---------------------МОЯ РИСУНКА, цветен туш---------------------
---------------------ГУШНАЛА СЪМ СИНА СИ------------
На Нирвана - с благодарност!
----------------------------------------------------
На 26.04.1993 г. около 22 ч. моят 10-годишен син се озова под прицела на опасно студоносно нападение. Не е важно от кого идваше този невидим леден поток.
Важен е самият факт.
Внезапно Бобчо получи непоносими болки в главата и в дясното ухо. Цялото му тяло силно пулсираше.
----------------------------------------------------
На 26.04.1993 г. около 22 ч. моят 10-годишен син се озова под прицела на опасно студоносно нападение. Не е важно от кого идваше този невидим леден поток.
Важен е самият факт.
Внезапно Бобчо получи непоносими болки в главата и в дясното ухо. Цялото му тяло силно пулсираше.
Горкото дете! Умоляваше ме за помощ, гърчеше се в прегръдките ми, докато трескаво му помагах и пищеше от ужас:
- Ето го, мамо! Ето го - пълзи към главата ми,
душѝ ме, стиска ми гърлото!...Спаси ме, мамо-о-о-о!...
Умира-а-ам!..."
Светкавично разбрах, че ако не направя нужното, ще изгубя детето си.
Светкавично разбрах, че ако не направя нужното, ще изгубя детето си.
И се хвърлих неистово в битката със смъртта. Не се паникьосах. Действах уверено.
Бях като под хипноза. Имах вътрешната убеденост, че знам какво върша. Ръцете ми правеха направо фантастични неща по тялото на детето. Борех се
за живота му стиснала зъби. Знаех, че ще победя!
Фанатично вярвах. Никога за нищо не съм била така категорично сигурна и толкова огнена в действията си. Опасен беше този невидим противник - набезите
му връхлитаха телцето непрекъснато. Ръцете ми понякога се движеха с невероятна
скорост, а в следващия момент се впиваха здраво в две места едновременно върху телцето. Например, лявата загрява сърдечната му област, а дясната
притиска стъпалото...Приличах на орлица с разперени криле. Чувствах пръстите си като излезли от пещ. Толкова нажежени и трескави никога не са били.
Обработваха определени енергийни центрове по изтощеното, понякога отпуснато, а друг път силно вибриращо от болки тяло. Знаех, че дланите ми отключваха скритите резерви на собствения му позитивен потенциал. А той, според цифрите на раждането му, никак не беше малък.
Рождена година 1983...
19+83= 102= Свети Дух=България= Васил Левски
Рождена дата 13.08.1983...
13.08.1983г. =13+08 + 102 =123 = Божият Син =Златният дракон /символ за Бог/.
19+83= 102= Свети Дух=България= Васил Левски
Рождена дата 13.08.1983...
13.08.1983г. =13+08 + 102 =123 = Божият Син =Златният дракон /символ за Бог/.
Чрез древната тибетска техника ШИАЦУ се мъчех да озаптявам идващите на талази на талази атаки, които му причиняваха кански болки в началото, а по-късно, след няколко часова битка, те вече не бяха чак толкова остри и непоносими.
Докато пръстите ми вършеха своето, плътта му се движеше по особен начин. Имах усещането, че едно огромно туловище се гърчи вътре в детето ми и пълзи нагоре към главата. Гушката му беше подута, вените - огромни и пулсиращи. Сега като
си спомня - тръпки ме побиват от тази ужасяваща картина. Но тогава нямах време да мисля. Само действах.
И точно в най-напрегнатия момент, когато се нуждаех от мълчаливата подкрепа и от
насърчението на семейството си, получих предателски удар, получих "нож в гърба"!
Неочакваните грубости на роднините ми, които се противопоставиха с физическа сила на моите усилия да спася сина си /един юмрук и груби псувни се стоварваха върху мен, докато спасявах детето/, ме принудиха да взема спешно решение. Набързо облякох Бобчо,
Неочакваните грубости на роднините ми, които се противопоставиха с физическа сила на моите усилия да спася сина си /един юмрук и груби псувни се стоварваха върху мен, докато спасявах детето/, ме принудиха да взема спешно решение. Набързо облякох Бобчо,
на две на три се облякох и аз, удряна от моя роднина и възможно най-бързо напуснахме
това усойно място, където очевидно властваше зла сила. Точно в 23ч. и 30 мин . излязохме навън /26 април/.
Трябваше спешно да потърсим чужд покрив, където да продължа битката за живота на моя разплакан и ужасèн син, с когото се озовахме на улицата. Уверено го водех в нощта.
Бях получила прозрение свише и знаех точно къде отиваме. Нещо ме напътстваше - доверих се на интуицията си по същия начин, както когато работя с телата на чуждите болни.
Много е важно в такъв момент човек да се мобилизира, да не се вайка, да не се паникьосва. След броени минути се озовахме в един съседен блок.
Позвъних на вратата - беше квартирата на студентката от Ямбол - Гергана.
Тя учеше математика в СУ, пълна отличничка. Преди няколко месеца ѝ помогнах да се отърве от едногодишни тежки внезапни припадъци, за които медицината нямала
Тя учеше математика в СУ, пълна отличничка. Преди няколко месеца ѝ помогнах да се отърве от едногодишни тежки внезапни припадъци, за които медицината нямала
диагноза - въпреки многото изследвания. Помогнах ѝ, без да се замисля. Само един 5-часов сеанс и припадъците изчезнаха. Разбира се, както винаги до този момент - помощта ми беше безвъзмездна, защото не аз, а Нирвана ѝ помогна чрез ръцете ми...
Момичето ми довери, че докторите били безсилни и това я уплашило не на шега. После поиска да ѝ стана кръстница. След няколко дни я кръстих в църквата
"СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" - тя поиска така. Без да знае, че трите имена на моя син имат цифра 274...
"СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" - тя поиска така. Без да знае, че трите имена на моя син имат цифра 274...
274= СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ.
Тогава и аз не го знаех, защото още не бях се задълбочила чак толкова много в изчисленията...
Тогава и аз не го знаех, защото още не бях се задълбочила чак толкова много в изчисленията...
Когато звъннах на вратата на Гергана в онази късна вечер, тя без да ме разпитва, светкавично разбра ситуацията и бързо ни въведе вътре. Явно по външния ни вид и интуитивно от пръв поглед бе схванала, че нещата са на живот и смърт...
Пък и задъханите ми обяснения, накъсани от вълнение, както и стенанията на детето - всичко това беше красноречиво.
Тя бързо отключи една стая. Влязохме и веднага сложих ужасения си 10- годишен син на леглото. Болките му се бяха възвърнали и отново охкаше, отново се гърчеше, плувнал в пот. На мига започнах да работя с ухото, и с всяко едно местенце, където "кацаха" ръцете ми, за да загряват определени участъци по неговото омаломощено телце.
Няколко часа се борех със смъртта, която здраво се беше вкопчила в най-скъпото ми същество и хич нямаше намерение да го пусне.
Работех трескаво, като не спирах да се моля мислено на Бог да победим в тази ужасяваща битка. По едно време синът ми започна да крещи с огромен ужас и в гласа, и в очите:
- Кака! Кака!...Кака-а-а!...- все едно, че призоваваше и кака си на помощ.
Не знам, а и не попитах, точно какво искаше да ми каже. Нямах време за въпроси. А и
по-късно нямах желание да любопитствам - видение ли имаше в оня страшен момент, че така се беше вторачил в нещо пред себе си?
Болката ту спираше, ту пак започваше.
В най-отчайващия момент изплаках с огромно отчаяние:
- Бобчо, къде да си сложа ръцете, за да ти мине? Моля те, кажи!
И той отвърна с примряло гласче:
- Пръстите на краката ми!...
Явно се беше активирала подсъзнателна информация, която иначе със своя разум детето нямаше откъде да знае. Като чух думите му, веднага впих нокти в палците на двата му крака. Защо точно в палците -не знам. Интуицията ме водеше...
- Пръстите на краката ми!...
Явно се беше активирала подсъзнателна информация, която иначе със своя разум детето нямаше откъде да знае. Като чух думите му, веднага впих нокти в палците на двата му крака. Защо точно в палците -не знам. Интуицията ме водеше...
Още щом ги хванах, стана чудо!
Той на секундата заспа. Известно време хълцаше насън по особен начин - при всяко
хълцане цялото му тяло се разтрисаше от тръпки. После това премина в накъсани тежки въздишки и накрая - в дълбоко равномерно дишане.
Бях изумена! Не можех да повярвам...
НАИСТИНА СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО ЧУДО!!!
Детето ми спеше! А аз стисках палците на крачетата му, вцепенена, неможеща все още да проумея, че кошмарът окончателно е приключил - така твърдеше вътрешният ми
Детето ми спеше! А аз стисках палците на крачетата му, вцепенена, неможеща все още да проумея, че кошмарът окончателно е приключил - така твърдеше вътрешният ми
глас.
Колко време се е минало, не знам. Стори ми се цяла вечност. Тогава осъзнах, че тялото ми се беше вкочанило от неудобната поза. Но не смеех да помръдна, за да не прекъсна съня на детето. Въпреки изтръпването на цялата ми мускулатура, съм заспала като труп.
Колко време се е минало, не знам. Стори ми се цяла вечност. Тогава осъзнах, че тялото ми се беше вкочанило от неудобната поза. Но не смеех да помръдна, за да не прекъсна съня на детето. Въпреки изтръпването на цялата ми мускулатура, съм заспала като труп.
Събудих се от слънчеви лъчи по лицето ми и от радостните утринни песни на птички.
Още държах палците на двете крачета.
Погледнах към лицето му - розовееше. Пипнах го -не пламтеше като снощи от високата температура.
Погледнах към лицето му - розовееше. Пипнах го -не пламтеше като снощи от високата температура.
Излъчваше ведрина и спокойствие. Точно тогава той отвори очи и попита:
- Мамо, къде сме? - отговорих, че сме в квартирата на една приятелка. Усмихвах му се...И го попитах как се чувства.
- Нищо ми няма. Все едно никога не ме е боляло...
Трябва да кажа, че енергията на Нирвана /седмото енергийно, свързващо телата ни с Бог/, която чрез ръцете ми не веднъж е правила чудеса, помагайки на хора и в България,
Трябва да кажа, че енергията на Нирвана /седмото енергийно, свързващо телата ни с Бог/, която чрез ръцете ми не веднъж е правила чудеса, помагайки на хора и в България,
и в чужбина, е всесилна. Тя спаси живота на детето ми и още два пъти по-късно. Много го нападаха злите сили моя син, много!...
Специално за дясното му ухо след оня случай, когато се събудихме в дома на Гергана, ще кажа, че ще минат много години и нито веднъж няма да се върне онази ужасна болка от
Специално за дясното му ухо след оня случай, когато се събудихме в дома на Гергана, ще кажа, че ще минат много години и нито веднъж няма да се върне онази ужасна болка от
26-ти април, която преживя моето момченце. Никога! До ден днешен ухото му е здраво.
P.S.
След полунощ на същата дата, 26-ти април, е умряла дъщеричката на президента Жельо
Желев - Йорданка /майка ми носи нейното име, което значи, че двете имат обща карма, т.е. обща негативна енергия измъчва телата им/. А жена му има моето име - МАРИЯ.
Атаката срещу сина ми започна вечерта на същата дата в дома на майка ми, когато вече момичето е било мъртво.
Президентът сутринта се върнал от Кувейт. Според Нирвана, по време на дипломатическите
му срещи го изнудвали да включи България във войната с Босна. Той отказал. И след това се случила трагедията с дъщеря му - но категорично това не е самоубийство!
Просто злото се е било активизирало тогава и, освен моя син, на тази дата е нападнало още много хора у нас, носещи еднакви цифри, за да ги унищожи.
По подобна причина насилствено бил прекъснат живота и на турския президент Тургут Юзал на 17-ти април тази година - малко преди въпросния опасен за сина ми ден, 26 април.
Просто злото се е било активизирало тогава и, освен моя син, на тази дата е нападнало още много хора у нас, носещи еднакви цифри, за да ги унищожи.
По подобна причина насилствено бил прекъснат живота и на турския президент Тургут Юзал на 17-ти април тази година - малко преди въпросния опасен за сина ми ден, 26 април.
Между другото, за ужасната кончина на президентската дъщеря научих от една
публикация в пресата чак на 30-ти април. Там се казваше, че Йорданка била на гости у
Любомир Левчеви вечерта на 25-ти април. И никак, ама никак не приличала на човек,
който ще се самоубива след броени часове. Споделила с тях, че е решила да си пусне
дълга коса. Как така - ще умира, а ще прави планове за прическата си?
Нещо не се връзват нещата...
-----
-----
Няма коментари:
Публикуване на коментар