/По повод на една снимка на река Темза от Соня К./
------
В Ричмънд на Темза имах много възрастна роднина - братовчедка на баба ми Любина - леля Зорка, лека им пръст и на двете...Та съм ходила там и без да знам английски, само с едно"ескюзми" и с адрес в ръката, се качих на метрото в Лондон. Помня, че много се радвах на красивата пълноводна Темза. Отивайки към дома на една жена, за която в рода на баба ми се носеха легенди, водена от интуицията си, се озовах право пред голямата къща- романтична обител с мраморна скулптура и с цветна градина отпред, където бе прекарала живота си тази невероятно интелигентна и младолика за годините си жена - беше на около 85. Имаше осанка на богиня, подчертана от една разкошна плитка, оформена като кок - излъчваше достолепие и много духовна сила. А сините й очи, колчем ме погледнеха, просто засияваха, преливащи от обич и топлота. Вярна на своя борбен, но и милосърден български ген, тя цял живот е била католическа мисионерка и в ролята й на медсестра, придружавайки съпруга си англичанин-лекар, за дълги години са разгръщали благотворителна дейност в най-бедните райони на Африка и къде ли още не ...Толкова ми се зарадва и на такъв мил развален български говореше, като си разказваше спомените. Спечелих й сърцето с една нарисувана от мен върху дърво икона на Христос в Гетсиманската градина - разплака се от умиление, милвайки подаръка. Незабравим ден изживяхме и двете. Жалко че беше само един, но бях пристигнала за малко в Лондон, послучай световния фестивал на хоровото изкуство, който през август 1988г. се провеждаше в Мидълсбро - спечелихме два-три златни медала и не знам още колко сребърни.
Големи емоции преживяхме, щастливи и незабравими мигове с леля Зорка...
Та ето какви асоциации пробуди в мен споменаването на Темза, Сонче...За което сърдечно благодаря и ти пожелавам да се сливаш непрестанно с душата на красивия английски пейзаж, защото това ще те зареди с много жизнени сили, които ще ти бъдат нужни за битките в България.
27 юли, 2014.
Няма коментари:
Публикуване на коментар