмът във мене негласно те пита:
Нали си във нашите гени?
Нали ще спасим от рогатите сили
духа на родината свята?...
Дари ни, Учителю, дни златокрили -
чрез тях ще пребъде Земята!
11.07.2014, 7,25ч....
Поклон пред паметта на рожденика-мъдрец Петър Дънов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар