АВТОБИОГРАФИЧНО ПОСЛАНИЕ, СВЪРЗАНО С
ПРЕДГОВОР, 1-ва част
Х Х Х
ПРЕИЗПЪЛНЕН С БОЖЕСТВЕН ЗАРЯД!...
ИДВА РИЦАР, ДО ЧЕРНО ВГОРЧЕН,
С БЯЛА ДРЕХА, ОТ СЪЛЗИ УШИТА.
ТОЙ Е ОБЛАКЪТ В ОБЛАЧЕН ДЕН,
А ГНЕВЪТ МУ Е ГНЯВ НА ЗВЕЗДИТЕ.
ТОЙ Е ОНЗИ ОЧАКВАН ВУЛКАН,
ЗА КОГОТО ЛЕГЕНДИ ГОВОРЯТ.
ОТ СИЯНИЕ ЗЛАТНО ОГРЯН,
ВДЪХНОВЯВА ОГРЯНИТЕ ХОРА.
ВЛИЗА В БИТКИТЕ С ПОРИВ КРИЛАТ.
КЛЮЧ Е ТОЙ ЗА СКРИЖАЛИТЕ ВЕЧНИ.
ПРЕИЗПЪЛНЕН С БОЖЕСТВЕН ЗАРЯД,
НА БЛАЖЕНИТЕ ДНИ Е ПРЕДТЕЧА.
С ТВЪРД ХАРАКТЕР И С ДУХ-КАНАРА,
ТОЙ ПРЕСЛЕДВА ВЕЛИКА ЗАДАЧА -
ДА ЗАКРИЛЯ ЗОРАТА ДОБРА
ОТ УБИЙЦИТЕ, С ПОМИСЛИ МРАЧНИ.
ТОЙ Е РИЦАР С КРИЛА НА ПЕГАС.
ТОЙ С ВЪЛШЕБСТВА ЛЕКУВА ДУШИТЕ.
ТОЙ ПРОБУЖДА ДУХОВНАТА СТРАСТ,
ОТ КОЯТО ТИ ИДВА ДА ЛИТНЕШ !
29.07.2010, 7ч.22мин.
ТИМ СКАЙЛЕР - ГЛАСЪТ НА ЛЮБОВТА...
Да ви се представя - Тим Скайлер. В началото на 19-ти век бях студент по астрономия в първия открит по онова време университет в Милисбърг/1/, Северна Америка. Точно тогава - на 13 март 1802-ра, се запознах с Мари Хигелс, след което стана ясно, че и тя се обучава в същото учебно заведение, но в друга специалност - живопис, графика и скулптура.
Разбира се, както всички млади хора, така и ние се къпехме в безгрижие, огряни от мечти за голямата и неповторима любов.Но,за разлика от връстниците си,бяхме по-особени, притежавайки почти неземна носталгия по необичайно страстното привличане между двама, предопределени един за друг. Копнеехме за нежност, по-силна от ласките на божествената Афродита, закрилница на любовта.Ето защо, още в мига на първите искри, припламнали помежду ни и двамата разбрахме,че след дългите дни, месеци и години на самотност, най-сетне сме се открили. Нещо ни е притегляло един към друг с мощния си магнетизъм. Но по онова време все още не можехме да си дадем сметка за съдбоносното значение на първата ни среща. Не бяхме до такава степен мъдри, за да прозрем магическата сила на нашите две сродни душевности, които 200 години след запознанството ни в Милисбърг, ще се преродят в една далечна малка държавица, наречена България, за да се слеят завинаги в едно предопределено за космически дела цяло, с неговите невероятни проявления на физическо и духовно ниво. И там, помагайки на нашата нова родина- една истинска ореолна мъченица, да преодолее тежкото си кармично наследство, ще станем животворен гейзер от светлина, за да изпълним успешно поредната си мисия на Земята.
В Милисбърг ние живеехме ден за ден, носейки се сред облаците на любовната идилия. Бяхме обърнали гръб на завистта,пиянството и разврата, на болестите, състаряването и смъртта, донесени на вашата планета от студоносните космически чудовища, незрими за човешките очи, наречени ЗЯМИ/2/.
Не си мислете, че тогава, заслепени от взаимните си чувства, ние сме имали огромната интуиция, която напътства живота ни днес. Нищо подобно. Но, уверявам ви, тя беше достатъчно пробудена, за да усещаме с всяка своя фибра присъствието на ледените смъртоносни змии в телата на хората. Вече доста години след Милисбърг, едва след като дойде четвъртото ни генерално прераждане, ще започне взривно да се отключва на етапи спящата ИНИРМА/3/ на подсъзнанието ни. А тя е носител на космическата информация за живота на човека - онова познание, заредено с истини, което играе ролята на духовни очи,на интуиция, на предпазваща ни от загиване сила.
Едва в сегашното си съществуване ние с Мари имаме достъп до мащабната и неоспорима информация за земните обитатели. Чрез нея разбираме как преди много векове озоновият слой на Земята е бил пробит от огромни пълчища космически чудовища - змиевидни енергийни нашественици, които се настаняват в телата на нищо не подозиращите нейни обитатели.Ако можехте да видите невидимото, щеше да ви смае мащабът на тази инвазия, причинила духовното и физическото ви поробване.Гигантски спазъм сгърчи живота на планетата.И започна най-черната ера за всички вас, мили хора! Точно три цивилизации бяха унищожени от безмилостните ви погубители. А след това дойде страшната завръзка на сблъсъка между мрака и светлината, между смъртоносния егоизъм и духовната мощ. Дойде Христосовото обругаване, а чрез него и по-късната абсолютна победа над мракобесието.
Самата смърт- развихрена, всесилна и зла, се беше настанила в плътта ви като у дома си.Нагла, властна и безпардонна, в желанието си да ви обезличи, тя ви накара да повярвате, че било нещо естествено и закономерно физическото тяло първо да се роди, а после да умре. Една властваща от векове и страшна в своята категоричност безсрамна лъжа!Напук на измислиците, с които ви пълнят главите вашите убийци, превърнали храната ви в отрова, съня ви в кошмар, а тялото ви в болен мъченик, напук на садистичните им гаври над вашата безпомощност, ще им изкрещя в лицето с цялата сила на своя дълго сдържан гняв:
- Чуйте ме,вие, които заливате с клоаката на лъжите си своите жертви!Възмездието е на крачка от змийската ви същност! Страшният съд не е измислица - той вече действа с пълна мощ!Скоро хората ще се убедят, че плътта на духовните личности може да достигне до нивото на физическото безсмъртие. И това ще се случи, когато плътта започне да променя своята структурна субстанция, благодарение на инирмените клетки в тялото на човека, наречени ПИНИНОВИ/4/.
Нали чувате какво говоря, змийски изчадия? Вие, които от памтивек плашите хората с огнения ад, приписвайки им своите собствени грехопадения - точно вие сте осъдени да горите в пламъците на Страшния съд! И това вече се случва реално. Хлъзгавите туловища на вашия елементаризъм започнаха мащабно да се пържат в огъня на светлината.
Заревата на Мари Хигелс и Тим Скайлер най-сетне се сляха с една огромна планетарна армия от духовни същности. Все по-силно в плътта на човечеството се разгаря огънят на възмездието - една пламнала от възмущение огнена стихия, развихрила се най-мощно в точно определени човешки тела, телата на хората-зарева. Привлекли по магнитен път силни концентрации на зями в себе си, те се превърнаха в космически пещи за изгаряне на тази вселенска напаст, пещи с пламнала небесна безмилост.
Скъпи мои страдалци! Хора! - Космическите убийци,заключени в капана на плътта, специално изчислена с цел да ги унищожи, вече се мятат от ужас и безсилие в пламъците на възмездието. А духовната, възвишената и всесилна любов, изгряваща над тъгата и обезверението ви, започва да създава един нов свят, коренно различен от света на зямите - пречистен от техния егоизъм, лакомия, суета, разврат и алчност. Свят, красив в своя полет към сънуваното спокойно съществуване, свят, щедър на любов към разплаканите ви надежди. Говоря за света на добротата, света, отърсил се от стареене, от болестите и от умирането. Говоря за света на влюбените сродни същности, създадени една за друга, които никога повече няма да бъдат разделяни от зависти и интриги, от егоистична ревност, от пъклени физически унищожения. Убеден съм, че е дошъл часът на равносметката. Най-извисените сред вас,духовно прогледналите, онези, чийто вътрешен заряд ги пази от посегателства, ще си отдъхнат с облекчение след прочита на тези редове.Единствено те, хората-сияния, без колебание ща повярват на днешното ми послание, а то е, че смъртта я очаква смърт. Само най-добродетелните сред вас ще могат да се убедят, колко красив е животът, когато е озарен и закрилян от любовта - вечната огнена и непобедима любов!
В НОЗЕТЕ НА ОЗАРЕНИЕТО
На Мари - от Тим.
Иска ми се да бъда празнична камбана,
за да разнасям по света не само благовестието,
а и своето преклонение
пред малката приказна перла,
за която този ден е Ден първи
от възкръсналата пролет на нашата любов.
МАРИ,
ти си нечутият шепот на светлината,
скрита зад тъмната завеса
на така дълго изтезавалите ни среднощни кошмари.
Ти си зовът на пробуждането,
който ме превърна във факел-факелът на надеждата,
факелът, насочен към незримото,
за да освети бъдещето на една бленувана среща...
МОЯТА СИЛА
е в твоята безпомощност
в миговете, когато те сграбчват ноктите
на околната озъбена настървеност.
МОЯТА СИЛА
е в твоята непорочност,
чието ефирно звучене
събужда смъртоносни мълнии в очите
на похотливите набези.
МОЯТА СИЛА
е в прозрачната синева на желанията ти,
сляли се с най-развълнуваното небе на обещанията.
Небе, което е прегърнало съня ти
с крилата на ореолното рицарство.
МОЯТА СИЛА
е в молитвите на тишината ти,
която ражда си-бемолното звучене на този ден,
засиял сред величието на любовта ми към теб,
ЦВЕТЕ на вгорчените радости -
най-галено от слънцето
и най-искрено протегнало към висините ми
дланите на своята обреченост...
МОЯТА СИЛА
е в нозете на твоето озарение, Мари!
8.11.1997.
-----
1. В нашия разказ ще наричаме въпросния град Милисбърг по нумерологични съображения /Милисбърг=111=Мари Хигелс/.
2. ЗЯМИ -невидими енергийни змии, космически чудовища, дошли от космоса и превзели човешките тела, където живеят и се "хранят" с химическите отпадъци на всичко, което хората консумират. Зямите причиняват болестите, катаклизмите в живота на човека и на Земята, състаряването на плътта и смъртта. Те разпространяват разрушителната си мощ чрез негативните състояния, до които довеждат психиката на човечеството - злоба, омраза, алчност, лакомия, суетност, ревност, избухливост и пр., и пр.
3. ИНИРМА - божествената светлина в човешкото тяло, даваща ни топлина и познание, която зямите "приспиват"ден след ден. Те "затрупват" енергийните центрове на подсъзнанието ни, разположени по цялото тяло, с ледени химизирани частици "нерони" с кристален строеж, които идват главно от отровите в нашата храна. Така чрез натрупване на ледените нерони в плътта, където са разположени подсъзнателните центрове на познанието, фактически безценната информация, която представлява записаното познание за целия макро и микро-космос, спи своя многовековен зимен сън и човек лесно може да бъде манипулиран с едни измислени "истини" за живота. Химията на храната, лекарствата, инжекциите и всякакви домашни препарати запечатва подсъзнателните истини в нас.
Инирмената информация е заложена от нашия небесен ОТЕЦ в гените ни. Тя е вечна. Може да бъде приспана, но не може да бъде унищожена.
ИНИРМА = 63 = ОТЕЦ
4. ПИНИНОВИ КЛЕТКИ /наречени още инирмени, имат кодирана информация и сила за вечна младост, вечно здраве и вечен живот/. Тсва са енергийни клетки, родени от епифизата в телата на най-духовните хора, които са изчистени от студоносните нерони. В пининовата клетка божествената сила /инирма/ движи всички процеси, а няма нужда от физическа храна. Затова няма да е грешно, ако я наречем ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ - двигател на вечния живот на плътта. Масовото прочистването на клетките от студоносни енергии се осъществява благодарение на земната мисия на Божия син от времето на Голгота.
ПИНИН =62 = БОГ СИН
-----------
-----------
ПРЕДГОВОР, 2-ра част
ГЛАСЪТ НА ИСТИНАТА
Казвам се Мари Хигелс - инирмено зарево, или, казано по друг начин - духовна енергия, носител на космическа информация, любов и добродетели, адресирани до всички, които са жертва на мрака и неговите клонинги. Изпратена бях на Земята от най-високо място преди много, много години, когато хората току-що бяха създадени и не само техните тела, но и условията на живот коренно се различаваха от днешния си вид, изградил общоприетите човешки представи за реалност.Имах специална мисия, която се подчиняваше на закона за прераждането.За да стигна до последните четири свои реинкарнации/1/ и, съответно до последния си живот,когато заревото ми е вече в най-силната си фаза, апогейната, трябваше да премина през доста голям брой прераждания, сред които се открояват четирите най-важни.Във всяка своя реинкарнация чрез постоянни кармични/2/ сблъсъци и борба за оцеляване, на стъпала се отключваше позитивното ми излъчване през вековете. Така станах по-силна от болестите, стареенето и смъртта.Вече съм осъзнала, на базата на реални метаморфози с плътта ми, че единствената сила, която може да спаси човека от физическо и духовно загиване, това е невидимата СВЕТЛИНА /инирма/ в тялото му, която носи подсъзнателна информация, изкуствено "приспана" от враговете на светлината. например, напоследък масово се заразява света с опасни вируси, сеещи смърт, за да се ваксинират хората с противовирусни серуми, които са носители на още по-опасни химии, запечатващи надълбоко подсъзнателното познание и светът да се държи в постоянен "сън", без да може да ползва информацията в себе си. Това се прави с цел, всеки един от нас да се превърне в манипулирано с измислици и ловки заблуди, "сляпо" и безпомощно същество,не знаещо истината за себе си, заради лъжите, които от памтивек му се поднасят.
Истината е източник на светлина. Лъжата носи студ и мрак.Лъжата е смърт.Колкото по-малко знаеш, толкова повече студ се вихри в плътта ти.А той е причина за всичките твои отрицателни прояви на характера, на всичките ти нещастия и катаклизми.Такъв човек няма големи цели, няма и нравствени добродетели, не може да си поставя високи цели за духовното си развитие. Той се смъква до нивото на животинския инстинкт, на егоизма и на всички пороци, донесени на Земята от зямите. Ако светлината в тялото ти се пробужда, ти проглеждаш и започваш да се бориш срещу невидимите си поробители - студоносните енергии, които са обрисувани подробно в генетичния "компютърен диск" на светлината ти. Студът в тялото ударно може да бъде прогонен с помощта на ИСТИНАТА. Затова дойде времето, когато ще научите, как са ви заблуждавали през годините на вашето духовно съзряване.
Преди милиони години, мили хора, Земята бе нападната и завладяна от най-ужасните същества, създадени от мрака -ЗЯМИТЕ. както споменах, те са недоловими за вашата сетивност космически чудовища с ледено излъчване, като това на квазарите /3/. Змийските им тела имат много малка молекулярна плътност и затова са в невидимия спектър. Те носят мощен заряд от студ - отрицателно заредени частици, които ние долавяме при контакт с човек, който се е превърнал в леговище на зями.Има хора, изцяло обладани от змиевидните студоносни твари, затова имат много болести. А при гняв се вижда колко са зли и отмъстителни по характер.Зямите правят хората садистични, а и ги тласкат към седемте смъртни гряха.
Но нашият общ създател си е поставил за цел да озапти космическите убийци, превзели и унищожили населението на още много други планети.Подготвил им е огнени "вериги". За тази цел, изпрати на Земята нас, заревата, живеещи в човешки тела, с тежката задача да реализираме изчислената от него планетарна програма срещу набезите на зямите.А сега няколко думи за хората, излъчващи фотоните/4/ на светлината в огромни количества.
ЗАРЕВОТО е преди всичко висша любов. То притежава много от най-силните добродетели на характера.Заревото-мъж си има енергийна половина с женски образ /сродна душа/ и тя също е зарево.
Мъжът, към любовта на когото съм се стремила в своите прераждания, за да се сливат последователно на етапи духовните ни същности, за да бъдем днес непобедим небесен огън срещу вашите ледени незрими погубители зямите, се наричаше някога Тим Скайлер.
Общата инирма на всички зарева в сегашната ни съвременност излиза извън параметрите на телата им, защото в последната им реинкарнация количеството ѝ е повече от огромно. Потоците от фотони, които вулканично изригват в нас, са разпределят в пространството така, че да се увеличава светлинният слой около всяко човешко тяло - това на практика представлява незримият огън на Страшния съд - наказание за зямите!Той стопява змиевидните чудовища и техния "лед" в плътта и на човек започват да му изчезват болестите. Характерът на освободения от игото на ледените присъствия се проявява в нова светлина - чрез благородни черти. На първо място хората стават по-търпеливи и вслушани във вътрешния си глас-гласът на интуицията им, гласът на божествената светлина. По-малко лакоми са, по-малко лъжливи и егоистични.Но нека да поговорим за моето зарево с неговата задача да прочиства и тялото ми, и околните тела - тоби ви дало много познания чрез примера си.
Обикновено ударно се разтоварвам от натрупаните в костно-хрущялната ми система химии и нерони с помощта на пълен глад, като в същото това време изгарям зямите и шлаките в своето тяло с излъчване, идващо от огнените ми пръсти. И така - поемам от околните чрез контактиге си с тях големи количества отрицателни заряди /може и от дистанция по телефона, по фейсбук също/, трупам ги в костно-хрущялната си система и като провеждам абсолютен глад за различен период от време / но не го препоръчвам на никого от боледуващите хора, не притежаващи достатъчно мощна светлина!/, ударно изгарям отрицателните енергийни частици и отпадъчните продукти, освобождавайки се от товара, който в същото време се е превърнал в мощна светлина - нероните стават фотони!След всяко поредно гладуване получавам прозрения - информация, идваща от поредното ниво на подсъзнателното ми пробуждане.
Именно така внезапно се появиха, възкръснаха след дълъг летаргичен сън всичките мои дарби от миналия ми живот в Мичиган /тук съм го нарекла Милисбърг/. В същото време ръката ми, задвижвана от мощната светлина в мен, автоматично започна да изписва потоци поезия, както и днешната автобиографична проза,притежаващи невероятна сила на плодотворно въздействие върху хората. Това си е облъчване като с прожектор на околните подсъзнателни зони и те се пробуждат, защото реките от фотони, постъпващи в тях, носят записаната в себе си информация - нещо като будилник за разсъмване...
Стиховете-мантри могат да помагат и без пряк контакт - те просто зареждат пространството с фотони. Но ако се прочетат ИСТИНИТЕ в тях, фотоните започват да се изстрелват взривно, като гейзер.
Творчеството на заревата, техните ежедневни контакти, думите им - всичко това е източник на потоци фотони, помагащи за изпълнението на общата ни мисия - унищожението на зямите, пробуждане на духовността и спасение на човечеството от физическо и нравствено- етично загиване.
Няколко думи за поезията.Едва ли някой от вас се досеща, че когато стихотворните форми се подредят в подсъзнанието така, че да се стигне до максимална хармония между ЧУВСТВО, РИТЪМ, МЕЛОДИКА и СМИСЛОВО СЪДЪРЖАНИЕ в текста, се получава ефектът ЕНЕРГИЕН ЕКСПЛОЗИВ. Това е моментът, при който написаното слово освобождава свръхмощна светлина, прочистваща тялото на читателя от натрупания студ.Закодираната в неговото подсъзнание информация се освобождава и той изведнъж открива, че е започнал да си обяснява довчера необясними неща.Интуицията му дотолкова се е активизирала, че всяка опасност за живота на духовно прогледналия вече се преодолява с лекота.
Ефектът на словесното въздействие е доказано огромен. Студоносният творец /или политик/ акцентира главно върху външната красота на речта, на рисунката, на песента. С плодовете на творческата си изява той не може да пробуди нежност и огромно вълнение в публиката, защото вместо огнена същност, притежава студ, суета, алчност. Липсват добродетелите му, извисеният дух и топлото чувство в изявите на този човек. Словото или музиката му са фалшиви, пресметливи, пълни със суета. Затова творбите му имат разрушителна мощ. Те убиват.Ако си политик без идеали и любов към ближния, можеш да загробиш цялата държава. Поддръжниците и обожателите на такива ледени "творци" са също студоносни същества. Енергийни вампири, които изсмукват топлинната енергия в пространството, а го зареждат със студ, със смъртоносни нерони. Докато творческите изяви на заревата, излъчващи любов, истини и всеотдайност,обжарват злото с фотони и прочистват душите, облагородяват ги.
Искам да завърша казаното до тук с едно спонтанно лирично излияние, което да погали душите ви и да доведе до просветление онези, които имат тревожни мисли и объркани светогледи.
ЗА ДА ПРЕКРАЧИМ ПРАГА НА МЪДРОСТТА...
Мари до Тим!
---
Да можеш да обичаш така, както умее да обича светлината,
значи да си се научил да виждаш незримото.
Да можеш да прощаваш грешките на ближния,
това е знак, че идва златната река в любовта ти.
Да можеш да се гордееш с мъката
и с разочарованията си,това е вече мъдрост.
Разбрах, че днес съм по-добра от вчера,
защото повече не се страхувам
от самотното бъдеще
и от тъгата, която ти би ми донесъл.
Приемам раздялата,ако тя ще научи другите,
да осъзнаят градивната същност на очакването.
Приемам сълзите,
защото те са част от времето, в което си се родил ти.
За да прекрачим прага на мъдростта,
е нужно да забравим кои сме сега,
много пъти да си припомняме кои сме били
и винаги да вярваме кои ще бъдем.
Никоя любов не бива да започва с лъжа.
Защото любовта е цъфтене.
А кое цвете обича тъмнината?
Ако се обречеш на едно нежно покълване,
сигурно ще научиш много за тайните на себераздаването.
ОБИЧАЙ МЕ!
И няма никога повече да ти позволя
да се съмняваш в чувствата на тревата,
когато я стъпкваш в своята слепота.
ОБИЧАЙ МЕ!
За да разбереш, зашо бях така упорита,
докато те търсех в света на дивите цветя и треви.
ОБИЧАЙ МЕ!
За да узнаеш, как една среднощна мичиганска трагедия
може да се превърне в прошка.
Аз не съм жена. Птица съм -
бяла и свободна.
И не обичам сенките от миналото.
Но вместо да се страхувам от тях,
ги обвивам в сияния.
Защото всеки страх е колебание,
а колебанието е нож за любовта.
Най-сетне видях невидимото в теб
и се превърнах в лотос!
19.12.1990,Берлин.
Рожден ден на Хендел.
-----
1. РЕИНКАРНАЦИЯ - прераждане
2. КАРМА - когато негативните енергии, идващи от миналите ни животи и настанили се в телата на срещани от нас хора днес, ни нападат и ни причиняват катастрофални преживявания, болести и пр., нашата ИНИРМА, нашата светлина ги неутрализира. Именно това е кармата - победа на светлината в телата ни днес срещу мрака, дошъл от миналите ни реинкарнации.
3. КВАЗАР - абсолютен мрак, черна дупка, която е ледена и засмуква материята, унищожава я.
4. ФОТОНИ - материалните частици, които изграждат светлината.
--------
--------
ПРЕДГОВОР - 3 част
ГЛАСЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Този разказ на нашето общо зарево - моето и на Мари- е адресиран до онези от вас, които желаят да научат истината за живота на малката розовееща сред вселенския космически мрак планета Земя.Нека не се обръща внимание на факта, че няма да цитираме дати и години от прастарите времена, наречени от човешкия разум праистория. Естествено,вие ще искате да узнаете и най-малките подробности, които биха осветлили колкото се може повече неизвестни моменти от далечното ви минало. Но трябва да ни разберете - просто нямаме физическа възможност, да ви дадем очакваната обширна информация за човешкото развитие, дори това да се отнася само за една единствена цивилизация, например тази от Ноевия потоп до сегашния голям духовен катаклизъм на ПЛАНЕТАТА НА ДРАКОНИТЕ,както ние, заревата от Меркуриева сянка, наричаме Земята /някои от наименованията на планети и пр.тук са заменени с псевдоними/.
-
Нямаме право да ви съобщаваме за неприятни предстоящи събития, застрашаващи живота на цели нации, защото сме наясно колко опасен е стресът, удрящ кръвоносната система на ИНИРМЕНИТЕ ПОПУЛАТИВНИ ПРИРОДИ, каквито сте вие, хората. В същото време си даваме сметка, че сме длъжни да осветлим колкото може по-голямо количество от сивите или напълно празни страници, препълващи вашата Книга на познанието. Ето защо се заричаме, винаги да се движим в посоката, обозначена върху плочата на онази част от днешното съвремие, чиято духовна същност все повече се вкаменява - там, където стрелката се върти от черното зараждане на егоизма към кървавия залез на лъжите в материалистическото мислене.
Бихме се радвали, ако повярвате на твърдението ни, че общата светлина на всички зарева на Земята /а това включва и нас с Мари/ в най-трудните ви дни изпълнява мисията на духовен СПАСИТЕЛ. Ще направим всичко възможно, за да ви убедим в искреното звучене на информацията, която ви даваме, въпреки че много не ви се иска да се вслушвате в гласа,идващ от горе. Особено ако той е пределно ясен в осъждането на земната духовна деградация. Съгласете се, че е глупост да се страхувате от доброжелателната критика, дори ако понякога се налага тя да влезе в ролята на хирургически скалпел за премахването на гангрената в организма. Бъдете сигурни, че нито едно молекулярно зарево, изпратено на вашата планета от грижовния КОСМИЧЕСКИ РОДИТЕЛ СИЛА/1/, не е програмирано да причинява зло на човечеството. Наясно сме, че не сте в състояние да обхванете всичко, което бихме адресирали до ограничените мозъчни коридори на вашия разум. Знаем и това, колко би ви било трудно да преодолеете дългогодишното си принудително тъпчене на едно място в информационен план. Даваме си ясна сметка и за ниското духовно ниво на повечето от хората, което е причина, много мъчно да се разруши ЦИТАДЕЛАТА НА ЛЪЖАТА, издигната във всяка човешка душа от нейните погубители -квазарните пришълци, превзели човешката плът.
Но ние, заревата, сме изключително търпеливи. И, държа да подчертая, че сме изтъкани от любов, която ни прави убедителни и искрени, докато докосваме колебливите струни на вашата вяра в доброто.
Преди да нагазим в по-дълбоките води на подсъзнателните истини, искаме да ви съобщим, че хората представляват ДВУЕНЕРГИЙНИ СЪЩЕСТВА - капан за зямите, които отдавна унищожават много планети, специално създадени от СИЛА и населени с мислещи духовни създания. Телата на земните жители са изчислени така, че да бъде възможно в тях да съжителстват носителите на смърт - зямите /злото/ и носителите на живот - фотоните /доброто/. Тук ще поясня за онези, които не знаят, че всеки фотон представлява материална градивна частица на светлината. При постоянния сблъсък между доброто и злото в телесната ни обвивка, в зависимост от силата, взела надмощие в енергийната битка в даден момент, се стига до едно от всички състояния на организма: болест-здраве, стареене-подмладяване, смърт-отдалечаване от смъртта. А при пълно унищожение на зямите /нещо, което е планирано свише/, се стига до вечен живот на плътта, чиято енергийна плътност ще бъде променена до нова, по-ефирна материална субстанция.
В крайна сметка, квазарните унищожители вътре в човека / Христос ги наричаше БЕСОВЕ/, тъй като са постоянен източник на студ, през всичкото съществуване на хората са побеждавали при вътрешноклетъчната битка- битката за физическо оцеляване на индивида. Процесът на загиване се е движил до сега по общоизвестния ред: боледуване, стареене и смърт. Стигне ли се до унищожение на зямите, плътта на точно определени хора, в чиито тела фотоните са в огромно количество, ще бъде спасена от загиване. И тогава ще настъпи краят на смъртта. Но, нека да повторя - това е възможно да се случи само при най-духовните сред вас, наречени ХОРА-ЗАРЕВА.Тяхната ИНИРМА /светлина/ става толкова мощна, че се превръща в ангел-спасител на хиляди и милиони мъченици, жертва на зямите.
В нашия разказ ще се постараем да осветлим познанието ви, за да научите, колко дълго се намирате под робство. И в същото време, да ви вдъхнем вяра, че вече сте на много малко разстояние от онзи момент, когато отново ще се почувствате свободни и щастливи - такива, каквито бяхте в началото на земните си дни, преди да ви завладеят най-жестоките, най-бруталните,най-коварните, най-садистичните, най-алчните и лакоми егоистични студоносни същности на космоса - МОЛЕКУЛЯРНИТЕ МОДУЛИ НА МРАКА- ЗЯМИТЕ,които, пак да повтора - унищожиха във времето много планети като вашата, населени с инирмени същества.
ПЪРВИТЕ ХОРА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
Когато хората бяха създадени и заселиха Земята, не съществуваха нито злобата, нито егоса, нито катаклизмите, нито убийствата, нито болестите, нито стареенето, нито смъртта. Защото тогавашното човешко тяло имаше силна МОЛЕКУЛЯРНА ЗИЛА/връзка/ за пряк инирмен контакт със своя създател. В онова време всички хора бяха зарева.Тяхната светлина предварително бе изчислена така, че не само да активизира кръвообръщението, затварящо наличните телесни енергийни вериги, но и да дава духовни напътствия на индивида за неговата творческа дейност. С една дума, животът на първите земни жители зависеше единствено от мощната им позитивна излъчвателност. Тя служи за съзидателна творческа дейност, която увеличава инирмената мощ на организма. Този начин на самозареждане на тялото с фотони превръщаше първите жители на Земята във ВЕЧЕН ЕНЕРГИЕН ДВИГАТЕЛ - ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ.
Заревата са част от светлинната същност на вече споменатия космически родител СИЛА. Знаят се неговите усилия, да създава нови и нови енергийни същества със строго специфична материална обвивка и жизнено реализиране. Иска ни се да ви уверим, че този молекулярен гигант от светлина, когото вие не можете да доловите в пространството с несъвършените си сетива и техники, е изтъкан само от благородни чувства и хуманни дела.Дошло е времето, когато изчислената от Сила МАЩАБНА КОСМИЧЕСКА ПРОГРАМА ЗА ОКОНЧАТЕЛНОТО НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА ЗЯМИТЕ е в своя последен етап. Дошло е времето на равносметката, когато вселенският създател ще потърси отговорност от безотговорните носители на смърт и душевна пустота, същите, които са преки виновници за разрушително действащите планетарни катаклизми тук, включително и за потопа от времето на Ной.
Те отдавна бяха предупредени,че скоро ще удари часът на Страшния съд за тях.Бяха предупредени,че ГОНГЪТ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО започна да отмерва стъпките на развръзката. На Земята вече са изпратени безпощадните небесни съдии и изпълнители на присъдите, живеещи инкогнито така, че никога да не се знае точно кои са те. Светлината на възкръсналия Христос ще блесне над главите на неговите погубители с цялото си величие и със своя укор. Тя добре знае кои са те. Нищо че са скрили своето преродено мракобесие зад маската на днешния хитрец, с неговата разплута плът от преяждане, зад бюрото на лъженауката, зад безочието на лъжеполитиката, зад лицемерното расо на идолопоклонниците и зад развихрените наглости на разврата.
След емоционалното напомняне, че все пак възмездие има, дойдохме до оня момент, когато най-сетне ще ви запознаем по-отблизо с първите заселници на вашата приказна Земя. Няма да се спираме подробно върху фактите за това, как точно живееха потомците на Адам и Ева, преди да бъдат поробени от змиите на планетата Изидора.Само че ще бъде нечестно, ако поне бегло не ви опишем, какво кристално чисто състояние на духа притежаваха те, което им осигуряваше едно спонтанно съществуване, озарено от творчески прозрения и себеотдаен труд.
И сега,след като са се изнизали толкова много епохи и мащабни събития от онова време, спомените ни твърдят, че всичко преживяно от нас чрез тогавашните ни тела е било по-скоро един красив, неземно красив сън, отколкото реалност.От къде ли точно да започнем?...Може би от външния вид на дедите ни? Те имаха средно-високи и грациозни тела, с ясно зрим ореол около главите. Лицата им, от които струеше сияние, винаги поразяваха с една, изплувала от глъбините на същността им усмивка, която омайваше околните. А меката пластика на техните черти удивително напомняше усещането за ангелски полъх, слязъл от ренесансовите икони, които все още не съществуваха по онова време, но щяха да се родят в далечното бъдеще.
И всички те - нашите праисторически родители, притежаваха творчески дарби с различни насоки и нюанси на проявление, които те издигат на по-високо духовно ниво, там, където се наслаждаваш на левитацията и телепортацията при пътуването между световете. Говорим ви за времена, в които хората не използваха храна в днешния общоприет смисъл на думата, като изключим малкото горски плодове с тяхното специално влияние върху медитациите на духа. Хубаво е да знаете, че човешкото тяло не е създадено да живее благодарение на храната, а само и единствено благодарение на своето инирмено лъчение, с неговите огромни функционални възможности, две от които са да задвижва кръвта и да прави клетките вечни.
Когато зямите нахлуха в плътта на хората, ги научиха да зареждат своя организъм с всякакви вкусни храни, източници на гнилостни вещества и отрови. Защото квазарните змии консумират точно това - остатъчни студоносни продукти след ферментирането на храната в стомаха и в червата, които се получават от химически съединения между разлагащите се субстанции. Тук е мястото да отбележим, че първите хора, които се радваха на първите изгреви на вашата планета, имаха особено устройство на физиката си, коренно различно от вашето и всички те определено не боравеха с понятия като кости и мускули.Телата им просто не притежаваха такива елементи, защото не се нуждаеха от тях. Функционално ги заместваше лимфната течност. Тя имаше свойството да се втвърдява до определени граници на пластичност и това се осъществяваше по под въздействие на инирмата по интуитивно мисловен път. По този начин във всеки един момент на движение тялото приемаше необходимата форма и изглеждаше красиво до съвършенство, което в различаването си от своя днешен вариант бе на светлинни години разстояние. Гъвкавостта на фигурата създаваше впечатление, че виждаш същество, което плува, задвижвано от ласките на неземни звучения. Ако наблюдаваш отстрани група хора в тяхното ежедневие, ще се уловиш, че изпадаш в мечтателен унес, защото движенията им представляваха по-скоро един импровизиран балет, отколкото обикновени молекулярни взаимности.Такива бяха те -ВЛЮБЕНИТЕ В ЗОРАТА НА ЖИВОТА.Танцуващи, огрявани от лъчите на добротата си хора, които никога не се гневяха, защото нямаха тази способност. Къпеха се в изворите на духовното изобилие от добродетели, без дори да подозират, че ще дойде време, когато ще се появи егоизмът - едно от най-калните господстващи понятия от бъдещето, което ще се старае с векове да черни душите и характерите им. Но въпросните изродени времена и нрави бяха все още далечна реалност. Засега първите хора правеха първите стъпки на земния си живот, радваха се на благословеното с небесни благодати начало, там, където животът им предлагаше само ангелски изживявания. Те не умееха да се вглеждат с критични очи в грозотата, защото не познаваха понятието "грозно". Тази категория просто нямаше от какво да се роди. В ония години човекът-зарево създаваше красота и се радваше на радостта на околните. Признавам, че сега, когато ви разказвам за някогашните любимци на живота, сълзите на носталгията ме карат спонтанно да извикам: - Хора, гордейте се, че сте потомци на едно такова приказно родословие!...
Днес всеки човек също притежава светлина. Но в огромната си част тя е блокирана от зямите, които с помощта на химията в организма, активизират тимусната жлеза /жлезата на растежа/. Тя създава студоносни хрущялни клетки/нерони/ и така се затрупват със слоеве химизиран хрущял инирмените центрове на подсъзнанието, разположени по цялото тяло. Този процес се нарича "ЗАКЛЮЧВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА" В ПЛЪТТА. А разпадането на излъчващия студ хрущял с помощта на лазерното насочване на фотоните, както и костната система /склад за нерони, а те причиняват смъртта/ отключва светлината, инирмата,интуицията на хората. По същество тези три понятия са едно и също нещо. Те са ПРОБУДЕНОТО ПОДСЪЗНАНИЕ на човека. Вътрешният ни глас, който учи как да се предотвратяват опасностите в индивидуалния ни живот, това е гласът на нашето подсъзнание, на нашата светлина, на нашата интуиция.Той ни дава напътствия за това, от кои зли хора да стоим настрана, за да не влизаме в открит сблъсък със силни квазарни същества-убийци. Вътрешният глас учи хората да разгръщат творческите си способности, да активизират в характера си добродетелни качества.
Не е ли крайно време да се запитате, откъде е дошъл у вас този глас, наречен от мъжете на красноречието ИНТУИЦИЯ? Или може би от всичко прочетено до тук, както и заради вчерашното си подсъзнателно пробуждане, сте в състояние сами да си дадете отговор?Ще бъде чудесно, ако вече сте израснали до там, че да признаете наличието на телепатична връзка между хората, както и между човека и неговия създател. Става дума за една незрима, но вечно съществуваща връзка /зила/, която през годините бе сковавана от студа на зямите. По този начин силите на мрака имаха възможност с лекота да манипулират съзнанието на човека. Непрекъснато му се внушава, че той е сам във вселената, за да се убие желанието му да търси истината за космическия ред и за себе си като елемент на космическите общества.
Смятам, че настъпи големият момент! Време е да съсредоточим погледа на човешкото желание да узнае истината върху ИНИРМЕНОТО ЛЪЧЕНИЕ на всички. Инирмата генетично е закодирана в плътта посредством някои хромозомни схеми в спиралообразните вибрации на ДНК /дезоксирибонуклеиновата киселина/. Инирмените енергийни центрове на подсъзнанието са разположени по цялото тяло и се наричат ЦЕНТРОВЕ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО.
Някои от най-възловите, генерално важните центрове са известни още от древността - това са 7-те ЧАКРИ. Но,за останалите, които на брой никак не са малко, хората нямат каквито и да било сведения. И добре,че е така. Защото ГЕНЕТИЧНИТЕ ОПИТИ, КОИТО УЧЕНИТЕ ОТДАВНА ПРАВЯТ С ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА /ПОД ХИПНОТИЧНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЗЯМИТЕ/ В СПЕЦИАЛНО ОБОРУДВАНИ ЗА ЦЕЛТА СЕКРЕТНИ ПОДЗЕМНИ ГРАДОВЕ-ЛАБОРАТОРИИ,биха достигнали до невъобразимо страшни и неуправляеми извращения с телата и психиките на земните жители....
-----
1. СИЛА - така в космоса наричат БОГ, създателя на човека и на много други мислещи духовни същности.
-------
-------
Ч А С Т П Ъ Р В А
ГЛАВА ПЪРВА
1.
Започвам с миналото, и, вървейки към бъдещето, искам да ви поведа към настоящето. А най-важният въпрос, който вълнува днешното съвремие, е ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА, за която много се е изприказвало и още повече се е писало. Но в крайна сметка, всичките сплетни около тази истина се оказаха една безсрамна гола лъжа. Вече се досетихте, нали? - Този мой обширен разказ ще бъде доста разклонен, за да докосне теми като МИНАЛ ЖИВОТ, ПРЕРАЖДАНЕ, КАРМИ, ТАЛАНТ И ДУХОВНО СЪЗРЯВАНЕ - все генерални моменти през дългия период на нашето подсъзнателно проглеждане.
Стиховете-мантри могат да помагат и без пряк контакт - те просто зареждат пространството с фотони. Но ако се прочетат ИСТИНИТЕ в тях, фотоните започват да се изстрелват взривно, като гейзер.
Творчеството на заревата, техните ежедневни контакти, думите им - всичко това е източник на потоци фотони, помагащи за изпълнението на общата ни мисия - унищожението на зямите, пробуждане на духовността и спасение на човечеството от физическо и нравствено- етично загиване.
Няколко думи за поезията.Едва ли някой от вас се досеща, че когато стихотворните форми се подредят в подсъзнанието така, че да се стигне до максимална хармония между ЧУВСТВО, РИТЪМ, МЕЛОДИКА и СМИСЛОВО СЪДЪРЖАНИЕ в текста, се получава ефектът ЕНЕРГИЕН ЕКСПЛОЗИВ. Това е моментът, при който написаното слово освобождава свръхмощна светлина, прочистваща тялото на читателя от натрупания студ.Закодираната в неговото подсъзнание информация се освобождава и той изведнъж открива, че е започнал да си обяснява довчера необясними неща.Интуицията му дотолкова се е активизирала, че всяка опасност за живота на духовно прогледналия вече се преодолява с лекота.
Ефектът на словесното въздействие е доказано огромен. Студоносният творец /или политик/ акцентира главно върху външната красота на речта, на рисунката, на песента. С плодовете на творческата си изява той не може да пробуди нежност и огромно вълнение в публиката, защото вместо огнена същност, притежава студ, суета, алчност. Липсват добродетелите му, извисеният дух и топлото чувство в изявите на този човек. Словото или музиката му са фалшиви, пресметливи, пълни със суета. Затова творбите му имат разрушителна мощ. Те убиват.Ако си политик без идеали и любов към ближния, можеш да загробиш цялата държава. Поддръжниците и обожателите на такива ледени "творци" са също студоносни същества. Енергийни вампири, които изсмукват топлинната енергия в пространството, а го зареждат със студ, със смъртоносни нерони. Докато творческите изяви на заревата, излъчващи любов, истини и всеотдайност,обжарват злото с фотони и прочистват душите, облагородяват ги.
Искам да завърша казаното до тук с едно спонтанно лирично излияние, което да погали душите ви и да доведе до просветление онези, които имат тревожни мисли и объркани светогледи.
ЗА ДА ПРЕКРАЧИМ ПРАГА НА МЪДРОСТТА...
Мари до Тим!
---
Да можеш да обичаш така, както умее да обича светлината,
значи да си се научил да виждаш незримото.
Да можеш да прощаваш грешките на ближния,
това е знак, че идва златната река в любовта ти.
Да можеш да се гордееш с мъката
и с разочарованията си,това е вече мъдрост.
Разбрах, че днес съм по-добра от вчера,
защото повече не се страхувам
от самотното бъдеще
и от тъгата, която ти би ми донесъл.
Приемам раздялата,ако тя ще научи другите,
да осъзнаят градивната същност на очакването.
Приемам сълзите,
защото те са част от времето, в което си се родил ти.
За да прекрачим прага на мъдростта,
е нужно да забравим кои сме сега,
много пъти да си припомняме кои сме били
и винаги да вярваме кои ще бъдем.
Никоя любов не бива да започва с лъжа.
Защото любовта е цъфтене.
А кое цвете обича тъмнината?
Ако се обречеш на едно нежно покълване,
сигурно ще научиш много за тайните на себераздаването.
ОБИЧАЙ МЕ!
И няма никога повече да ти позволя
да се съмняваш в чувствата на тревата,
когато я стъпкваш в своята слепота.
ОБИЧАЙ МЕ!
За да разбереш, зашо бях така упорита,
докато те търсех в света на дивите цветя и треви.
ОБИЧАЙ МЕ!
За да узнаеш, как една среднощна мичиганска трагедия
може да се превърне в прошка.
Аз не съм жена. Птица съм -
бяла и свободна.
И не обичам сенките от миналото.
Но вместо да се страхувам от тях,
ги обвивам в сияния.
Защото всеки страх е колебание,
а колебанието е нож за любовта.
Най-сетне видях невидимото в теб
и се превърнах в лотос!
19.12.1990,Берлин.
Рожден ден на Хендел.
-----
1. РЕИНКАРНАЦИЯ - прераждане
2. КАРМА - когато негативните енергии, идващи от миналите ни животи и настанили се в телата на срещани от нас хора днес, ни нападат и ни причиняват катастрофални преживявания, болести и пр., нашата ИНИРМА, нашата светлина ги неутрализира. Именно това е кармата - победа на светлината в телата ни днес срещу мрака, дошъл от миналите ни реинкарнации.
3. КВАЗАР - абсолютен мрак, черна дупка, която е ледена и засмуква материята, унищожава я.
4. ФОТОНИ - материалните частици, които изграждат светлината.
--------
--------
ПРЕДГОВОР - 3 част
ГЛАСЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Този разказ на нашето общо зарево - моето и на Мари- е адресиран до онези от вас, които желаят да научат истината за живота на малката розовееща сред вселенския космически мрак планета Земя.Нека не се обръща внимание на факта, че няма да цитираме дати и години от прастарите времена, наречени от човешкия разум праистория. Естествено,вие ще искате да узнаете и най-малките подробности, които биха осветлили колкото се може повече неизвестни моменти от далечното ви минало. Но трябва да ни разберете - просто нямаме физическа възможност, да ви дадем очакваната обширна информация за човешкото развитие, дори това да се отнася само за една единствена цивилизация, например тази от Ноевия потоп до сегашния голям духовен катаклизъм на ПЛАНЕТАТА НА ДРАКОНИТЕ,както ние, заревата от Меркуриева сянка, наричаме Земята /някои от наименованията на планети и пр.тук са заменени с псевдоними/.
-
Нямаме право да ви съобщаваме за неприятни предстоящи събития, застрашаващи живота на цели нации, защото сме наясно колко опасен е стресът, удрящ кръвоносната система на ИНИРМЕНИТЕ ПОПУЛАТИВНИ ПРИРОДИ, каквито сте вие, хората. В същото време си даваме сметка, че сме длъжни да осветлим колкото може по-голямо количество от сивите или напълно празни страници, препълващи вашата Книга на познанието. Ето защо се заричаме, винаги да се движим в посоката, обозначена върху плочата на онази част от днешното съвремие, чиято духовна същност все повече се вкаменява - там, където стрелката се върти от черното зараждане на егоизма към кървавия залез на лъжите в материалистическото мислене.
Бихме се радвали, ако повярвате на твърдението ни, че общата светлина на всички зарева на Земята /а това включва и нас с Мари/ в най-трудните ви дни изпълнява мисията на духовен СПАСИТЕЛ. Ще направим всичко възможно, за да ви убедим в искреното звучене на информацията, която ви даваме, въпреки че много не ви се иска да се вслушвате в гласа,идващ от горе. Особено ако той е пределно ясен в осъждането на земната духовна деградация. Съгласете се, че е глупост да се страхувате от доброжелателната критика, дори ако понякога се налага тя да влезе в ролята на хирургически скалпел за премахването на гангрената в организма. Бъдете сигурни, че нито едно молекулярно зарево, изпратено на вашата планета от грижовния КОСМИЧЕСКИ РОДИТЕЛ СИЛА/1/, не е програмирано да причинява зло на човечеството. Наясно сме, че не сте в състояние да обхванете всичко, което бихме адресирали до ограничените мозъчни коридори на вашия разум. Знаем и това, колко би ви било трудно да преодолеете дългогодишното си принудително тъпчене на едно място в информационен план. Даваме си ясна сметка и за ниското духовно ниво на повечето от хората, което е причина, много мъчно да се разруши ЦИТАДЕЛАТА НА ЛЪЖАТА, издигната във всяка човешка душа от нейните погубители -квазарните пришълци, превзели човешката плът.
Но ние, заревата, сме изключително търпеливи. И, държа да подчертая, че сме изтъкани от любов, която ни прави убедителни и искрени, докато докосваме колебливите струни на вашата вяра в доброто.
Преди да нагазим в по-дълбоките води на подсъзнателните истини, искаме да ви съобщим, че хората представляват ДВУЕНЕРГИЙНИ СЪЩЕСТВА - капан за зямите, които отдавна унищожават много планети, специално създадени от СИЛА и населени с мислещи духовни създания. Телата на земните жители са изчислени така, че да бъде възможно в тях да съжителстват носителите на смърт - зямите /злото/ и носителите на живот - фотоните /доброто/. Тук ще поясня за онези, които не знаят, че всеки фотон представлява материална градивна частица на светлината. При постоянния сблъсък между доброто и злото в телесната ни обвивка, в зависимост от силата, взела надмощие в енергийната битка в даден момент, се стига до едно от всички състояния на организма: болест-здраве, стареене-подмладяване, смърт-отдалечаване от смъртта. А при пълно унищожение на зямите /нещо, което е планирано свише/, се стига до вечен живот на плътта, чиято енергийна плътност ще бъде променена до нова, по-ефирна материална субстанция.
В крайна сметка, квазарните унищожители вътре в човека / Христос ги наричаше БЕСОВЕ/, тъй като са постоянен източник на студ, през всичкото съществуване на хората са побеждавали при вътрешноклетъчната битка- битката за физическо оцеляване на индивида. Процесът на загиване се е движил до сега по общоизвестния ред: боледуване, стареене и смърт. Стигне ли се до унищожение на зямите, плътта на точно определени хора, в чиито тела фотоните са в огромно количество, ще бъде спасена от загиване. И тогава ще настъпи краят на смъртта. Но, нека да повторя - това е възможно да се случи само при най-духовните сред вас, наречени ХОРА-ЗАРЕВА.Тяхната ИНИРМА /светлина/ става толкова мощна, че се превръща в ангел-спасител на хиляди и милиони мъченици, жертва на зямите.
В нашия разказ ще се постараем да осветлим познанието ви, за да научите, колко дълго се намирате под робство. И в същото време, да ви вдъхнем вяра, че вече сте на много малко разстояние от онзи момент, когато отново ще се почувствате свободни и щастливи - такива, каквито бяхте в началото на земните си дни, преди да ви завладеят най-жестоките, най-бруталните,най-коварните, най-садистичните, най-алчните и лакоми егоистични студоносни същности на космоса - МОЛЕКУЛЯРНИТЕ МОДУЛИ НА МРАКА- ЗЯМИТЕ,които, пак да повтора - унищожиха във времето много планети като вашата, населени с инирмени същества.
ПЪРВИТЕ ХОРА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
Когато хората бяха създадени и заселиха Земята, не съществуваха нито злобата, нито егоса, нито катаклизмите, нито убийствата, нито болестите, нито стареенето, нито смъртта. Защото тогавашното човешко тяло имаше силна МОЛЕКУЛЯРНА ЗИЛА/връзка/ за пряк инирмен контакт със своя създател. В онова време всички хора бяха зарева.Тяхната светлина предварително бе изчислена така, че не само да активизира кръвообръщението, затварящо наличните телесни енергийни вериги, но и да дава духовни напътствия на индивида за неговата творческа дейност. С една дума, животът на първите земни жители зависеше единствено от мощната им позитивна излъчвателност. Тя служи за съзидателна творческа дейност, която увеличава инирмената мощ на организма. Този начин на самозареждане на тялото с фотони превръщаше първите жители на Земята във ВЕЧЕН ЕНЕРГИЕН ДВИГАТЕЛ - ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ.
Заревата са част от светлинната същност на вече споменатия космически родител СИЛА. Знаят се неговите усилия, да създава нови и нови енергийни същества със строго специфична материална обвивка и жизнено реализиране. Иска ни се да ви уверим, че този молекулярен гигант от светлина, когото вие не можете да доловите в пространството с несъвършените си сетива и техники, е изтъкан само от благородни чувства и хуманни дела.Дошло е времето, когато изчислената от Сила МАЩАБНА КОСМИЧЕСКА ПРОГРАМА ЗА ОКОНЧАТЕЛНОТО НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА ЗЯМИТЕ е в своя последен етап. Дошло е времето на равносметката, когато вселенският създател ще потърси отговорност от безотговорните носители на смърт и душевна пустота, същите, които са преки виновници за разрушително действащите планетарни катаклизми тук, включително и за потопа от времето на Ной.
Те отдавна бяха предупредени,че скоро ще удари часът на Страшния съд за тях.Бяха предупредени,че ГОНГЪТ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО започна да отмерва стъпките на развръзката. На Земята вече са изпратени безпощадните небесни съдии и изпълнители на присъдите, живеещи инкогнито така, че никога да не се знае точно кои са те. Светлината на възкръсналия Христос ще блесне над главите на неговите погубители с цялото си величие и със своя укор. Тя добре знае кои са те. Нищо че са скрили своето преродено мракобесие зад маската на днешния хитрец, с неговата разплута плът от преяждане, зад бюрото на лъженауката, зад безочието на лъжеполитиката, зад лицемерното расо на идолопоклонниците и зад развихрените наглости на разврата.
След емоционалното напомняне, че все пак възмездие има, дойдохме до оня момент, когато най-сетне ще ви запознаем по-отблизо с първите заселници на вашата приказна Земя. Няма да се спираме подробно върху фактите за това, как точно живееха потомците на Адам и Ева, преди да бъдат поробени от змиите на планетата Изидора.Само че ще бъде нечестно, ако поне бегло не ви опишем, какво кристално чисто състояние на духа притежаваха те, което им осигуряваше едно спонтанно съществуване, озарено от творчески прозрения и себеотдаен труд.
И сега,след като са се изнизали толкова много епохи и мащабни събития от онова време, спомените ни твърдят, че всичко преживяно от нас чрез тогавашните ни тела е било по-скоро един красив, неземно красив сън, отколкото реалност.От къде ли точно да започнем?...Може би от външния вид на дедите ни? Те имаха средно-високи и грациозни тела, с ясно зрим ореол около главите. Лицата им, от които струеше сияние, винаги поразяваха с една, изплувала от глъбините на същността им усмивка, която омайваше околните. А меката пластика на техните черти удивително напомняше усещането за ангелски полъх, слязъл от ренесансовите икони, които все още не съществуваха по онова време, но щяха да се родят в далечното бъдеще.
И всички те - нашите праисторически родители, притежаваха творчески дарби с различни насоки и нюанси на проявление, които те издигат на по-високо духовно ниво, там, където се наслаждаваш на левитацията и телепортацията при пътуването между световете. Говорим ви за времена, в които хората не използваха храна в днешния общоприет смисъл на думата, като изключим малкото горски плодове с тяхното специално влияние върху медитациите на духа. Хубаво е да знаете, че човешкото тяло не е създадено да живее благодарение на храната, а само и единствено благодарение на своето инирмено лъчение, с неговите огромни функционални възможности, две от които са да задвижва кръвта и да прави клетките вечни.
Когато зямите нахлуха в плътта на хората, ги научиха да зареждат своя организъм с всякакви вкусни храни, източници на гнилостни вещества и отрови. Защото квазарните змии консумират точно това - остатъчни студоносни продукти след ферментирането на храната в стомаха и в червата, които се получават от химически съединения между разлагащите се субстанции. Тук е мястото да отбележим, че първите хора, които се радваха на първите изгреви на вашата планета, имаха особено устройство на физиката си, коренно различно от вашето и всички те определено не боравеха с понятия като кости и мускули.Телата им просто не притежаваха такива елементи, защото не се нуждаеха от тях. Функционално ги заместваше лимфната течност. Тя имаше свойството да се втвърдява до определени граници на пластичност и това се осъществяваше по под въздействие на инирмата по интуитивно мисловен път. По този начин във всеки един момент на движение тялото приемаше необходимата форма и изглеждаше красиво до съвършенство, което в различаването си от своя днешен вариант бе на светлинни години разстояние. Гъвкавостта на фигурата създаваше впечатление, че виждаш същество, което плува, задвижвано от ласките на неземни звучения. Ако наблюдаваш отстрани група хора в тяхното ежедневие, ще се уловиш, че изпадаш в мечтателен унес, защото движенията им представляваха по-скоро един импровизиран балет, отколкото обикновени молекулярни взаимности.Такива бяха те -ВЛЮБЕНИТЕ В ЗОРАТА НА ЖИВОТА.Танцуващи, огрявани от лъчите на добротата си хора, които никога не се гневяха, защото нямаха тази способност. Къпеха се в изворите на духовното изобилие от добродетели, без дори да подозират, че ще дойде време, когато ще се появи егоизмът - едно от най-калните господстващи понятия от бъдещето, което ще се старае с векове да черни душите и характерите им. Но въпросните изродени времена и нрави бяха все още далечна реалност. Засега първите хора правеха първите стъпки на земния си живот, радваха се на благословеното с небесни благодати начало, там, където животът им предлагаше само ангелски изживявания. Те не умееха да се вглеждат с критични очи в грозотата, защото не познаваха понятието "грозно". Тази категория просто нямаше от какво да се роди. В ония години човекът-зарево създаваше красота и се радваше на радостта на околните. Признавам, че сега, когато ви разказвам за някогашните любимци на живота, сълзите на носталгията ме карат спонтанно да извикам: - Хора, гордейте се, че сте потомци на едно такова приказно родословие!...
Днес всеки човек също притежава светлина. Но в огромната си част тя е блокирана от зямите, които с помощта на химията в организма, активизират тимусната жлеза /жлезата на растежа/. Тя създава студоносни хрущялни клетки/нерони/ и така се затрупват със слоеве химизиран хрущял инирмените центрове на подсъзнанието, разположени по цялото тяло. Този процес се нарича "ЗАКЛЮЧВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА" В ПЛЪТТА. А разпадането на излъчващия студ хрущял с помощта на лазерното насочване на фотоните, както и костната система /склад за нерони, а те причиняват смъртта/ отключва светлината, инирмата,интуицията на хората. По същество тези три понятия са едно и също нещо. Те са ПРОБУДЕНОТО ПОДСЪЗНАНИЕ на човека. Вътрешният ни глас, който учи как да се предотвратяват опасностите в индивидуалния ни живот, това е гласът на нашето подсъзнание, на нашата светлина, на нашата интуиция.Той ни дава напътствия за това, от кои зли хора да стоим настрана, за да не влизаме в открит сблъсък със силни квазарни същества-убийци. Вътрешният глас учи хората да разгръщат творческите си способности, да активизират в характера си добродетелни качества.
Не е ли крайно време да се запитате, откъде е дошъл у вас този глас, наречен от мъжете на красноречието ИНТУИЦИЯ? Или може би от всичко прочетено до тук, както и заради вчерашното си подсъзнателно пробуждане, сте в състояние сами да си дадете отговор?Ще бъде чудесно, ако вече сте израснали до там, че да признаете наличието на телепатична връзка между хората, както и между човека и неговия създател. Става дума за една незрима, но вечно съществуваща връзка /зила/, която през годините бе сковавана от студа на зямите. По този начин силите на мрака имаха възможност с лекота да манипулират съзнанието на човека. Непрекъснато му се внушава, че той е сам във вселената, за да се убие желанието му да търси истината за космическия ред и за себе си като елемент на космическите общества.
Смятам, че настъпи големият момент! Време е да съсредоточим погледа на човешкото желание да узнае истината върху ИНИРМЕНОТО ЛЪЧЕНИЕ на всички. Инирмата генетично е закодирана в плътта посредством някои хромозомни схеми в спиралообразните вибрации на ДНК /дезоксирибонуклеиновата киселина/. Инирмените енергийни центрове на подсъзнанието са разположени по цялото тяло и се наричат ЦЕНТРОВЕ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО.
Някои от най-възловите, генерално важните центрове са известни още от древността - това са 7-те ЧАКРИ. Но,за останалите, които на брой никак не са малко, хората нямат каквито и да било сведения. И добре,че е така. Защото ГЕНЕТИЧНИТЕ ОПИТИ, КОИТО УЧЕНИТЕ ОТДАВНА ПРАВЯТ С ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА /ПОД ХИПНОТИЧНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЗЯМИТЕ/ В СПЕЦИАЛНО ОБОРУДВАНИ ЗА ЦЕЛТА СЕКРЕТНИ ПОДЗЕМНИ ГРАДОВЕ-ЛАБОРАТОРИИ,биха достигнали до невъобразимо страшни и неуправляеми извращения с телата и психиките на земните жители....
-----
1. СИЛА - така в космоса наричат БОГ, създателя на човека и на много други мислещи духовни същности.
-------
-------
Ч А С Т П Ъ Р В А
ГЛАВА ПЪРВА
1.
Започвам с миналото, и, вървейки към бъдещето, искам да ви поведа към настоящето. А най-важният въпрос, който вълнува днешното съвремие, е ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА, за която много се е изприказвало и още повече се е писало. Но в крайна сметка, всичките сплетни около тази истина се оказаха една безсрамна гола лъжа. Вече се досетихте, нали? - Този мой обширен разказ ще бъде доста разклонен, за да докосне теми като МИНАЛ ЖИВОТ, ПРЕРАЖДАНЕ, КАРМИ, ТАЛАНТ И ДУХОВНО СЪЗРЯВАНЕ - все генерални моменти през дългия период на нашето подсъзнателно проглеждане.
Когато човешкото подсъзнание се пробуди, добиваме власт над огромна информация за живота. А това ни дава възможност да виждаме като на длан какво се върши зад кулисите във всички бордеи и будоари на нашето съвремие. И се изправяме очи в очи пред хитро маскираните причини, виновни за безочието на голяма част от днешното поколение, в което се вихрят доста голям брой дебили и тероризиращи обществото наркомани, шизофреници, пуснати на свобода и откровени садисти във всичките им разнородности. Говоря за същото онова поколение, подаряващо своите овации на суетните грандомани по сцените. Говоря за огромната тълпа от кухи тела, която след време ще ме проследи с изродената си душевност до летището, за да ми се изплези цинично, вперило ледената си ирония в илюминатора на отлитащия сребрист апарат, безсилно да спре отдалечаването ми от сивото нейно съществуване.
Само ако знаете как силно исках да е сигурно, че никога повече няма да ги видя тези, които, вместо да вървят напред към своя духовен подем, се втурваха да тичат назад, ръмжейки от удоволствие, че се сливат с животинската си първичност . Отсега ми е ясно, че бъдещето ще ми дава информация, за да съм наясно във всеки един момент, как въпросното безочливо множество си е останало в замръзналата поза на обесен.
Не си мислете, че, подвластна на тоталното си разочарование от духовната деградация на поколението, затънало в блатото на своя материалиализъм, би ми дошло на ум да се разчувствам сега, след толкова години. Нищо, че съм застанала пред надгробния камък на провала му. Нищо, че мислено съчинявам епитафия с оправдателни думи и тъжни изводи за нерадостния му край. Не бих могла да пророня и една сълзица за стадо деградирали човешки мутанти , омаскарили до неузнаваемост своя човешки облик, който генетично им бе подарен в зората на тяхното съществуване. Днес погледът ми е обърнат към новите хора - тези, които няма да повторят грешките на всички предходни цивилизации, станали жертва на своята разгулна вакханалия и извратени желания.
В началото на моя нов жизнен път, тогава, когато се наложи да се заселя на Земята в човешко тяло, бях още твърде малка, за да мога да си дам сметка, че съм се озовала в един съвършено нов за възприятията ми свят. Видях се заобиколена не само от лепкавата зараза на злото. Наоколо бе и онази душевна притегателна сила, която силно ме впечатли - излъчващата противоречиви чувства творческа красота - източник на подсъзнателни послания. Убедена съм, че в началото, правейки първите си стъпки към околната пъстрота и тайнственост, в очите на околните съм изглеждала смешна със своята ококорена физиономия и с постоянните си възклицания, невярваща, че прекрасните творби на човешкия гений наоколо, могат да бъдат реалност. Тогава бях искрено вярваща в силата на красотата хлапачка, омаяна от вълшебните вибрации на изкуството - същото онова изкуство, което има за задача, да поеме кармичните тежести на затъналия в цинизмите на материалното си съществуване земен свят.
Само ако знаете как силно исках да е сигурно, че никога повече няма да ги видя тези, които, вместо да вървят напред към своя духовен подем, се втурваха да тичат назад, ръмжейки от удоволствие, че се сливат с животинската си първичност . Отсега ми е ясно, че бъдещето ще ми дава информация, за да съм наясно във всеки един момент, как въпросното безочливо множество си е останало в замръзналата поза на обесен.
Не си мислете, че, подвластна на тоталното си разочарование от духовната деградация на поколението, затънало в блатото на своя материалиализъм, би ми дошло на ум да се разчувствам сега, след толкова години. Нищо, че съм застанала пред надгробния камък на провала му. Нищо, че мислено съчинявам епитафия с оправдателни думи и тъжни изводи за нерадостния му край. Не бих могла да пророня и една сълзица за стадо деградирали човешки мутанти , омаскарили до неузнаваемост своя човешки облик, който генетично им бе подарен в зората на тяхното съществуване. Днес погледът ми е обърнат към новите хора - тези, които няма да повторят грешките на всички предходни цивилизации, станали жертва на своята разгулна вакханалия и извратени желания.
В началото на моя нов жизнен път, тогава, когато се наложи да се заселя на Земята в човешко тяло, бях още твърде малка, за да мога да си дам сметка, че съм се озовала в един съвършено нов за възприятията ми свят. Видях се заобиколена не само от лепкавата зараза на злото. Наоколо бе и онази душевна притегателна сила, която силно ме впечатли - излъчващата противоречиви чувства творческа красота - източник на подсъзнателни послания. Убедена съм, че в началото, правейки първите си стъпки към околната пъстрота и тайнственост, в очите на околните съм изглеждала смешна със своята ококорена физиономия и с постоянните си възклицания, невярваща, че прекрасните творби на човешкия гений наоколо, могат да бъдат реалност. Тогава бях искрено вярваща в силата на красотата хлапачка, омаяна от вълшебните вибрации на изкуството - същото онова изкуство, което има за задача, да поеме кармичните тежести на затъналия в цинизмите на материалното си съществуване земен свят.
Бях доверчиво дете, пожелало да опознае всичко тук, за да се ориентира в живота и след това да тръгне с уверени стъпки към изпълнението на своята мисия. Ето така, повярвала в невидимия необят, който някак си успявах да видя, започнах да се приближавам към миражното бъдеще. Сомнамбулно протягах ръце и вървях към неизвестността. Черпех сили и увереност от творческата си всеотдайност, а също и от необяснимата си любов към истината, към себеизвайването и към хармонията, на които се бях посветила.
Но, съгласете се, че тогава все още не съм била в състояние да получа вярна представа за това, какво осмисля живота на моите съвременници. Защото просто живеех като под хипноза - не допусках до съзнанието си грозотата, заляла околното жизнено пространство. Исках да виждам само красивото, разположено тук-там на отделни острови сред океан от антидобродетелни прояви. Страхувах се, че вълшебните багри, с които ме сюрпризираше животът и които често ме довеждаха до състояние на творчески делириум, могат всеки миг да изчезнат. Страхувах се да не се озова, опразнена от възвишени емоции, сред сивата невзрачност на действителността. Отдавна бях забелязала острите ѝ зъби и нокти, за които се пише и в пресата, и в книгите - давах си сметка, колко опасни могат да бъдат те за такива доверчиви създания като мен.
Такава бях в началото, по времето на най-важната своя реинкарнация. Тя трябваше да разгърне житейските ми преживявания и контакти така, че да реализирам задачите си, залегнали в подсъзнателната ми памет. За тази цел беше предвидено мое рожденно място да стане едно от най-впечатляващите кътчета на тази планета, намиращо се в Северна Америка - град МИЛИСБЪРГ. Това земно кътче наистина имаше необикновено излъчване и специфичен чар. На едно място се бяха струпали романтичната унесеност на река Могърс, пресичаща го по дължина и трите езера, мечтателно съзерцаващи малките къщички по околните хълмове. Заради своята рядко красива природа, излъчваща вроден магнетизъм, Милисбърг бе посещаван от много поколения туристи. Точно там - насред първите си силни контакти с красивите околности на моя роден град, оставих не само възторга на своето детство, но и по-късните си малки, а днес вече мога да кажа и смешни момичешки копнежи. Казвам смешни, защото желанията ми бяха неосъществими - исках постъпателно да влизам в пряк контакт с цялото планетарно изкуство. Говоря за периода на началното си съзряване, когато притежававах недоразвити още таланти, но, поради стремежа си към съвършената красота, просто полудявах от желание, да се докосна до наследството на големите гении, живяли през Ренесанса, а и след това. Всяка нощ сънувах, как попадам в царството на абсолютната хармония, която е втъкана в грандиозни живописни композиции, скулптурни ваяния, архитектурни колоси и виртуозни музикални прозрения. Копнеех да ме омае магията на писателския триумф, разположил своите томове с описани човешки съдби по рафтовете на световно известни библиотеки. Дълбоко в часовете на нощта, когато всичкият шум на живота се беше превърнал в спяща тишина, не спирах да си представям, как неочаквано съм се телепортирала сред катедралното величие на Лондон, а после, следвайки лабиринтите на своето пробуждащо се подсъзнание, как прекрачвам прага на древна Химерия /1/, Ливърпул или Млада Гвинея. Виждах се огряна от пурпурната страст на Милизия/2/. И, привлечена от загадъчността на Понтиевата Лозана/3/, интуитивно се стремях към блесналия творчески свят на цяла Атланта.
Но, съгласете се, че тогава все още не съм била в състояние да получа вярна представа за това, какво осмисля живота на моите съвременници. Защото просто живеех като под хипноза - не допусках до съзнанието си грозотата, заляла околното жизнено пространство. Исках да виждам само красивото, разположено тук-там на отделни острови сред океан от антидобродетелни прояви. Страхувах се, че вълшебните багри, с които ме сюрпризираше животът и които често ме довеждаха до състояние на творчески делириум, могат всеки миг да изчезнат. Страхувах се да не се озова, опразнена от възвишени емоции, сред сивата невзрачност на действителността. Отдавна бях забелязала острите ѝ зъби и нокти, за които се пише и в пресата, и в книгите - давах си сметка, колко опасни могат да бъдат те за такива доверчиви създания като мен.
Такава бях в началото, по времето на най-важната своя реинкарнация. Тя трябваше да разгърне житейските ми преживявания и контакти така, че да реализирам задачите си, залегнали в подсъзнателната ми памет. За тази цел беше предвидено мое рожденно място да стане едно от най-впечатляващите кътчета на тази планета, намиращо се в Северна Америка - град МИЛИСБЪРГ. Това земно кътче наистина имаше необикновено излъчване и специфичен чар. На едно място се бяха струпали романтичната унесеност на река Могърс, пресичаща го по дължина и трите езера, мечтателно съзерцаващи малките къщички по околните хълмове. Заради своята рядко красива природа, излъчваща вроден магнетизъм, Милисбърг бе посещаван от много поколения туристи. Точно там - насред първите си силни контакти с красивите околности на моя роден град, оставих не само възторга на своето детство, но и по-късните си малки, а днес вече мога да кажа и смешни момичешки копнежи. Казвам смешни, защото желанията ми бяха неосъществими - исках постъпателно да влизам в пряк контакт с цялото планетарно изкуство. Говоря за периода на началното си съзряване, когато притежававах недоразвити още таланти, но, поради стремежа си към съвършената красота, просто полудявах от желание, да се докосна до наследството на големите гении, живяли през Ренесанса, а и след това. Всяка нощ сънувах, как попадам в царството на абсолютната хармония, която е втъкана в грандиозни живописни композиции, скулптурни ваяния, архитектурни колоси и виртуозни музикални прозрения. Копнеех да ме омае магията на писателския триумф, разположил своите томове с описани човешки съдби по рафтовете на световно известни библиотеки. Дълбоко в часовете на нощта, когато всичкият шум на живота се беше превърнал в спяща тишина, не спирах да си представям, как неочаквано съм се телепортирала сред катедралното величие на Лондон, а после, следвайки лабиринтите на своето пробуждащо се подсъзнание, как прекрачвам прага на древна Химерия /1/, Ливърпул или Млада Гвинея. Виждах се огряна от пурпурната страст на Милизия/2/. И, привлечена от загадъчността на Понтиевата Лозана/3/, интуитивно се стремях към блесналия творчески свят на цяла Атланта.
Нещо водеше мисловните ми стъпки към царствения град на Цезар, изваян от катедрали, скулптури и стенописно съвършенство, към престолната обител на католицизма - Рим. Прекрачвах прага на Холандия, за да се насладя на нейните гоблени от живи цветя, сякаш благословени от царица Семирамида, за която се твърди,че е майка на прочутите висящи градини във Вавилон. Копнеех час по-скоро да се слея със сиянията на Стария свят, дошли от творческата мощ на Микеланджело и Пинкас/4/, на Мигел де Сервантес Сааведра, на космическия Да Винчи, на Сара Бернар и Москини/5/. Но това, което мимоходом споменавам е нищо, в сравнение с океана от творчески прозрения и реализации, облял душите на зажаднелите за небесна красота.
Тук споменавам само едно грахово зрънце от огромния списък, овековечил имената на най-възвишените творци, щедро подарили светлината си на планетата. Имена, недокоснати от плесента на забравата и от гаврите на изкривените човешки критерии. Имена, съхранили се чисти и девствени в своята неподкупна искреност. Защото, кажете ми, има ли нещо по-трайно и ценно от ИСКРЕНОСТТА? Ние я откриваме не само в децата, но и в творческия гений, изгарян от висшия огън на съзиданието, чиято роля е да топли изложените на студ души и да пробужда в тях също такова горене. Точно на това място от моя разказ, ми се ще да ви попитам - а знаете ли нещо по-възвишено от ИСТИНАТА, закодирана и в творчеството, и в във всяка фибра на борещия се за оцеляване живот?Дали въобще сме се замисляли някога, забързани в ежедневния си маршрут между насъщния и отходните места, колко малък е нашият кръгозор и колко всеобхватна е същата онази истина, родила гигантски галактики и звезди, пределно искрена в своето реално съществуване?
-------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЛЕЖКИ
1. Химерия - град в Месопотамия, наричан от жителите на планетата Меркуриева сянка
-------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЛЕЖКИ
1. Химерия - град в Месопотамия, наричан от жителите на планетата Меркуриева сянка
/това не е истинското ѝ име/ Нимаями, известен с прекрасните си дворци и бляскав разкош.
2. Милизия - през 1-ви век сл.Хр. с това име е била наричана Италия. "Милизия" означава "пиратска къща". Идва от факта, че крайбрежните ѝ пристани са приютявали пирати от цял свят. Но 19-ти век слага край на тяхното сборище, след появата на Закона за унищожаване на пиратството, гласуван от британското лордство. Този закон даде право за обезглавяване на доказаните пирати.
3. Лозана - градът, в който монахът Понтий написа първия екземпляр на Библията, под инирмена /подсъзнателна/ диктовка, чрез която ръката автоматично пише информацията, предварително запечатана в подсъзнанието /впрочем то има и други имена: инирма, интуиция, светлина/. Днешният вариант на Святата книга твърде кардинално се различава от своя първообраз, поради наличието на доста безцеремонни редакции, манипулиращи съзнанието на читателите през вековете.
4. Пинкас - испанец, автор на скулптурата "Зимни радости", живял през Средновековието. Тази изключителна творба, впечатляваща с гигантските размери на своята композиция и с божественото си лечебно излъчване, много отдавна не съществува. Подобно на жертвите от Помпеево време, тя е погребана от мощен земен катаклизъм.
5. Москѝни - велик италиански тенор от 18-ти век, който през 15-ти век - в един от миналите си животи, е бил странстващ трубадур в трупата на пътуващ театър.
----------------------
-----------------------
2.
И така - началото на голямото ми подсъзнателно пробуждане стана в моя роден Милисбърг, сгушил се доверчиво в прегръдките на икономически силната за времето си област Нимаями Гери, където романтиката и елементарното живуркане вървяха ръка за ръка. Църковното присъствие, подвластно на старите, но все още деспотични средновековни канони, се беше притаило навсякъде и във всичко, принуждавайки наивните хорица сляпо да вярват на задкулисните му твърдения за един безпощаден към грехопаденията им Бог. Това бяха години на измамно спокойствие, заредено с искри, които застрашават барутния погреб на живота. Години на затишие пред буря и на непроявен бунт срещу социалния гнет и несправедливостта, витаещи в пространството на 18-ти век. Само пътьом ще споменем за по-късните политически катаклизми и последвалите ги кръвопролития, които изстреляха човечеството към следващата ера - ерата станала символ на разгърналата се техническа мисъл и нейните гениални откривателства. Казвам пътьом, защото вашата официална история вече е посветила на въпросните мащабни събития предостатъчно страници.Мисля,че вече е време да си затворим за момент очите и да се пренесем сред обкръжението на конкретни събития, станали някога и продължаващи да стават днес-в света на безтегловните истини. Събития, започнали за мен от първия ден на поредното ми съществуване, което е свързано с една безлична стаичка в още по-безличвия на пръв поглед североамерикански град край река Могърс, за да стигнем след двеста години до далечния ден от бъдещото ми прераждане в малка България. Говорим за периода от сегашното ми съществуване,поставил чертата на равносметката между моите американски мечти и българското им реализиране.Искам да ви уверя,че в това четиво ще се срещнете не с абстрактни научни разсъждения върху отвлечени идеи, от които, по подобие на белите стихове, само авторът може да е наясно с неясното си послание.Чрез страниците на моя малък-голям разказ ще попаднете във водовъртежа на един действителен живот - живот с продължение във времето, живот, пълен с премеждия, с любов и с огнена всеотдайност. Това е животът на едно момиче от Милисбърг, притежавало някога необикновено силен дух, но слаби възможности да реализира себе си. Докато в днешната си реинкарнация, достигайки до необикновено мощен духовен потенциал, вече може да се радва на богатия урожай на своя труд, насочен към едно все по-мощно подсъзнателно пробуждане и, следователно, към доближаване до истините за живота на Земята.
Ето какво твърдят чрез биографията ми тези истини, мили земни събратя. Съдбата на всеки от нас не зависи само от генетичното маркиране на пътя ни. Тя е отражение и на взаимоотношенията ни със света. Тя е ехо на съвременните събития. Защото, както е известно, времето ражда личностите. А времето, оформило моята съдба в Милисбърг, лишавайки ме от майчини грижи, беше мащеха на по-будната част от моето съвремие. Когато съм се родила е било 8 септември 1779 година. Тогава ми се отвориха за пръв път очите за голямата истина, въпреки, че пердетата бяха тежки и успях да открехна само едно ъгълче от завесата, спираща слънчевите лъчи към моя свят. Всички ние живеехме в епоха, бълваща катаклизми, за да погребе много напредничави умове чрез демонстративната гавра на властелините. Изгубени мечтатели потъваха насред високите вълни на своите утопии. И много от талантливите неудачници се гърчеха, смазвани от ураганните ветрове на завистта, на грандоманията и садизма - плод на уродливата действителност. А след години нещата щяха да стават все по-ужасни. Някъде сред мрачината на мъртвите плажове авантюристични младежи важно щяха да размахват акварелните си цапаници със самочувствието на Пикасо и да се обявяват за гении, прозрели закономерностите на утрешния ден, закономерности, уж заложени в основата на бездарията им. Именно тогава, когато вече се бях усетила като едно доста романтично момиче, бяха започнали да се оформят сюрреализма, кубизма и каквито се сетите още новоизлюпени течения в рисувалното изкуство. Но, взряно в дарбите си, онова поколение просто бе обърнало гръб на добродетелното съществуване.
Беше утро, целунато от първите лъчи на зората. Стоях там, при зеленината - изтръпнала и няма, в плен на своята самотност, омаяна от тишината, от тръпката на очакването, от гальовния контакг с розовата омара. Целият ми вътрешен мир се отразяваше в капчицата роса, която съзерцавах. Видях, как нежно я докосна един слънчев лъч и как тя се отдаде на внезапния си порив да се слее с влюбения му блясък. Видях и как се изпари. След горещите мигове на взаимност капката роса се превърна в... изчезване. Горката! Едва ли беше разбрала, колко опасно може да бъде страстното сливане на водата с огъня. Стоях, вцепенена от откритието си, което просто ме зашемети.Но въпреки отрезвителната мисъл, продължавах да се чувствам подвластна на красивите утринни трепети. Те ме държаха замаяна и безволева в магнетичната си прегръдка. Обърнах гръб на философските мисли, опитали се да обжарят душата ми със своите тъжни изводи. Стоях закована на мястото си, като под хипноза. Не смеех дори да дишам, за да не прогоня усещането за магия.
2. Милизия - през 1-ви век сл.Хр. с това име е била наричана Италия. "Милизия" означава "пиратска къща". Идва от факта, че крайбрежните ѝ пристани са приютявали пирати от цял свят. Но 19-ти век слага край на тяхното сборище, след появата на Закона за унищожаване на пиратството, гласуван от британското лордство. Този закон даде право за обезглавяване на доказаните пирати.
3. Лозана - градът, в който монахът Понтий написа първия екземпляр на Библията, под инирмена /подсъзнателна/ диктовка, чрез която ръката автоматично пише информацията, предварително запечатана в подсъзнанието /впрочем то има и други имена: инирма, интуиция, светлина/. Днешният вариант на Святата книга твърде кардинално се различава от своя първообраз, поради наличието на доста безцеремонни редакции, манипулиращи съзнанието на читателите през вековете.
4. Пинкас - испанец, автор на скулптурата "Зимни радости", живял през Средновековието. Тази изключителна творба, впечатляваща с гигантските размери на своята композиция и с божественото си лечебно излъчване, много отдавна не съществува. Подобно на жертвите от Помпеево време, тя е погребана от мощен земен катаклизъм.
5. Москѝни - велик италиански тенор от 18-ти век, който през 15-ти век - в един от миналите си животи, е бил странстващ трубадур в трупата на пътуващ театър.
----------------------
-----------------------
2.
И така - началото на голямото ми подсъзнателно пробуждане стана в моя роден Милисбърг, сгушил се доверчиво в прегръдките на икономически силната за времето си област Нимаями Гери, където романтиката и елементарното живуркане вървяха ръка за ръка. Църковното присъствие, подвластно на старите, но все още деспотични средновековни канони, се беше притаило навсякъде и във всичко, принуждавайки наивните хорица сляпо да вярват на задкулисните му твърдения за един безпощаден към грехопаденията им Бог. Това бяха години на измамно спокойствие, заредено с искри, които застрашават барутния погреб на живота. Години на затишие пред буря и на непроявен бунт срещу социалния гнет и несправедливостта, витаещи в пространството на 18-ти век. Само пътьом ще споменем за по-късните политически катаклизми и последвалите ги кръвопролития, които изстреляха човечеството към следващата ера - ерата станала символ на разгърналата се техническа мисъл и нейните гениални откривателства. Казвам пътьом, защото вашата официална история вече е посветила на въпросните мащабни събития предостатъчно страници.Мисля,че вече е време да си затворим за момент очите и да се пренесем сред обкръжението на конкретни събития, станали някога и продължаващи да стават днес-в света на безтегловните истини. Събития, започнали за мен от първия ден на поредното ми съществуване, което е свързано с една безлична стаичка в още по-безличвия на пръв поглед североамерикански град край река Могърс, за да стигнем след двеста години до далечния ден от бъдещото ми прераждане в малка България. Говорим за периода от сегашното ми съществуване,поставил чертата на равносметката между моите американски мечти и българското им реализиране.Искам да ви уверя,че в това четиво ще се срещнете не с абстрактни научни разсъждения върху отвлечени идеи, от които, по подобие на белите стихове, само авторът може да е наясно с неясното си послание.Чрез страниците на моя малък-голям разказ ще попаднете във водовъртежа на един действителен живот - живот с продължение във времето, живот, пълен с премеждия, с любов и с огнена всеотдайност. Това е животът на едно момиче от Милисбърг, притежавало някога необикновено силен дух, но слаби възможности да реализира себе си. Докато в днешната си реинкарнация, достигайки до необикновено мощен духовен потенциал, вече може да се радва на богатия урожай на своя труд, насочен към едно все по-мощно подсъзнателно пробуждане и, следователно, към доближаване до истините за живота на Земята.
Ето какво твърдят чрез биографията ми тези истини, мили земни събратя. Съдбата на всеки от нас не зависи само от генетичното маркиране на пътя ни. Тя е отражение и на взаимоотношенията ни със света. Тя е ехо на съвременните събития. Защото, както е известно, времето ражда личностите. А времето, оформило моята съдба в Милисбърг, лишавайки ме от майчини грижи, беше мащеха на по-будната част от моето съвремие. Когато съм се родила е било 8 септември 1779 година. Тогава ми се отвориха за пръв път очите за голямата истина, въпреки, че пердетата бяха тежки и успях да открехна само едно ъгълче от завесата, спираща слънчевите лъчи към моя свят. Всички ние живеехме в епоха, бълваща катаклизми, за да погребе много напредничави умове чрез демонстративната гавра на властелините. Изгубени мечтатели потъваха насред високите вълни на своите утопии. И много от талантливите неудачници се гърчеха, смазвани от ураганните ветрове на завистта, на грандоманията и садизма - плод на уродливата действителност. А след години нещата щяха да стават все по-ужасни. Някъде сред мрачината на мъртвите плажове авантюристични младежи важно щяха да размахват акварелните си цапаници със самочувствието на Пикасо и да се обявяват за гении, прозрели закономерностите на утрешния ден, закономерности, уж заложени в основата на бездарията им. Именно тогава, когато вече се бях усетила като едно доста романтично момиче, бяха започнали да се оформят сюрреализма, кубизма и каквито се сетите още новоизлюпени течения в рисувалното изкуство. Но, взряно в дарбите си, онова поколение просто бе обърнало гръб на добродетелното съществуване.
Ето такова беше моето време - некадърно да роди каквато и да било духовна извисеност с нейните дълбоки корени. И на всичкото отгоре то страдаше от фикс идеята по някакъв фантастичен начин да се телепортира оттатък христосовото хилядолетие. Защото се надяваше да изрови от пепелта му артефакти, които биха му помогнали законно да заклейми безбройните необясними феномени и чудодейни явления. Примерно един въпрос не му даваше мира - само фикция на нечия фантазия ли са или реално съществуват хората-зарева с техните чудеса? Хората, за които се говореше под сурдинка, че били изпратени на Земята свише, за да разпространяват истината за сътворението на света и чрез въздействието им с потоци фотони върху спящото подсъзнание на човечеството, да отключват духовното зрение на всички "слепи".
Моето мракобесно съвремие от 18-ти и от началните години на 19-ти век беше способно безцеремонно и цинично да отрича всяка истина, щом тя с космически силна категоричност е тръгнала да разобличава наглата му природа на масов лъжец и убиец на добродетели.
Моето мракобесно съвремие от 18-ти и от началните години на 19-ти век беше способно безцеремонно и цинично да отрича всяка истина, щом тя с космически силна категоричност е тръгнала да разобличава наглата му природа на масов лъжец и убиец на добродетели.
Завиждам на едно такова хладнокръвно отрицание. И дори ми идва да се поклоня дòземи пред неговото гордо самочувствие, което според себеподобните му, заслужава цялото злато на самозабравилата се инквизиторска върхушка. И най-ужасното бе, че същото това самочувствие се готвеше да властва още дълги години - непоклатимо в своята свещена простота.
Ето сред каква панорамна какафония трябваше да се родя и да обикна доста безличното си семейство, което, волю или неволю, се постара да ми осигури достатъчно ужасни и изпепеляващи емоционални катаклизми, разтърсили из основи първите ми крехки житейски възприятия.До голяма степен това дължах на жената, чийто генетичен код бях наследила и която ми даде живот - майка ми Мери Сиркус. Ако съдим по чистотата на нравствените ѝ принципи и норми на поведение, тя беше светица. Защото сляпо следваше вътрешния си морален кодекс, а това я правеше силна, спокойна и внушаваща респект. Но иконната ѝ осанка продължи до момента, когато срещна един чаровен мъж и се влюби до оглупяване в него, абсолютно забравила своите святи принципи. Горката ми майчица беше игнорирала най-важния факт от живота си - че има съпруг, доктор Морис Хигелс, баща на малкото ѝ русокосо момиченце - Мари.
И до ден днешен, макар изправена пред дистанцията на едно двестагодишно разстояние, се улавям, че в очите ми напират сълзи, щом в душата ми изплуват откъслечни мили спомени от тогава. Мъчно ми е, че моята чаровна с вътрешната си красота и красива с външния си чар майка, се провали. И от мой нравствен идол, тя се бе превърнала в истинска неудачница. Помня как се мяташе, хваната от здравата мрежа на безизходицата. Помня как гледаше апатично в една точка, без да усеща, че треперещите ми пръстчета изтриваха сълзите ѝ...Не след дълго, насред кълбото от кошмари и бичуващи съвестта ѝ мисли, тя не можа да преживее моралното си падение и в един смръщен дъждоносен ден се обеси на таванския гредоред на нашата потънала в тъжни размисли къщица.Тогава бях твърде малка- едва седемгодишна, но много добре си спомням лицето на смъртта и синия език на майка ми, готов да извика пред уплашените ми очи:
- Животът е хубав, детето ми, но само, когато е чист! Ако го омърсиш, той ще си отмъсти и ще обжари съвестта ти с яростни пламъци.
Към тази завещана истина днес бих добавила натрапчивата мисъл, която още от тогава кънти в мен: "Не се мъчи да бъдеш по-силна от съдбата, за да не потънеш като камък в блатото на собственото си безсилие."
От това, че рано останах сираче и че бях свидетел на маминото самоубийство, моят характер, слава богу, не се изроди през годините. Въпреки жестокия удар, стоварил се върху най-крехката ми възраст и въпреки свръхчувствителната ми природа, виновна за това да преживявам хилядократно в бъдещето онзи ужасен катаклизъм, аз се оформих като доста волева личност. Не само съхраних себе си, а нещо повече - превърнах своя характер в двестагодишен дъб с дълбоки корени, устойчив на всякакви житейски бури. Благодарение на грижите, които полагах за баща ми, вечно пиян и разплакан по онова време на траур, станах устремена и силна, целенасочена и изключително търпелива. Ценях истината и ненавиждах лъжата, особено тази, която е способна да загроби искреността и нравствената чистота между двама, живеещи под един покрив - покрива на взаимното уважение и любовта. А ако към духовния ми портрет добавите и щрихите на една поетична натура, ще го видите в почти завършен вид.
От това, че рано останах сираче и че бях свидетел на маминото самоубийство, моят характер, слава богу, не се изроди през годините. Въпреки жестокия удар, стоварил се върху най-крехката ми възраст и въпреки свръхчувствителната ми природа, виновна за това да преживявам хилядократно в бъдещето онзи ужасен катаклизъм, аз се оформих като доста волева личност. Не само съхраних себе си, а нещо повече - превърнах своя характер в двестагодишен дъб с дълбоки корени, устойчив на всякакви житейски бури. Благодарение на грижите, които полагах за баща ми, вечно пиян и разплакан по онова време на траур, станах устремена и силна, целенасочена и изключително търпелива. Ценях истината и ненавиждах лъжата, особено тази, която е способна да загроби искреността и нравствената чистота между двама, живеещи под един покрив - покрива на взаимното уважение и любовта. А ако към духовния ми портрет добавите и щрихите на една поетична натура, ще го видите в почти завършен вид.
Днес, когато съм вече нов човек, стъпил върху генетиката си от онзи свой живот в Милисбърг, с положителност мога да кажа, че двете ми съдби са вложили в сегашния ми характер изключително ценни добродетели и гранитни морални устои. Затова винаги с благодарност се обръщам назад към Америка и благославям първите си стъпки в живота, без да се влияя от това,че хиляди километри са ме отдалечили от пространството на първите ми спомени.
Тягостната стая, в която отраснах и където малкото сираче бе принудено да опита горчивата сладост на гладуването и сладостта на горчивия хляб, все още ме кара да потръпвам от студ.Озовала се в предверието на юношеството,бях сляпа за реалността. Бях обсебена от фанатичното желание да се обграждам със свой собствен свят, пълен с лирика, с идилия и с красиви видения. Ето защо мъчително понасях шумните алкохолни оргии на овдовелия мой баща със съседа ни Анистън. Гласовете им нахално нахълтваха в тишината точно тогава, когато най-силно исках да избягам от грозните външни присъстния, от крясъците и от тяхното натрапничество. Иначе през деня, останех ли сама, обичах да се грижа за уюта на бялата ни къщичка, с нейната цветна градинка отпред.
Искате ли да ви запозная с красивите хризантеми, чиято свежест поддържах с усърдие, стигащо до боготворене? Не знам защо, но тези цветя винаги са ме настройвали към тъжни размисли и есенна меланхолия. Затова дори днес, след два века, все още усещам как са се вкоренили в чувствата ми, как ме разнежват ефирните им нюанси. Ще се опитам през дистанцията на времето да ви разчувствам, като ви поведа към смълчаните цветя сред лехите на моите възкръснали спомени от Милисбърг.
Вижте как е блеснала от росата на утринното пробуждане моята любимка - хризантемата, застанала до бялокаменната пътечка, от където трябва да минем. Забелязахте ли златистия ореол около усмихнатото ѝ присъствие? Ако тръгнете към нея, водени от лумнал възторг, тя ще го долови и ще ви подари не само милувката на своята тиха замечтаност, но и ще ви обясни телепатично, колко важно е да сте всеотдайни в любовта. И изведнъж ще усетите необясним порив, желание да я докоснете с пръстите на душата си. А в същото време всяка ваша фибра ще затрепти с вибрациите на химна, долетял от необятните пространства, за да възпее вселенската красота, която се е вселила в тихия мир на тези облагородени земни създания - цветята на есента.
Иска ми се още да ви изненадвам. Какво ще кажете за онази там - бледорозовата есенна самотница, която по много странен начин умее чрез незримо докосване с вълшебната пръчица на своя дух да отмества камъка на отчаянието от нечии тъжни мисли и да изписва блаженство върху помръкналото лице на копнежа...
Спрете за секунда... Вижте - точно зад вас кой излъчва непринуден смях на дете - една преди минути разцъфнала бледо-жълта палавница - това е октомврийската роза, чиято пръскаща аромати същност, полюляна от закачливия вятър, току-що целуна ръката ви...
Завиждам на цветята, че така непринудено умеят, уж случайно, да поднасят очарованието си на всеки, към когото са проявили спонтанен интерес. И ако вие сте техният избраник, докосвайки се до слънчевото им присъствие, непременно ще почувствате как екстазно умее да гали и да ви поставя на пиедистал едно такова неземно красиво цъфтене.
Завиждам на цветята, че така непринудено умеят, уж случайно, да поднасят очарованието си на всеки, към когото са проявили спонтанен интерес. И ако вие сте техният избраник, докосвайки се до слънчевото им присъствие, непременно ще почувствате как екстазно умее да гали и да ви поставя на пиедистал едно такова неземно красиво цъфтене.
В подобен миг на духовен делириум, ставайки подвластен на необяснимите върховни изживявания, които ви подаряват моите цветя, вие усещате, че сте влюбен, или, че поне сте готов да се влюбите незнайно в кого. Пределно ясно ми е, че най-копнежните ухания са очаровали и вас, както и мен, по време на разходките ни между цветните лехи, излъчващи упойващо вълшебство.
Не ме укорявайте, задето си позволих да ви отклоня от основната сюжетна линия на този разказ. Изкуших се да ви въведа в интимния свят на цветята, за да отключа вашата любов към красотата и хармонията, защото именно това е най-важното условие да бъдете щастлив, когато срещнете своята сродна душа. Внезапно ми се прииска да споделя с вас своите романтични уединения, заобиколена от разцъфналата действителност на скромното ми съществуване в Милисбърг. Защото моите срещи с цветята в живота са записани със златни букви в подсъзнателната ми зона за далечно запомняне. Те просто ме оформяха като личност, влюбена в неподправената красота и в незримата поезия наоколо. Ако искате да разберете още на кого дължа своята всеотдайност и перманентно желание да обичам, останете още малко с мен сред някогашните ми кътове за уединение...
Не ме укорявайте, задето си позволих да ви отклоня от основната сюжетна линия на този разказ. Изкуших се да ви въведа в интимния свят на цветята, за да отключа вашата любов към красотата и хармонията, защото именно това е най-важното условие да бъдете щастлив, когато срещнете своята сродна душа. Внезапно ми се прииска да споделя с вас своите романтични уединения, заобиколена от разцъфналата действителност на скромното ми съществуване в Милисбърг. Защото моите срещи с цветята в живота са записани със златни букви в подсъзнателната ми зона за далечно запомняне. Те просто ме оформяха като личност, влюбена в неподправената красота и в незримата поезия наоколо. Ако искате да разберете още на кого дължа своята всеотдайност и перманентно желание да обичам, останете още малко с мен сред някогашните ми кътове за уединение...
Беше утро, целунато от първите лъчи на зората. Стоях там, при зеленината - изтръпнала и няма, в плен на своята самотност, омаяна от тишината, от тръпката на очакването, от гальовния контакг с розовата омара. Целият ми вътрешен мир се отразяваше в капчицата роса, която съзерцавах. Видях, как нежно я докосна един слънчев лъч и как тя се отдаде на внезапния си порив да се слее с влюбения му блясък. Видях и как се изпари. След горещите мигове на взаимност капката роса се превърна в... изчезване. Горката! Едва ли беше разбрала, колко опасно може да бъде страстното сливане на водата с огъня. Стоях, вцепенена от откритието си, което просто ме зашемети.Но въпреки отрезвителната мисъл, продължавах да се чувствам подвластна на красивите утринни трепети. Те ме държаха замаяна и безволева в магнетичната си прегръдка. Обърнах гръб на философските мисли, опитали се да обжарят душата ми със своите тъжни изводи. Стоях закована на мястото си, като под хипноза. Не смеех дори да дишам, за да не прогоня усещането за магия.
Точно тогава дойде един проблясък и си дадох сметка, че съм влюбена - влюбена съм за всички времена и безвремия в силно въздействащата, макар и невидима за очите красота! Боготворя блясъците на светлината, както в природата, така и в човешката душа. Нищо, че често пъти лъчите ѝ ми напомнят за съдбата на онази фатално влюбена в слънчевия лъч капчица роса.
Ето как околностите на Милисбърг ми позволяваха още от ранно детство да разшифровам езика на скритото очарование, което откривах и в покорството на тревата, и в устремената към висшите очарования душевност, и в мълчанието на отразяващите небесната шир тукашни езера.
Днес вече ми е пределно ясно, че тогава, осмисляйки скритите послания на света, красотата на същия този свят извайваше моята душевност със замаха на великия Микеланджело. Затова не спирах страстно да се отдавам на миговете, пълни с красота, които пленяваха вътрешния ми мир. Водена от своето въображение, мислено бродех из сините кътове на неизвестни планети, с коренно различен релеф от земния. Виждах фантастични сияния, които трептят от нежност, готови да ми подарят посланията си. Сред тях се рееха в пространството розово-синкавите силуети на междузвездни танцьорки, които някак от самосебе си узнах, че се наричат КИЧИ. Всеки път, щом очите ми се задържаха на някоя от тях, тя, сякаш изтръгната от своя СОМАТИЧЕН сън/1/, започваше ритмично да извива красивото си тяло, водена от буйни латино-ритми, или пристъпваща с балетни стъпки сред воали от облачета, извиращи от синевата наоколо. По странен начин чувах как танцуващото момиче ме зове към царството на своето изкуство. Ако знаете с колко жар ме увещаваше да отида в нейния свят,за да се откъсна поне за малко от сивотата на земната си обител. Искаше да забравя за кармичните си задължения, които ме натоварват с ежедневен труд, а често пъти и с меланхолия, идваща от спомена за мъртвата ми майка.
Разбира се, виденията ми изчезваха също толкова внезапно, колкото внезапно се появяваха. Но те винаги оставяха у мен усещането, че съм свързана с небесните танцьорки и че вече съм била в техния свят, туптяла съм с пулса на безгрижните им танци. Със сигурност знаех, че съм се родила на Земята, принудена от една задача - да изпълня своята поредна по важност мисия. Всичката цитирана по-горе информация я долавях някак интуитивно. Все още не знаех, че тя идва от пробуденото ми подсъзнание. И, колкото повече време минаваше, толкова повече се убеждавах, че моите видения правилно ме напътстват в живота.
Годините се изнизваха. Бащата на някогашната Мари Хигелс беше стигнал почти до дъното на ямата, наречена пиянство. А момичето с лъчи в очите не преставаше да се обгражда със соматично оживяли образи и идилии, които започна да превръща в поезия. Наред с това, силните негативни моменти, родени от семейните сривове, все още продължаваха да извиват змийското си туловище в съзнанието на вече помъдрялото и рано стигнало до върховете на прозренията момиче. По ирония на съдбата, то бе останало все така вглъбено в мисълта си и силно в своята вглъбеност дете. Отстояваше себе си, въпреки тирадата на времето, която всячески се стремеше да го превърне в заоблен воденичен камък, както се случва с по-голямата част от хората. Мари тогава не си даваше сметка, колко силно нейната любвеобилност ще започне да въздейства върху вълчия нрав на околния свят...
Днес вече ми е пределно ясно, че тогава, осмисляйки скритите послания на света, красотата на същия този свят извайваше моята душевност със замаха на великия Микеланджело. Затова не спирах страстно да се отдавам на миговете, пълни с красота, които пленяваха вътрешния ми мир. Водена от своето въображение, мислено бродех из сините кътове на неизвестни планети, с коренно различен релеф от земния. Виждах фантастични сияния, които трептят от нежност, готови да ми подарят посланията си. Сред тях се рееха в пространството розово-синкавите силуети на междузвездни танцьорки, които някак от самосебе си узнах, че се наричат КИЧИ. Всеки път, щом очите ми се задържаха на някоя от тях, тя, сякаш изтръгната от своя СОМАТИЧЕН сън/1/, започваше ритмично да извива красивото си тяло, водена от буйни латино-ритми, или пристъпваща с балетни стъпки сред воали от облачета, извиращи от синевата наоколо. По странен начин чувах как танцуващото момиче ме зове към царството на своето изкуство. Ако знаете с колко жар ме увещаваше да отида в нейния свят,за да се откъсна поне за малко от сивотата на земната си обител. Искаше да забравя за кармичните си задължения, които ме натоварват с ежедневен труд, а често пъти и с меланхолия, идваща от спомена за мъртвата ми майка.
Разбира се, виденията ми изчезваха също толкова внезапно, колкото внезапно се появяваха. Но те винаги оставяха у мен усещането, че съм свързана с небесните танцьорки и че вече съм била в техния свят, туптяла съм с пулса на безгрижните им танци. Със сигурност знаех, че съм се родила на Земята, принудена от една задача - да изпълня своята поредна по важност мисия. Всичката цитирана по-горе информация я долавях някак интуитивно. Все още не знаех, че тя идва от пробуденото ми подсъзнание. И, колкото повече време минаваше, толкова повече се убеждавах, че моите видения правилно ме напътстват в живота.
Годините се изнизваха. Бащата на някогашната Мари Хигелс беше стигнал почти до дъното на ямата, наречена пиянство. А момичето с лъчи в очите не преставаше да се обгражда със соматично оживяли образи и идилии, които започна да превръща в поезия. Наред с това, силните негативни моменти, родени от семейните сривове, все още продължаваха да извиват змийското си туловище в съзнанието на вече помъдрялото и рано стигнало до върховете на прозренията момиче. По ирония на съдбата, то бе останало все така вглъбено в мисълта си и силно в своята вглъбеност дете. Отстояваше себе си, въпреки тирадата на времето, която всячески се стремеше да го превърне в заоблен воденичен камък, както се случва с по-голямата част от хората. Мари тогава не си даваше сметка, колко силно нейната любвеобилност ще започне да въздейства върху вълчия нрав на околния свят...
И така, аз бях малка и безпомощна като есенно цвете, попарвано неведнъж от ноемврийските слани на тревогите. После се превърнах в момиче, с големи, излъчващи светлина очи, заключили в себе си тихата мечтателност на една самотност. Днес съм млада, но помъдряла жена, видяла танците на космоса отблизо, жена, която никога не забравя, че е преди всичко друго лъч на надежда за онеправданите и отчаяните в живота, и че първите си уроци по вселенска мъдрост е получила там, където се е родила - под ласките на своята малка, колкото сива, толкова и прекрасна стаичка, наречена Земя.
В Милисбърг бях съвсем обикновено момиче, с неговите странности и стремеж към съвършенство. После се преродих в светлина. И започнах да живея по нов начин - дистанцирана от кармичните тежести на своето минало, достигайки духовните пространства на танцуващите кичи, една необятност, за която до сълзи съм копняла, откакто се помня. Днес от тук - от тишината на своята висина, ви изпращам посланията на тази книга. Не ги приемайте с недоверие, мили хора! Не ги горете на клада! Не ги сверявайте с неточните часовници на вашата измислена земна история! И ви обещавам, че ще бъдете винаги добре дошли в прегръдките на светлината...
ТРУДЕН ИЗГРЕВ
Аз бях ритана. Бях плюта. Бях обругавана.
Видях къде е погребана любовта.
Видях къде е свърталището на разврата.
Държах в ръцете си трънения венец на равнодушието.
Бях пещера - куха и кънтяща от безсилие,
но преизпълнена със сърдечно туптене,
скрито в тишината на нейния мрак.
Сега ми е наредено да се превърна в меч -
мечът на възмездието.
Наредено ми е да се превърна и в милувка -
милувката на опрощението.
Да бъдеш светлина, е наказание.
Да бъдеш светлина, означава
да преглъщаш горчилката на чуждите съвести
и да мълчиш.
Защото нямаш право
да даваш голи обещания на очакванията край тебе.
Имаш право само на подадена за помощ десница.
Небесните дела са като хубавата глина -
тя се изпича бавно, за да бъде здрава.
Не укорявайте светлината,
че така трудно изгрява, хора!
Вашето равнодушие ѝ пречи.
Не завиждайте на светлината, хора!
Тя е закована в Ноев ковчег,
но ви изпраща своя бял гълъб - знак, че ви обича!
-------------------------------------------
1. СОМАТИЧЕН СЪН - подсъзнателен сън /сома = тяло, а енергийните центрове на подсъзнанието ни са разположени по цялото тяло/
---------
---------
3.
ПО СТЪПКИТЕ НА ЗАРЕВАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ
ВАЖНА КОСМИЧЕСКА ЗАКОНОМЕРНОСТ:
"Общата светлина на двама, които си принадлежат и безрезервно си вярват, им отваря духовните очи, за да бъдат наясно с истината за своята любов. Така те ще разберат, че любовта им ще постигне окончателна победа над силите на мрака, силите, вледеняващи душите на хората чрез смъртоносния студ на омразата."
------------
Във вторник момичето, което имаше лъчи в очите си, се възползва от паузата между две лекции по графика и живопис, за да изтича до парка срещу университета, изпитвайки неутолима жажда от глътка свеж въздух и усамотение.Все не успяваше да се адаптира към досадното ежедневие сред университетската аудитория, което някои от нейните колеги изпълваха с лекомислени крясъци, подмятания и одумки по адрес на кого ли не. Не можеше да им се сърди, че като живеят ден за ден, се дистанцират от понятия като "етичност" и "възвишени норми на поведение". Самият факт, че тя умееше да се самонаблюдава и да работи върху характера си, беше достатъчен, за да забележат въпросните зевзеци колко по-различна е от тях. И това, разбира се, просто издигна стена помежду им. Мари, без особено да се впечатлява от ироничните погледи на нарцисно настроените критикари и в желанието си да избегне постоянната глъч в почивките между лекциите,често се озоваваше на своята любима алея в парка отсреща, красива със своите зелени и бели пейки, алея, която бе запаметила всичките ѝ самотни разходки от две години насам.
ТРУДЕН ИЗГРЕВ
Аз бях ритана. Бях плюта. Бях обругавана.
Видях къде е погребана любовта.
Видях къде е свърталището на разврата.
Държах в ръцете си трънения венец на равнодушието.
Бях пещера - куха и кънтяща от безсилие,
но преизпълнена със сърдечно туптене,
скрито в тишината на нейния мрак.
Сега ми е наредено да се превърна в меч -
мечът на възмездието.
Наредено ми е да се превърна и в милувка -
милувката на опрощението.
Да бъдеш светлина, е наказание.
Да бъдеш светлина, означава
да преглъщаш горчилката на чуждите съвести
и да мълчиш.
Защото нямаш право
да даваш голи обещания на очакванията край тебе.
Имаш право само на подадена за помощ десница.
Небесните дела са като хубавата глина -
тя се изпича бавно, за да бъде здрава.
Не укорявайте светлината,
че така трудно изгрява, хора!
Вашето равнодушие ѝ пречи.
Не завиждайте на светлината, хора!
Тя е закована в Ноев ковчег,
но ви изпраща своя бял гълъб - знак, че ви обича!
-------------------------------------------
1. СОМАТИЧЕН СЪН - подсъзнателен сън /сома = тяло, а енергийните центрове на подсъзнанието ни са разположени по цялото тяло/
---------
---------
3.
ПО СТЪПКИТЕ НА ЗАРЕВАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ
ВАЖНА КОСМИЧЕСКА ЗАКОНОМЕРНОСТ:
"Общата светлина на двама, които си принадлежат и безрезервно си вярват, им отваря духовните очи, за да бъдат наясно с истината за своята любов. Така те ще разберат, че любовта им ще постигне окончателна победа над силите на мрака, силите, вледеняващи душите на хората чрез смъртоносния студ на омразата."
------------
Във вторник момичето, което имаше лъчи в очите си, се възползва от паузата между две лекции по графика и живопис, за да изтича до парка срещу университета, изпитвайки неутолима жажда от глътка свеж въздух и усамотение.Все не успяваше да се адаптира към досадното ежедневие сред университетската аудитория, което някои от нейните колеги изпълваха с лекомислени крясъци, подмятания и одумки по адрес на кого ли не. Не можеше да им се сърди, че като живеят ден за ден, се дистанцират от понятия като "етичност" и "възвишени норми на поведение". Самият факт, че тя умееше да се самонаблюдава и да работи върху характера си, беше достатъчен, за да забележат въпросните зевзеци колко по-различна е от тях. И това, разбира се, просто издигна стена помежду им. Мари, без особено да се впечатлява от ироничните погледи на нарцисно настроените критикари и в желанието си да избегне постоянната глъч в почивките между лекциите,често се озоваваше на своята любима алея в парка отсреща, красива със своите зелени и бели пейки, алея, която бе запаметила всичките ѝ самотни разходки от две години насам.
През днешния ден, както винаги, нашата русокоса мечтателка , облегната на ствола на старата лиственица,за да се спаси от досадния мартенски дъжд, се наслаждаваше на обедната тишина. Хапваше разсеяно от импровизирания си сандвич, зареяла мисли в пространството. Мина половин час и, тъкмо когато се беше наканила да си тръгне на прибежки под дъжда, пред нея като изпод земята изникна един младеж. Беше млад мъж със самочувствие на безгрижен веселяк, който видимо си знаеше цената. Най-неочаквано за слисаното момиче, той изигра пантомимата "изтривам си обувките в бърсалката пред вратата и вежливо почуквам". После заговори. Тембърът му, преливаше от нежни нотки и кадифени нюанси, а това хипнотично я покори. Тя цялата блесна пред слънчевия сюрприз на съдбата и с удоволствие изслуша закачливите му импровизации.
- Моля да ме извините за нахалството, но навън вали, а аз съм един бездомен, отчаян и зиморничав старец. Ще бъдете ли така добра, да ми отстъпите половин подслон от Вашия въздушен дом?
Тя така спонтанно се разсмя на комичната му физиономия, че хиляди звънчета се разпиляха по тревите наоколо. Смутена от шумното си реагиране, Мари си наложи сериозност, като отговори закачливо:
- Но, моля Ви, заповядайте, влезте! Вашите сълзящи старчески очи изглеждат така болнави, че ме хваща страх, задето сте се измокрили до кости.И бих се самонапляскала, ако Ви откажа гостоприемството си.
Младежът светна,приятно изненадан от закачливата реакция, добре изиграна с грациозен реверанс.А звънкият глас на непознатата чаровница, която напоследък все гледаше да срещне по коридорите на университета, го заплени завинаги. Минаващите наблизо младежи неволно се бяха спрели, загледани с възторг в синеоката красавица, разцъфнала в своята непринудена веселост. А тя, щом усети прикованото в нея внимание, се нацупи и стана сериозна, умълчана. Гостът се възползва от настъпилата пауза и пъргаво извади обяда си, представяйки се набързо:
- Казвам се Тим и уча отсреща... - като кимна с глава в посока университета.После нехайно попита:
- А Вие?...Ще позволите ли да хапна в приятната Ви компания?...- но без да дочака отговор, той се нахвърли на закуско-обяда си с вълчи апетит.И изведнъж се сепна, поглеждайки смутеното ѝ лице. Очевидно гузен, че не е дочакал отговора ѝ, сконфузено промълви:
- Ами Вие защо не ми казахте как Ви наричат? - и продължи с палави пламъчета в очите.-
Вярвам, че на грейналото Ви същество заслужено са дали небесно име.
- Мари Хигелс, моля. Ако Ви е приятно, приемете името на моето същество.
И двамата прихнаха едновременно. Но не толкова заради своята духовитост, колкото от нескритото удоволствие, че са се срещнали. Тим тайничко я разтлеждаше, като всячески се стремеше да не изглежда лаком.Затова започна едва-едва да отхапва от парчето млечен хляб със сирене. А Мари, дяволито усмихната, се удивляваше на внезапното му смущение, което той не успяваше да прикрие. Дори се усети, че неволно беше започнала да се любува на красивите му черти, мислейки си с тъга: "Какви божествени очи! Ясни и замечтани...Колко ли момичета е омайвал и изоставял? Сигурно поне няколко дузини го преследват..."
Новият ѝ познат, доловил в унесения ѝ поглед възхищение, се смути и се вторачи в сандвича си. По страните му плъзна издайнически огън и Мари го подкачи:
- Да не би да има в хляба Ви млечни буболечки, че така внимателно взехте да го обследвате? Или се е наканила да падне зъбната ви протеза, та това ви пречи да ме атакувате с нови въпроси?
Тим поде предизвикателството и, като я стрелна с весел поглед,профъфли:
- О, извинете! Пропуснах да Ви предупредя, че пред Вас се намира един тотално грохнал старец. А знаете ли какви поразии може да причини студът, ако нападне някой нещастен мозък, когато е влязъл във възрастта на голямото забравяне?
-Ами, мисля, че се досещам. Като си спомня как преди малко гледахте с празен поглед...Може би се чудехте кой Ви е откраднал думите?
Младежъп извика през смях в скоропоговорка:- Ха, така!
Ясна мисъл, силни времена.
Мътни спомени, паднали пера.
Доволни от срещата си, развеселени и забравили за смръщения дъждовен ден, двамата изтичаха към зелената ограда на университета, който, между другото, бе най-старият в щата. С положителност може да се каже, че 13-ти март 1802 година, вторник, се бе превърнал за тях в един съдбоносен ден, който с пролетните проблясъци на тяхното пълно с настроение и загадъчност запознанство, постави началото на една много дълга и красива любов, която ще победи времето и пространствата. Тази любов ще се преражда няколко пъти, стигайки до развръзката и до апогея си през далечния 21-ви век. Казвам апогей, защото инирмената ѝ мощ/1/ няма да има равна на себе си. Но това ще стене след като се изчистят двамата влюбени от натрупаните негативни енергии в тях, наследени от миналите им животи.
И ще се сбъдне казаното:
- Моля да ме извините за нахалството, но навън вали, а аз съм един бездомен, отчаян и зиморничав старец. Ще бъдете ли така добра, да ми отстъпите половин подслон от Вашия въздушен дом?
Тя така спонтанно се разсмя на комичната му физиономия, че хиляди звънчета се разпиляха по тревите наоколо. Смутена от шумното си реагиране, Мари си наложи сериозност, като отговори закачливо:
- Но, моля Ви, заповядайте, влезте! Вашите сълзящи старчески очи изглеждат така болнави, че ме хваща страх, задето сте се измокрили до кости.И бих се самонапляскала, ако Ви откажа гостоприемството си.
Младежът светна,приятно изненадан от закачливата реакция, добре изиграна с грациозен реверанс.А звънкият глас на непознатата чаровница, която напоследък все гледаше да срещне по коридорите на университета, го заплени завинаги. Минаващите наблизо младежи неволно се бяха спрели, загледани с възторг в синеоката красавица, разцъфнала в своята непринудена веселост. А тя, щом усети прикованото в нея внимание, се нацупи и стана сериозна, умълчана. Гостът се възползва от настъпилата пауза и пъргаво извади обяда си, представяйки се набързо:
- Казвам се Тим и уча отсреща... - като кимна с глава в посока университета.После нехайно попита:
- А Вие?...Ще позволите ли да хапна в приятната Ви компания?...- но без да дочака отговор, той се нахвърли на закуско-обяда си с вълчи апетит.И изведнъж се сепна, поглеждайки смутеното ѝ лице. Очевидно гузен, че не е дочакал отговора ѝ, сконфузено промълви:
- Ами Вие защо не ми казахте как Ви наричат? - и продължи с палави пламъчета в очите.-
Вярвам, че на грейналото Ви същество заслужено са дали небесно име.
- Мари Хигелс, моля. Ако Ви е приятно, приемете името на моето същество.
И двамата прихнаха едновременно. Но не толкова заради своята духовитост, колкото от нескритото удоволствие, че са се срещнали. Тим тайничко я разтлеждаше, като всячески се стремеше да не изглежда лаком.Затова започна едва-едва да отхапва от парчето млечен хляб със сирене. А Мари, дяволито усмихната, се удивляваше на внезапното му смущение, което той не успяваше да прикрие. Дори се усети, че неволно беше започнала да се любува на красивите му черти, мислейки си с тъга: "Какви божествени очи! Ясни и замечтани...Колко ли момичета е омайвал и изоставял? Сигурно поне няколко дузини го преследват..."
Новият ѝ познат, доловил в унесения ѝ поглед възхищение, се смути и се вторачи в сандвича си. По страните му плъзна издайнически огън и Мари го подкачи:
- Да не би да има в хляба Ви млечни буболечки, че така внимателно взехте да го обследвате? Или се е наканила да падне зъбната ви протеза, та това ви пречи да ме атакувате с нови въпроси?
Тим поде предизвикателството и, като я стрелна с весел поглед,профъфли:
- О, извинете! Пропуснах да Ви предупредя, че пред Вас се намира един тотално грохнал старец. А знаете ли какви поразии може да причини студът, ако нападне някой нещастен мозък, когато е влязъл във възрастта на голямото забравяне?
-Ами, мисля, че се досещам. Като си спомня как преди малко гледахте с празен поглед...Може би се чудехте кой Ви е откраднал думите?
Младежъп извика през смях в скоропоговорка:- Ха, така!
Ясна мисъл, силни времена.
Мътни спомени, паднали пера.
Доволни от срещата си, развеселени и забравили за смръщения дъждовен ден, двамата изтичаха към зелената ограда на университета, който, между другото, бе най-старият в щата. С положителност може да се каже, че 13-ти март 1802 година, вторник, се бе превърнал за тях в един съдбоносен ден, който с пролетните проблясъци на тяхното пълно с настроение и загадъчност запознанство, постави началото на една много дълга и красива любов, която ще победи времето и пространствата. Тази любов ще се преражда няколко пъти, стигайки до развръзката и до апогея си през далечния 21-ви век. Казвам апогей, защото инирмената ѝ мощ/1/ няма да има равна на себе си. Но това ще стене след като се изчистят двамата влюбени от натрупаните негативни енергии в тях, наследени от миналите им животи.
И ще се сбъдне казаното:
ЗАРЕВАТА НА МАРИ ХИГЕЛС И ТИМ СКАЙЛЕР СА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ ДА БЪДАТ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО И ДА СЕ ОБИЧАТ ЗАНАПРЕД ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ВЕКОВЕ НА ЗЕМНОТО ЛЕТОБРОЕНЕ.
ТЕ ЩЕ МИНАТ ПРЕЗ ОГЪНЯ НА ЛЮБОВНАТА МЪКА И РАЗОЧАРОВАНИЯ, КАКТО И ПРЕЗ ТЕЖКИТЕ ДНИ НА РАЗТЪРСВАЩИ РАЗЛЪКИ, ДОКАТО ПРЕЧИСТЯТ ДНИТЕ СИ ОТ КАРМИ.
ТЕ ЩЕ МИНАТ ПРЕЗ ОГЪНЯ НА ЛЮБОВНАТА МЪКА И РАЗОЧАРОВАНИЯ, КАКТО И ПРЕЗ ТЕЖКИТЕ ДНИ НА РАЗТЪРСВАЩИ РАЗЛЪКИ, ДОКАТО ПРЕЧИСТЯТ ДНИТЕ СИ ОТ КАРМИ.
ЛЮБОВТА НА ДВАМАТА ЩЕ ДОКАЗВА, ЧЕ Е ВЕЧНА, ЗАЩОТО ВИНАГИ ЩЕ ВЪЗКРЪСВА ИЗПОД ПЕПЕЛТА НА ИНТРИГИТЕ, ДОКОСВАНА ОТ ЧУДОДЕЙНАТА СИЛА НА КОПНЕЖА - СЪЩИЯТ КОПНЕЖ, КОЙТО КАРА ДВЕ ИЗВИСЕНИ СЪЩНОСТИ ДА СЕ ОТКРИВАТ СРЕД ЗЕМНОТО МНОЖЕСТВО, МАГНЕТИЧНО ПРИВЛЕЧЕНИ ЕДИН КЪМ ДРУГ.
И ЩЕ ГРЕЯТ ЛИЦАТА НА МАРИ И ТИМ, ОЗАРЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО НА ТЯХНАТА НОВА И АПОГЕЙНА В ПРЕРАЖДАНИЯТА ИМ СРЕЩА.
И ЩЕ СЕ ОЗОВАТ СГУШЕНИ В КРАСОТАТА НА ПРИКАЗЕН ОАЗИС СРЕД ПУСТИНЯТА НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТВОШЕНИЯ НА 21-ВИ ВЕК.
И ЩЕ ОСТАНАТ НЕДОКОСНАТИ, КАКТО ОТ КАТАКЛИЗМИТЕ, НОСЕЩИ СМЪРТ, ТАКА И ОТ НАЖЕЖЕНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ НА ЗЕМЯТА.
Обръщайки гръб на околната завист и суета, Мари и Тим ще заживеят на своя остров от светлина, завинаги победили нещастията. А в житейското им небе, озарено от лъчите на безсмъртието, ще се появи звезда - символ на новото начало. Блясъкът ѝ ще е отражение на тяхната всеотдайност.Звездата ще е плод на тяхната любов и ще се нарича Александър -детето, очаквано със затаен дъх от всички. Защото се знае колко съдбоносна е мисията му на Земята. Неговата светлина ще бъде живителен дъжд за обжарената действителност, напукана от суховеите на земните страдания.
И ЩЕДРО ЩЕ РАЗДАВА АЛЕКСАНДЪР БЛАГА, РОДЕНИ ОТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ МУ.
И ЩЕ СЕ ОЗОВАТ СГУШЕНИ В КРАСОТАТА НА ПРИКАЗЕН ОАЗИС СРЕД ПУСТИНЯТА НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТВОШЕНИЯ НА 21-ВИ ВЕК.
И ЩЕ ОСТАНАТ НЕДОКОСНАТИ, КАКТО ОТ КАТАКЛИЗМИТЕ, НОСЕЩИ СМЪРТ, ТАКА И ОТ НАЖЕЖЕНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ НА ЗЕМЯТА.
Обръщайки гръб на околната завист и суета, Мари и Тим ще заживеят на своя остров от светлина, завинаги победили нещастията. А в житейското им небе, озарено от лъчите на безсмъртието, ще се появи звезда - символ на новото начало. Блясъкът ѝ ще е отражение на тяхната всеотдайност.Звездата ще е плод на тяхната любов и ще се нарича Александър -детето, очаквано със затаен дъх от всички. Защото се знае колко съдбоносна е мисията му на Земята. Неговата светлина ще бъде живителен дъжд за обжарената действителност, напукана от суховеите на земните страдания.
И ЩЕДРО ЩЕ РАЗДАВА АЛЕКСАНДЪР БЛАГА, РОДЕНИ ОТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ МУ.
ЗА РАДОСТ НА СВОИТЕ РОДИТЕЛИ, ТОЙ ЗАЕДНО С ТЯХ ЩЕ УЧИ ОНЕПРАВДАНИТЕ КАК ДА РАСТАТ ДУХОВНО, ЗА ДА ПОБЕЖДАВАТ СМЪРТТА. СВЕТЛИНАТА НА ТРИМАТА ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПЪТЕВОДНО СИЯНИЕ, ПОСОЧВАЩО НА ХОРАТА ПОСОКАТА, КОЯТО ДА СЛЕДВАТ. ЗАЩОТО САМО ТЯ ТЯ ЩЕ ГИ ОТВЕДЕ ДО ХАРМОНИЯТА И ДО КРАСОТАТА НА ВСЕВЕЧНАТА ЛЮБОВ.
--------------------------
ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ
Макар невидим, майчице любима,
макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име...
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е. Разбра ли?
Изтрий страните...Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш кръст - и обруган, и хрисим.
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во века!
Излез от своята ковчежна стая.
Затуй, че страдаш, мъченице, нека
да те възлюби бога на Синая!
8 март, 1993, 10 ч.37 мин.
----
1."Инирмената ѝ мощ..." - ИНИРМА, това е божествената светлина в човешкото тяло, която може да прави невиждани и нечувани чудеса.
-----------
-----------
4.
Бяха се изнизали много дни от първата им среща. Двамата живееха вече в един свой свят - пълен с копнеж, с мечти и с очаквания за едно бъдеще, все още неясно очертано в далечината, но много примамливо с неизречените си слънчеви обещания...
Зад пердето се прокрадна ранобуден слънчев лъч, който затанцува по лицето ѝ. Тя отвори очи и се усмихна, пронизана от сладостното усещане за чудо, дошло внезапно в нейния живот и преобразило до неузнаваемост мислите ѝ от снощи насам. Неизживяни до сега вълнения я накараха да притаи дъх в завивките си, продължавайки да се наслаждава на обхваналите я любовни тръпки, които сега я упойваха точно толкова силно, колкото и вчера - в миговете с Тим, преливащи от интимност през следобедната им разходка, проточила се до късно вечерта.
И, както по всичко си личеше, блаженството от спомена още дълго щеше да я носи върху разнежените си криле, ако, незнайно от къде не се появиха съмнения, които загризаха мисълта ѝ като гладни плъхове. Окончателно разсънена и разтревожена, любимката на всички в квартала, които копнееха да се наслаждават на преминаващото покрай тях всеки ден нейно пъстроцветно очарование на юлска пеперуда, сега се сви на кълбо в завивките си. Беше сериозно объркана и не на шега разколебана в снощните си любовни усещания. Опита се логически да погледне на случилото се, но някои неща не можеше да си обясни. Например, защо така лесно прие предложението на Тим, да я съпроводи след лекциите до дома ѝ? Защо не направи нужната пауза на разумно колебание? Защо не прикри радостта си, а вместо това блесналият ѝ поглед доверчиво потъна в очите му, преди да прозвучи тихото ѝ "да"?... Светкавично отговори на неговата смутена покана за разходка. И защо избърза?...Сега не можеше да да си го обясни. Как е възможно да е така неразумна и лекомислена!... Мисълта ѝ отново се върна към снощи...Беше като хипнотизирана, като обсебена от скрити желания. Все още чувстваше как страните ѝ издайнически пламтяха в оня миг на негласна откровеност - фактически си бе признала за вълненията, които я владееха през последните дни, откакто контактите им зачестиха.
Мари се сепна от грозно подозрение. Ами ако прекалено бързото ѝ съгласие ще го накара занапред да я приема като лесно достъпно момиче? Ако заради снощната ѝ пламенна нежност, той реши, че трябва да я държи на дистанция? И сигурно ще е прав, щом толкова неразумно бързо се отзова на поканата му. Все пак той за нея бе един почти непознат мъж!...
Тази тирада от терзаещи въпроси я хвърляше от огъня на страстта в ледените води на разума и обратно. Но "феята, излъчваща любов", както Тим ще я нарича по-късно, не можеше да си представи колко се отдалечава от истината.
Ако тя можеше точно сега по някакъв вълшебен начин да надникне в душевния мир на чаровния студент по астрономия, щеше да види какъв пожар бушува там. Само ако знаеше какви разнежени фантазии го упойваха и караха коленете му да омекват от особен вид слабост, когато многократно си представяше нейната свенливост и звънливия ѝ смях, разпръснал звездички в следобедната тишина...
В ранобудните си днешни видения, подвластни на опияняването му през предишната вечер, той мислено я наричаше с всичките възможни нежни имена, извиращи от глъбините на чувствата му, които го бяха обсебили още там - при първата им среща през март под старата лиственица... Необикновеният ѝ чар го омайваше не с дни, а с часове. За него тя беше мечтаната принцеса от приказките, които така обичаше да чете и до днес.Виждаше я като малка палавница, в чието телце живее феята на доброто, раздаваща на света със завидна щедрост фонтани от красота и любов...
Напълно омагьосан от излъчването на Мари, втъкано в образа и в характера ѝ, Тим неочаквано бе отрезвен от неприятното усещане, че в това чудесно утро е сам - до болка сам. Страшна му се видя мисълта, че не може да усеща до себе си най-прекрасното създание, което някога се е раждало на Земята. Нямаше го теменуженият поглед, който галеше по неповторим начин със своята тайнственост и нежна меланхолия. Липсваха му тези очи, с тяхната замечтаност, с преклонението им пред красивия, но отровен розов олеандър от вчерашната разходка, който накара Мари да го погали, само защото Тим преди това го бе погледнал и възкликна с възхищение. Днес, още с първите лъчи на зазоряването, младият мъж без насита извикваше пак и пак във въображението си точно онова нейно влюбено в цветята изражение, което силно го бе впечатлило. Сега то идваше като ореолно видение, което нямаше намерение да си отиде.
И, благодарение на това, че Тим тази сутрин изпращаше на Мари телепатичните си послания, пълни с възхищение и страст, тя най-неочаквано се почувства освободена от тежестта на своите утринни терзания. Все едно, че някакъв магьосник ги беше прогонил с вълшебния си полъх. Какво облекчение почувства тя изведнъж. В душата ѝ настъпи прелом. Тялото ѝ започна да се носи сред море от сладостни усещания, обладано от спомена за огъня на физическата им близост в парка. Отново и отново се връщаше към всеки миг от интимността, която в миговете на жарко очакване и двамата неистово желаеха. Преживяното разтърсваше сега тялото ѝ точно толкова взривно и замайващо, както там, сред горското им усамотение вчера.
Но нека се върнем малко по-рано. Веднага след лекциите, Мари усети, че близостта му властно обсебва и мислите, и вълненията ѝ. Може би това бе причината, която им внушаваше да удължават разходката си. До безкрайност се наслаждаваха на околната пролетна зеленина, водени от едно едничко желание - да са заедно, колкото може по-дълго.
--------------------------
ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ
Макар невидим, майчице любима,
макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име...
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е. Разбра ли?
Изтрий страните...Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш кръст - и обруган, и хрисим.
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во века!
Излез от своята ковчежна стая.
Затуй, че страдаш, мъченице, нека
да те възлюби бога на Синая!
8 март, 1993, 10 ч.37 мин.
----
1."Инирмената ѝ мощ..." - ИНИРМА, това е божествената светлина в човешкото тяло, която може да прави невиждани и нечувани чудеса.
-----------
-----------
4.
Бяха се изнизали много дни от първата им среща. Двамата живееха вече в един свой свят - пълен с копнеж, с мечти и с очаквания за едно бъдеще, все още неясно очертано в далечината, но много примамливо с неизречените си слънчеви обещания...
Зад пердето се прокрадна ранобуден слънчев лъч, който затанцува по лицето ѝ. Тя отвори очи и се усмихна, пронизана от сладостното усещане за чудо, дошло внезапно в нейния живот и преобразило до неузнаваемост мислите ѝ от снощи насам. Неизживяни до сега вълнения я накараха да притаи дъх в завивките си, продължавайки да се наслаждава на обхваналите я любовни тръпки, които сега я упойваха точно толкова силно, колкото и вчера - в миговете с Тим, преливащи от интимност през следобедната им разходка, проточила се до късно вечерта.
И, както по всичко си личеше, блаженството от спомена още дълго щеше да я носи върху разнежените си криле, ако, незнайно от къде не се появиха съмнения, които загризаха мисълта ѝ като гладни плъхове. Окончателно разсънена и разтревожена, любимката на всички в квартала, които копнееха да се наслаждават на преминаващото покрай тях всеки ден нейно пъстроцветно очарование на юлска пеперуда, сега се сви на кълбо в завивките си. Беше сериозно объркана и не на шега разколебана в снощните си любовни усещания. Опита се логически да погледне на случилото се, но някои неща не можеше да си обясни. Например, защо така лесно прие предложението на Тим, да я съпроводи след лекциите до дома ѝ? Защо не направи нужната пауза на разумно колебание? Защо не прикри радостта си, а вместо това блесналият ѝ поглед доверчиво потъна в очите му, преди да прозвучи тихото ѝ "да"?... Светкавично отговори на неговата смутена покана за разходка. И защо избърза?...Сега не можеше да да си го обясни. Как е възможно да е така неразумна и лекомислена!... Мисълта ѝ отново се върна към снощи...Беше като хипнотизирана, като обсебена от скрити желания. Все още чувстваше как страните ѝ издайнически пламтяха в оня миг на негласна откровеност - фактически си бе признала за вълненията, които я владееха през последните дни, откакто контактите им зачестиха.
Мари се сепна от грозно подозрение. Ами ако прекалено бързото ѝ съгласие ще го накара занапред да я приема като лесно достъпно момиче? Ако заради снощната ѝ пламенна нежност, той реши, че трябва да я държи на дистанция? И сигурно ще е прав, щом толкова неразумно бързо се отзова на поканата му. Все пак той за нея бе един почти непознат мъж!...
Тази тирада от терзаещи въпроси я хвърляше от огъня на страстта в ледените води на разума и обратно. Но "феята, излъчваща любов", както Тим ще я нарича по-късно, не можеше да си представи колко се отдалечава от истината.
Ако тя можеше точно сега по някакъв вълшебен начин да надникне в душевния мир на чаровния студент по астрономия, щеше да види какъв пожар бушува там. Само ако знаеше какви разнежени фантазии го упойваха и караха коленете му да омекват от особен вид слабост, когато многократно си представяше нейната свенливост и звънливия ѝ смях, разпръснал звездички в следобедната тишина...
В ранобудните си днешни видения, подвластни на опияняването му през предишната вечер, той мислено я наричаше с всичките възможни нежни имена, извиращи от глъбините на чувствата му, които го бяха обсебили още там - при първата им среща през март под старата лиственица... Необикновеният ѝ чар го омайваше не с дни, а с часове. За него тя беше мечтаната принцеса от приказките, които така обичаше да чете и до днес.Виждаше я като малка палавница, в чието телце живее феята на доброто, раздаваща на света със завидна щедрост фонтани от красота и любов...
Напълно омагьосан от излъчването на Мари, втъкано в образа и в характера ѝ, Тим неочаквано бе отрезвен от неприятното усещане, че в това чудесно утро е сам - до болка сам. Страшна му се видя мисълта, че не може да усеща до себе си най-прекрасното създание, което някога се е раждало на Земята. Нямаше го теменуженият поглед, който галеше по неповторим начин със своята тайнственост и нежна меланхолия. Липсваха му тези очи, с тяхната замечтаност, с преклонението им пред красивия, но отровен розов олеандър от вчерашната разходка, който накара Мари да го погали, само защото Тим преди това го бе погледнал и възкликна с възхищение. Днес, още с първите лъчи на зазоряването, младият мъж без насита извикваше пак и пак във въображението си точно онова нейно влюбено в цветята изражение, което силно го бе впечатлило. Сега то идваше като ореолно видение, което нямаше намерение да си отиде.
И, благодарение на това, че Тим тази сутрин изпращаше на Мари телепатичните си послания, пълни с възхищение и страст, тя най-неочаквано се почувства освободена от тежестта на своите утринни терзания. Все едно, че някакъв магьосник ги беше прогонил с вълшебния си полъх. Какво облекчение почувства тя изведнъж. В душата ѝ настъпи прелом. Тялото ѝ започна да се носи сред море от сладостни усещания, обладано от спомена за огъня на физическата им близост в парка. Отново и отново се връщаше към всеки миг от интимността, която в миговете на жарко очакване и двамата неистово желаеха. Преживяното разтърсваше сега тялото ѝ точно толкова взривно и замайващо, както там, сред горското им усамотение вчера.
Но нека се върнем малко по-рано. Веднага след лекциите, Мари усети, че близостта му властно обсебва и мислите, и вълненията ѝ. Може би това бе причината, която им внушаваше да удължават разходката си. До безкрайност се наслаждаваха на околната пролетна зеленина, водени от едно едничко желание - да са заедно, колкото може по-дълго.
И се започна с голямото лъкатушене по всички възможни пътеки, предлагащи на мечтателните им натури пролетни ухания, горска тишина, душевни трепети и огласящи покоя птичи трели. Вървяха и вървяха, увлечени от интереса си един към друг, който неумело прикриваха зад общи разговори от студентското им ежедневие. Издайническо смущение отвреме навреме караше думите им неловко да увисват във въздуха. Двусмислените паузи караха лицата им още по-силно да пламтят, както от вътрешно озарение, така и от незададените въпроси, които задължително владеят мислите на всеки влюбен.
Макар че бе започнало да се свечерява, двамата продължаваха да вървят уж безцелно, но всъщност, следвайки стъпките на интуицията си, която ги водеше към екстаза на новите им изживявания.Бяха изключително силно омаяни един от друг. Всичко в тях бе магнетично привличане, толкова мощно, че би могло да се разпадне само от разрушителните атаки на злонамерено извънземно противодействие - от нищо друго.
Избързал за момент напред, Тим с галантен жест освободи пътеката от преплетените клонки на два храста. И, както разсеяно разказваше нещо, рязко се спря, загледан назад в приближаващия нежен силует... Мари потърси лицето му с усмивка и замря - гърдите ѝ се разтуптяха. Беше странно напрегнат и пребледнял, с трескави очи, впил блясъка на развълнуваната си мисъл в нейния премрежен поглед. Прочела копнеж и вълнение във всяка негова фибра, доловила инстинктивно вцепенението му, тя не помръдваше и премаля от очакване. Беше пламнал. Беше готов да я изпепели с вихъра, който го жареше отвътре и правеше страстта му трудна за овладяване.
Макар че бе започнало да се свечерява, двамата продължаваха да вървят уж безцелно, но всъщност, следвайки стъпките на интуицията си, която ги водеше към екстаза на новите им изживявания.Бяха изключително силно омаяни един от друг. Всичко в тях бе магнетично привличане, толкова мощно, че би могло да се разпадне само от разрушителните атаки на злонамерено извънземно противодействие - от нищо друго.
Избързал за момент напред, Тим с галантен жест освободи пътеката от преплетените клонки на два храста. И, както разсеяно разказваше нещо, рязко се спря, загледан назад в приближаващия нежен силует... Мари потърси лицето му с усмивка и замря - гърдите ѝ се разтуптяха. Беше странно напрегнат и пребледнял, с трескави очи, впил блясъка на развълнуваната си мисъл в нейния премрежен поглед. Прочела копнеж и вълнение във всяка негова фибра, доловила инстинктивно вцепенението му, тя не помръдваше и премаля от очакване. Беше пламнал. Беше готов да я изпепели с вихъра, който го жареше отвътре и правеше страстта му трудна за овладяване.
Тогава се случи онова, към което всяко младо тяло се стреми. Мари се почувства уловена и привлечена от силните му ръце, които трескаво я притискаха. Тя нямаше време, а и не искаше да разбере какъв бе тоя луд водовъртеж, който я пое и зашемети. Беше се развихрил незрим тайфун, който я направи пленница на мощния повик на плътта. Обезсилена, тя се остави в прегръдките на блаженството, напълно завладяна от пламенната тръпка на мъжкото желание. Не беше в състояние да се владее, нито да говори. Притисната до атлетическите му гърди, бегло ѝ се мярна, че той е истински гигант, а тя - мъничка като перце. Подчини се на усещането за безтегловност и безвремие. Околният покой се нарушаваше само от бурното им дишане и от излитащите откъслечни думи на нежност. Тревите,храстите, силуетите на дърветата, дори птиците - всичко наоколо благоговееше пред тяхното опиянение. Два нажежени до бяло копнежа, две притиснати до безпамет тела пулсираха от безумното желание да се слеят с вселенския огън. Озовали се извън пределите на реалността, преливаха от щастие и инстинктивно се стремяха да удължават мига, който носеше благословеното от природата себеотдаване.
Оставила се в ръцете на съдбата, Мари имаше усещането, че се е озовала в кратера на врящ вулкан. Владееше я един изригнал екстаз. Не чуваше нищо друго, освен бумтежа на сърцето му. А това я доведе до делириум. Светът се завъртя пред затворените ѝ очи. Топли вълни обладаха плътта ѝ, когато Тим започна лудо да я целува, неспособен повече да се владее.
Грабна я и, носейки безценния си товар, не осъзнаваше, че се е зъпътил към вихъра на плодоносната страст. Не спираше да я обсипва с трескави целувки, шепнейки безумни нежности, напрегнат до краен предел, с пламнало до неузнаваемост лице. Сгушена и отмаляла, подвластна на стихията, която сякаш разкъсваше влюбената ѝ същност, Мари се упойваше от великото усещане, че всеки миг ще се слее с необятното, с душата на самата любов. Толкова приятно я опияняваше близостта на пулсиращата мъжка плът, готова да я изпепели, че се отпусна, напълно изнемощяла, изтръпнала и подвластна на великото желание да стане негова.
Очевидно Тим бе доловил готовността ѝ, защото просто полудя от радост. Нов необуздан порив я заля с порой от целувки,с клетви за вярност и с пламенни думи за красивите ѝ женски форми. Насърчен от повика на покорните ѝ устни, способни да доведат до лудост всеки мъж с огнен темперамент, той напълно се остави да бъде повлечен от стихията.
След кулминацията, която укроти техните изпепеляващи желания, двамата влюбени още дълги часове се оставиха в плен на ласките и на нежните думи, жадно изпивайки миговете блаженство, без да успеят напълно да утолят събирания от дълго време в младите им тела копнеж...
И се заредиха дни, преливащи от лунни обяснения в любов, от клетви за вечна вярност, от планове за бъдещето и от мечти за един малък син, който трябваше да наследи рицарската осанка на баща си и тъмносините загадъчни очи на майка си. Трябваше да е благороден и силен като Тим, а нежно-поетичен като Мари и непременно с чувство за хумор като двамата. От сутрин до вечер, с приятно замъглени съзнания, те бълнуваха за живот, преизпълнен с радостни емоции и незаглъхващи ласки. В цялата околност на Милисбърг нямаше други като тях, които така пламенно и безрезервно да се обичат, слепи и глухи за фалшивия морал на света, който размахваше пред очите им своите дребнави грижи и забрани, своята завист, суета, алчност, лъжи, сплетни и грандомански претенции, облечени в диктаторските норми за поведение.
4.
Кой знае как би завършила историята на тези две, опиянени от близостта си, същества, ако за честите им срещи не беше научила майката на Тим - Ямира. Властна жена, която, водена от нечистоплътните съвети на ревността, се втурна да разрушава мечтите им със завиден замах. Защото, нека да вметнем, хора като нея не търпяха някой от семейното им обкръжение да бъде самостоятелен, влюбен и щастлив. Говорим за най-хитрата и деспотична майка, готова да даде мило и драго, за да не бъде пренебрегвана от своя единствен син. Коварният ѝ нрав бе в състояние да прилага всевъзможни позволени и непозволени средства, за да прикове щастливия младеж към скалата на нейния леден егоизъм.
Разбирайки, че приятелката на Тим е необикновено красиво и добро момиче, Ямира си състави бърз план за действие. За да получи, колкото може по-скоро първите резултати, майката-хиена прибягна до услугите на своята изключително гъвкава изобретателност, гарнирана с лъжи.
И не след дълго, пиесата започна да се играе по нейния сценарий.При всеки удобен повод, кога с помощта на уж случайни подмятания, кога чрез истерични сцени по повод измъчващи я несъществуващи болести, Ямира се представяше пред чувствителния Тим едва ли не като една очакваща своя край мъченица. Внушаваше му, че заради него е толкова самотна. Често му разказваше историята си... Била останала рано вдовица и е трябвало да посвети на единственото си дете своята всеотдайност, обич, внимание, за да му осигури условия за сериозна научно-изследователска дейност по неговата специалност - астрономия. Никога не пропускаше да му натякне, че именно заради него се е лишила от личен живот, от приятели и от забавления в обществото. Тук е мястото да споменем, че Ямира наистина имаше съдба на самотна майка от шестнайсет години.
Мъжът ѝ, Золеар Гърка,който бе взел от свой американски роднина фамилията Скайлер, на 32 години се разболя от неизлечима болест. Твърде набързо си отиде, оставяйки 10-годишното си момче сираче. Роден в гръцкото село Голигрицо, недалеч от градчето Миана, този висок, слаб и леко прегърбен особняк имаше характер на полу-мечтател и полу-бохем.За него се знаеше,че най-много се гордее с едно свое прекрасно качество - да дава свобода на околните - на техните чувства, действия и творчески прозрения. Защото самият той винаги е чувствал животворна нужда от това и винаги копнял за лична свобода, за да изразява с размах себе си като творческа личност. Но, уви. Благодарение на властната си жена, никога не успя да се наслади истински на това свое изконно право.
Оставила се в ръцете на съдбата, Мари имаше усещането, че се е озовала в кратера на врящ вулкан. Владееше я един изригнал екстаз. Не чуваше нищо друго, освен бумтежа на сърцето му. А това я доведе до делириум. Светът се завъртя пред затворените ѝ очи. Топли вълни обладаха плътта ѝ, когато Тим започна лудо да я целува, неспособен повече да се владее.
Грабна я и, носейки безценния си товар, не осъзнаваше, че се е зъпътил към вихъра на плодоносната страст. Не спираше да я обсипва с трескави целувки, шепнейки безумни нежности, напрегнат до краен предел, с пламнало до неузнаваемост лице. Сгушена и отмаляла, подвластна на стихията, която сякаш разкъсваше влюбената ѝ същност, Мари се упойваше от великото усещане, че всеки миг ще се слее с необятното, с душата на самата любов. Толкова приятно я опияняваше близостта на пулсиращата мъжка плът, готова да я изпепели, че се отпусна, напълно изнемощяла, изтръпнала и подвластна на великото желание да стане негова.
Очевидно Тим бе доловил готовността ѝ, защото просто полудя от радост. Нов необуздан порив я заля с порой от целувки,с клетви за вярност и с пламенни думи за красивите ѝ женски форми. Насърчен от повика на покорните ѝ устни, способни да доведат до лудост всеки мъж с огнен темперамент, той напълно се остави да бъде повлечен от стихията.
След кулминацията, която укроти техните изпепеляващи желания, двамата влюбени още дълги часове се оставиха в плен на ласките и на нежните думи, жадно изпивайки миговете блаженство, без да успеят напълно да утолят събирания от дълго време в младите им тела копнеж...
И се заредиха дни, преливащи от лунни обяснения в любов, от клетви за вечна вярност, от планове за бъдещето и от мечти за един малък син, който трябваше да наследи рицарската осанка на баща си и тъмносините загадъчни очи на майка си. Трябваше да е благороден и силен като Тим, а нежно-поетичен като Мари и непременно с чувство за хумор като двамата. От сутрин до вечер, с приятно замъглени съзнания, те бълнуваха за живот, преизпълнен с радостни емоции и незаглъхващи ласки. В цялата околност на Милисбърг нямаше други като тях, които така пламенно и безрезервно да се обичат, слепи и глухи за фалшивия морал на света, който размахваше пред очите им своите дребнави грижи и забрани, своята завист, суета, алчност, лъжи, сплетни и грандомански претенции, облечени в диктаторските норми за поведение.
4.
Кой знае как би завършила историята на тези две, опиянени от близостта си, същества, ако за честите им срещи не беше научила майката на Тим - Ямира. Властна жена, която, водена от нечистоплътните съвети на ревността, се втурна да разрушава мечтите им със завиден замах. Защото, нека да вметнем, хора като нея не търпяха някой от семейното им обкръжение да бъде самостоятелен, влюбен и щастлив. Говорим за най-хитрата и деспотична майка, готова да даде мило и драго, за да не бъде пренебрегвана от своя единствен син. Коварният ѝ нрав бе в състояние да прилага всевъзможни позволени и непозволени средства, за да прикове щастливия младеж към скалата на нейния леден егоизъм.
Разбирайки, че приятелката на Тим е необикновено красиво и добро момиче, Ямира си състави бърз план за действие. За да получи, колкото може по-скоро първите резултати, майката-хиена прибягна до услугите на своята изключително гъвкава изобретателност, гарнирана с лъжи.
И не след дълго, пиесата започна да се играе по нейния сценарий.При всеки удобен повод, кога с помощта на уж случайни подмятания, кога чрез истерични сцени по повод измъчващи я несъществуващи болести, Ямира се представяше пред чувствителния Тим едва ли не като една очакваща своя край мъченица. Внушаваше му, че заради него е толкова самотна. Често му разказваше историята си... Била останала рано вдовица и е трябвало да посвети на единственото си дете своята всеотдайност, обич, внимание, за да му осигури условия за сериозна научно-изследователска дейност по неговата специалност - астрономия. Никога не пропускаше да му натякне, че именно заради него се е лишила от личен живот, от приятели и от забавления в обществото. Тук е мястото да споменем, че Ямира наистина имаше съдба на самотна майка от шестнайсет години.
Мъжът ѝ, Золеар Гърка,който бе взел от свой американски роднина фамилията Скайлер, на 32 години се разболя от неизлечима болест. Твърде набързо си отиде, оставяйки 10-годишното си момче сираче. Роден в гръцкото село Голигрицо, недалеч от градчето Миана, този висок, слаб и леко прегърбен особняк имаше характер на полу-мечтател и полу-бохем.За него се знаеше,че най-много се гордее с едно свое прекрасно качество - да дава свобода на околните - на техните чувства, действия и творчески прозрения. Защото самият той винаги е чувствал животворна нужда от това и винаги копнял за лична свобода, за да изразява с размах себе си като творческа личност. Но, уви. Благодарение на властната си жена, никога не успя да се наслади истински на това свое изконно право.
Золеар имаше скитнически ген, вероятно наследен от някой пра-прародител трубадур. И може би той му бе внушил още на 17 години да се вслуша в свободолюбивия повик на кръвта си, да напусне своята красива родина и да се засели в загадъчната Северна Америка, за която се носеха какви ли не истории. И за негова голяма изненада, получи навреме щедър подарък от съдбата - на американска земя го очакваше немного голямото наследство на негов покоен далечен роднина. От този неизвестен полу-грък, полу-американец получи две неща: от една страна начален капитал, за да пусне корени в новите земи и от друга - небесната си фамилия Скайлер /1/. Колкото до Тим, трябва да уточним, че той винаги е бил някак на дистанция от своя странен баща. Знаеше, че е писател по призвание и че обичал да обикаля околностите, събирайки сюжети за своите неиздадени книги. Но момчето не знаеше, че този романтично настроен мъж, воден от желание да избягва контактите си със своята деспотична жена, все гледаше да се усамоти, нахвърляйки на разни тетрадки откъси от чужди драми, които го бяха впечатлили при разговорите му със случайно срещнати по пътищата на живота или нарочно търсени страдалци.
Мъжът на Ямира изпитваше удоволствие да отприщва бента на своя вдъхновен творчески гений, без да се стреми към публичните изяви на утвърден писател.
В редките вечери пред семейната камина, вечери, които дълбоко се бяха врязали в паметта на Тим, бащата, полуизлегнат на голям люлеещ се стол, обичаше да чете пасажи от своите много колоритни откъм интересни преживявания чернови. В ония паметни вечери, пълни с писателски откровения, малкият беше особено впечатлен от блясъка в очите на Золеар Скайлер. Това бяха наистина необикновени очи. Понякога страстни, пълни с искряща жар, но най-често меланхолни, замъглени от спомена за нереализираните му мечти. Върху палитрата от незабравими детски спомени на Тим, най-отчетливо се беше запечатала една мимолетна, но вълнуваща сцена, говореща за силния магнетизъм между баща и син. Затова в съзнанието на вече израсналия Тим често се появява образът на Золеар именно от онази паметна вечер.Огрян от пламъците в камината, тъжният писател милва къдрокосата главица на своя притихнал син. А от глъбините на поетичната му душа се изтръгва красив глас, зареден с мъка, но и с вяра:
- Аз не пожелах да публикувам нито един ред от моите книги, момчето ми. Но знам, че ти някога ще станеш известен. ще четат книгите ти по цял свят. Нищо, че ще започнеш живота си, запътен в погрешна посока. Важното е, че след много- много години натрупаният в теб опит ще се излива върху страниците на важни за хората послания...
Малкият, още твърде неориентиран тогава, нямаше как да прозре в думите на своя баща-мечтател голямото пророчество за далечното бъдеще, закодирано в гените на съдбата му. Пък и първите творчески влечения на момчето, които вече владееха мислите и желанията му, щяха скоро да го тласнат твърде далеч от писателското поприще. Малко преди паметния разговор пред камината, Тим вече бе заявил на Ямира, че ще става математик. Другояче не би могло и да бъде, след като с лекота можеше да разшифрова решенията на прекалено сложни за неговата възраст математически плетеници.
Мъжът на Ямира изпитваше удоволствие да отприщва бента на своя вдъхновен творчески гений, без да се стреми към публичните изяви на утвърден писател.
В редките вечери пред семейната камина, вечери, които дълбоко се бяха врязали в паметта на Тим, бащата, полуизлегнат на голям люлеещ се стол, обичаше да чете пасажи от своите много колоритни откъм интересни преживявания чернови. В ония паметни вечери, пълни с писателски откровения, малкият беше особено впечатлен от блясъка в очите на Золеар Скайлер. Това бяха наистина необикновени очи. Понякога страстни, пълни с искряща жар, но най-често меланхолни, замъглени от спомена за нереализираните му мечти. Върху палитрата от незабравими детски спомени на Тим, най-отчетливо се беше запечатала една мимолетна, но вълнуваща сцена, говореща за силния магнетизъм между баща и син. Затова в съзнанието на вече израсналия Тим често се появява образът на Золеар именно от онази паметна вечер.Огрян от пламъците в камината, тъжният писател милва къдрокосата главица на своя притихнал син. А от глъбините на поетичната му душа се изтръгва красив глас, зареден с мъка, но и с вяра:
- Аз не пожелах да публикувам нито един ред от моите книги, момчето ми. Но знам, че ти някога ще станеш известен. ще четат книгите ти по цял свят. Нищо, че ще започнеш живота си, запътен в погрешна посока. Важното е, че след много- много години натрупаният в теб опит ще се излива върху страниците на важни за хората послания...
Малкият, още твърде неориентиран тогава, нямаше как да прозре в думите на своя баща-мечтател голямото пророчество за далечното бъдеще, закодирано в гените на съдбата му. Пък и първите творчески влечения на момчето, които вече владееха мислите и желанията му, щяха скоро да го тласнат твърде далеч от писателското поприще. Малко преди паметния разговор пред камината, Тим вече бе заявил на Ямира, че ще става математик. Другояче не би могло и да бъде, след като с лекота можеше да разшифрова решенията на прекалено сложни за неговата възраст математически плетеници.
А във въпросната есенна вечер, сгушен в скута на Золеар, синът му унесено се наслаждаваше на гласа, който го респектираше със своята нежна и дълбока мелодика. Притихнал под милувката на бащината мечта, Тим просто не беше дорасъл да вникне в смисъла на тяхното пророчество.
В интерес на истината, се налага да се намесим с едно уточнение. След двеста години нещата така ще се подредят, че по приумица на съдбата някогашното предсказание на Гърка ще се сбъднат дословно. Преминал през три прераждания и, черпейки мъдрост от житейските си университети, някогашният астроном-математик от Милисбърг Тим Скайлер ще отключи подсъзнателните истини в себе си и ще започне по телепатичен път да ги диктува на преродената в България Мари Хигелс. Чрез автоматично писане тя ще ги излива в повествования. И на бял свят ще излязат същите онези книги, за които бе пророкувал Золеар - книги, носещи послания за най-духовните хора на планетата.
--------------------
1. СКАЙ - от англ. = небе
----------
----------
5.
КАК СЕ РАЖДА И САМОУТВЪРЖДАВА ЕДНА ГЕНИАЛНОСТ?
Когато се запозна с Мари Хигелс, синът на Золеар Скайлер мечтаеше да превземе университетския рубеж и да стане учен астроном и математик, покорител на впечатляващи научни открития. Силата на неговата подсъзнателна логика му даваше основание да вярва, че съвсем скоро ще бъде в състояние да овладее до прецизност знаците и новите закономерности на звездната карта. Той редовно се интересуваше от текущата информация, свързана с небесните тела, като с лекота изчисляваше разстоянията между тях. Но най-много се гордееше, че, притежавайки откривателска математическа мисъл на талантлив астроном, умееше много точно и безпогрешно да определя магнетичните характеристики на звездните гравитационни силови полета. Истинско удоволствие за всеки специалист в тази област бе, да изслушва подредените като в аптека логически съждения, установявайки, че те безпогрешно доказват хипотетичните идеи на младия учен. Предпочитанията на Тим бяха насочени към една от тези научни хипотези, в която влагаше особено голяма страст. Ето какво гласеше тя:
НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ЛОКАЛИЗИРА МЯСТОТО НА ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ДАДЕНА ЗВЕЗДА, КОЯТО Е ИЗМЕСТЕНА ОТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА СИ МАГНИТНА ОС СЛЕД ПРЕТЪРПЯН ГИГАНТСКИ КАТАКЛИЗЪМ.
След време в елитните научни среди ще гръмне и второто му откритие, изумително с категоричното си доказателство, рожба на внезапни прозрения и математически решения:
ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ВСЯКА ПЛАНЕТА СЪЩО Е ПЛАНЕТА. КОЯТО СЕ НАМИРА В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ. ЖИВОТЪТ В НЕЯ ПРОТИЧА В ОБРАТНА ПОСОКА НА ПЪРВООБРАЗНОТО СИ РАЗВИТИЕ.
Третото голямо откритие на 28-годишния Тим Скайлер е особено революционно с твърдението си:
СВЕТЛИНАТА С НЕЙНИТЕ ФОТОНИ ПРИТЕЖАВА МОЛЕКУЛЯРНО-КРИСТАЛЕН СТРОЕЖ И МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ.
Потомъкът на Золеар Гърка недоумяваше, а и нямаше как да разбере, от къде в мисловната му зона постъпва всичката тази информация, оформила неговите сензационни за 18-ти век открития. Информация толкова интересна и впечатляващо силна, че активизираше логическите му търсения денонощно. Той си даваше сметка, че смелите му твърдения, които бе доказал с цифри, графики и логика, граничеха със зоната на фантастиката. Но от друга страна изчисленията му категорично потвърждаваха, че въпросните открития са реално доказуеми. Просто се изискваше време и вяра в тях. Колкото до неговите следващи също толкова революционни идеи, той се нуждаеше от постоянство и настойчивост, за да ги облече в математическа категоричност.
И дойде денят, когато, обладан от последното си силно прозрение, взрян в току-що изписаните листове, Тим не можеше да повярва на очите си - резултатът на мащабния му едноседмичен труд бе направо смайващ. Изведнъж младият астроном се почувства като изхвърлен от пружина далече зад предела на спокойния му нрав. Започна дивашки да крещи, после го разтресе луд смях, докато правеше маймунски скокове из тясната си стаичка. А когато на вратата се показа Ямира, зяпнала пред тази животинска какафония, той я грабна и въвлече в ритмиката на нещо, подобно на танц. И имаше за какво да се радва нашият изследовател на космическото пространство. Гигантската важност за развитието на прогреса, която беше подредена в редици от цифри върху листовете на Тим, можеше обаче да бъде оценена по достойнство само от гениален ум, подобен на неговия. За по-обикновените хора ще е достатъчно само да се цитира новото откритие на младия учен от Милисбърг в достъпния му вид:
НАЙ-ВАЖНАТА ПЛАНЕТА ОТ СЪЗВЕЗДИЕ СИРИУС - МЕРКУРИЕВА СЯНКА, ВЕЧЕ ИМА СВОИТЕ КООРДИНАТИ В ЗВЕЗДНИТЕ КАРТИ НА ЗЕМНАТА НАУКА!
По математически път Тим доказва точните координати на СЯНКАТА - така той нарича планетата, на която сме даде кодираното название МЕРКУРИЕВА СЯНКА. От въпросния знаменателен ден нататък творческите възможности на младия гений пълноводно се отприщиха. Защото задръжките, идващи от консерватизма на разума му, поне за момента бяха преодоляни.
Ръката му автоматично и с голяма скорост изписваше купища листове с идеи, придружени от доказателствени формули и изчисления. А в следващия момент логиката му стремглаво се втурваше да ги разшифрова. Мисля, че е крайно време да уточним, от къде точно идваше тази чудовищна по значението си новаторска информация - неин източник бе пробуденото подсъзнание на Тим Скайлер. Целият поток от твърдения бе аргументиран с подробни математически анализи и изводи. От младия учен се искаше само едно - да повярва и да се довери на интуитивното си АЗ, което го убеждаваше, че написаното познание си е негово. Защото то идва от инирмената му памет -паметта на подсъзнанието, която от своя страна е свързана с най-високото ниво на божествената светлина, с центрове, разположени в човешката плът. Тази изключително мощна енергия на съзиданието се нарича Нирвана.
Важно е да се знае, че НИРВАНА е седмото енергийно поле, разделено на стъпаловидни нива, което свързва подсъзнанието на човека с космоса. Тя е запечатала в себе си като на харт-диск великото вселенско познание и, когато се е активизирала в най-висшата си степен, човек съвсем реално ще започне да проявява удивителни чудотворни способности, подобни на онези, описани от писателите-фантасти: възкресение на мъртва плът, преместване на огромни тежести чрез визиране с очи, левитация, телепортиране, владеене на всички земни езици, изстрелване на лазерни лъчи от дланите и пръстите, и пр.
В интерес на истината, се налага да се намесим с едно уточнение. След двеста години нещата така ще се подредят, че по приумица на съдбата някогашното предсказание на Гърка ще се сбъднат дословно. Преминал през три прераждания и, черпейки мъдрост от житейските си университети, някогашният астроном-математик от Милисбърг Тим Скайлер ще отключи подсъзнателните истини в себе си и ще започне по телепатичен път да ги диктува на преродената в България Мари Хигелс. Чрез автоматично писане тя ще ги излива в повествования. И на бял свят ще излязат същите онези книги, за които бе пророкувал Золеар - книги, носещи послания за най-духовните хора на планетата.
--------------------
1. СКАЙ - от англ. = небе
----------
----------
5.
КАК СЕ РАЖДА И САМОУТВЪРЖДАВА ЕДНА ГЕНИАЛНОСТ?
Когато се запозна с Мари Хигелс, синът на Золеар Скайлер мечтаеше да превземе университетския рубеж и да стане учен астроном и математик, покорител на впечатляващи научни открития. Силата на неговата подсъзнателна логика му даваше основание да вярва, че съвсем скоро ще бъде в състояние да овладее до прецизност знаците и новите закономерности на звездната карта. Той редовно се интересуваше от текущата информация, свързана с небесните тела, като с лекота изчисляваше разстоянията между тях. Но най-много се гордееше, че, притежавайки откривателска математическа мисъл на талантлив астроном, умееше много точно и безпогрешно да определя магнетичните характеристики на звездните гравитационни силови полета. Истинско удоволствие за всеки специалист в тази област бе, да изслушва подредените като в аптека логически съждения, установявайки, че те безпогрешно доказват хипотетичните идеи на младия учен. Предпочитанията на Тим бяха насочени към една от тези научни хипотези, в която влагаше особено голяма страст. Ето какво гласеше тя:
НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ЛОКАЛИЗИРА МЯСТОТО НА ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ДАДЕНА ЗВЕЗДА, КОЯТО Е ИЗМЕСТЕНА ОТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА СИ МАГНИТНА ОС СЛЕД ПРЕТЪРПЯН ГИГАНТСКИ КАТАКЛИЗЪМ.
След време в елитните научни среди ще гръмне и второто му откритие, изумително с категоричното си доказателство, рожба на внезапни прозрения и математически решения:
ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ВСЯКА ПЛАНЕТА СЪЩО Е ПЛАНЕТА. КОЯТО СЕ НАМИРА В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ. ЖИВОТЪТ В НЕЯ ПРОТИЧА В ОБРАТНА ПОСОКА НА ПЪРВООБРАЗНОТО СИ РАЗВИТИЕ.
Третото голямо откритие на 28-годишния Тим Скайлер е особено революционно с твърдението си:
СВЕТЛИНАТА С НЕЙНИТЕ ФОТОНИ ПРИТЕЖАВА МОЛЕКУЛЯРНО-КРИСТАЛЕН СТРОЕЖ И МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ.
Потомъкът на Золеар Гърка недоумяваше, а и нямаше как да разбере, от къде в мисловната му зона постъпва всичката тази информация, оформила неговите сензационни за 18-ти век открития. Информация толкова интересна и впечатляващо силна, че активизираше логическите му търсения денонощно. Той си даваше сметка, че смелите му твърдения, които бе доказал с цифри, графики и логика, граничеха със зоната на фантастиката. Но от друга страна изчисленията му категорично потвърждаваха, че въпросните открития са реално доказуеми. Просто се изискваше време и вяра в тях. Колкото до неговите следващи също толкова революционни идеи, той се нуждаеше от постоянство и настойчивост, за да ги облече в математическа категоричност.
И дойде денят, когато, обладан от последното си силно прозрение, взрян в току-що изписаните листове, Тим не можеше да повярва на очите си - резултатът на мащабния му едноседмичен труд бе направо смайващ. Изведнъж младият астроном се почувства като изхвърлен от пружина далече зад предела на спокойния му нрав. Започна дивашки да крещи, после го разтресе луд смях, докато правеше маймунски скокове из тясната си стаичка. А когато на вратата се показа Ямира, зяпнала пред тази животинска какафония, той я грабна и въвлече в ритмиката на нещо, подобно на танц. И имаше за какво да се радва нашият изследовател на космическото пространство. Гигантската важност за развитието на прогреса, която беше подредена в редици от цифри върху листовете на Тим, можеше обаче да бъде оценена по достойнство само от гениален ум, подобен на неговия. За по-обикновените хора ще е достатъчно само да се цитира новото откритие на младия учен от Милисбърг в достъпния му вид:
НАЙ-ВАЖНАТА ПЛАНЕТА ОТ СЪЗВЕЗДИЕ СИРИУС - МЕРКУРИЕВА СЯНКА, ВЕЧЕ ИМА СВОИТЕ КООРДИНАТИ В ЗВЕЗДНИТЕ КАРТИ НА ЗЕМНАТА НАУКА!
По математически път Тим доказва точните координати на СЯНКАТА - така той нарича планетата, на която сме даде кодираното название МЕРКУРИЕВА СЯНКА. От въпросния знаменателен ден нататък творческите възможности на младия гений пълноводно се отприщиха. Защото задръжките, идващи от консерватизма на разума му, поне за момента бяха преодоляни.
Ръката му автоматично и с голяма скорост изписваше купища листове с идеи, придружени от доказателствени формули и изчисления. А в следващия момент логиката му стремглаво се втурваше да ги разшифрова. Мисля, че е крайно време да уточним, от къде точно идваше тази чудовищна по значението си новаторска информация - неин източник бе пробуденото подсъзнание на Тим Скайлер. Целият поток от твърдения бе аргументиран с подробни математически анализи и изводи. От младия учен се искаше само едно - да повярва и да се довери на интуитивното си АЗ, което го убеждаваше, че написаното познание си е негово. Защото то идва от инирмената му памет -паметта на подсъзнанието, която от своя страна е свързана с най-високото ниво на божествената светлина, с центрове, разположени в човешката плът. Тази изключително мощна енергия на съзиданието се нарича Нирвана.
Важно е да се знае, че НИРВАНА е седмото енергийно поле, разделено на стъпаловидни нива, което свързва подсъзнанието на човека с космоса. Тя е запечатала в себе си като на харт-диск великото вселенско познание и, когато се е активизирала в най-висшата си степен, човек съвсем реално ще започне да проявява удивителни чудотворни способности, подобни на онези, описани от писателите-фантасти: възкресение на мъртва плът, преместване на огромни тежести чрез визиране с очи, левитация, телепортиране, владеене на всички земни езици, изстрелване на лазерни лъчи от дланите и пръстите, и пр.
Влюбеният в звездите млад учен имаше за задача, да вземе най-важните си математически изследвания и твърдения, и да се яви пред университетския СЪВЕТ НА УЧЕНИТЕ- КОРИФЕИ, където да защити своето астрономическо откритие и да се превърне в най-младия професор в сферата, избрана от него.
За съжаление, го завъртя психически водовъртеж с неговите упорити битки между новаторството, към което го тласкаше интуицията и логическото мислене с неговата университетска консервативност. Разумът на младежа понякога биваше притискан от тежестта на негативните мисли и колебания, насочили жилото си срещу собствената му силно пробудена откривателска природа. Друг път Тим бързо се справяше с проблема на вътрешните си борби и терзания, но във въпросния ден той някак твърде лесно се поддаде на натиска. Разколеба се. Рязко започна да се противи на своя подсъзнателен глас, който упорито го убеждаваше, че до великите открития се стига с голяма лекота по пътя на интуицията, стига човек да има наследено от миналите си животи огромно позитивно излъчване, което, живеещо в гените му, е закодирало в себе си цялото космическо познание.
/недовършено/
За съжаление, го завъртя психически водовъртеж с неговите упорити битки между новаторството, към което го тласкаше интуицията и логическото мислене с неговата университетска консервативност. Разумът на младежа понякога биваше притискан от тежестта на негативните мисли и колебания, насочили жилото си срещу собствената му силно пробудена откривателска природа. Друг път Тим бързо се справяше с проблема на вътрешните си борби и терзания, но във въпросния ден той някак твърде лесно се поддаде на натиска. Разколеба се. Рязко започна да се противи на своя подсъзнателен глас, който упорито го убеждаваше, че до великите открития се стига с голяма лекота по пътя на интуицията, стига човек да има наследено от миналите си животи огромно позитивно излъчване, което, живеещо в гените му, е закодирало в себе си цялото космическо познание.
/недовършено/
Няма коментари:
Публикуване на коментар