СПАСЕНА!
/от стр.111 в моя блог/
----------------
С вой морска бездна хвана ме в капана.
Не знаех що е ужас до тогава...
Потъвайки, се сливах със Нирвана...
Смъртта ме сграбчи, но не ù се давах!...
И блесна чудо!...Имах си подкрепа...
Епилептично стенеха вълните.
Спасена бях от сила достолепна -
тя злия дух вдън-мрака запокити.
Тъй оцелях! Страхът ми бе погребан
насред вълните - ледени хиени.
Затуй, че ме спаси, небе - за тебе
ще пея химни, звездно озарена!
11.11.1992, 12ч.30мин.
-----------------------
1. "Нирвана" - това е седмото енергийно поле
на човешкото тяло, най-високата степен на отключения
Свети Дух в нас. Чрез Нирвана интуицията
ни добива голяма мощ - информационна, здравословна,творческа и т.н.
2. Получи се интересно съвпадение. Номерът на заглавието
е от стр.111, а и МАРИ ХИГЕЛС= 111
/сумират се числата на буквите, според реда им в българската
азбука : М=13, А=1, Р=17, И=9, Я= 30 и т.н./
Всъщност, дали е случайно това повторение на 111?
111 = ОГНЕН ЗВЯР = НЕБЕСЕН ЦАР
111= МАРИ ХИГЕЛС=МАРИ + ХАРИЗМА = СИЛА + ХАРИЗМА
111=ЗДРАВЕ+ ХАРИЗМА
---------------------------------------------------
---------------------------------------------------
111-Б. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "СПАСЕНА"
Откакто се помня, обожавам морето. Хипнотично ме привлича, магнетично ми въздейства. То е в пулса на моята поезия, направлява глъбините на чувствата ми, отключва мъдростта и прозренията ми. Но се появи кармата и застана между нас.
В края на август 68-ма година мой "близък", под предлог, че ще ме учи да плувам /бях 14-годишна/, ме изтласка на километри навътре в морето, където ни поеха чудовищно огромни вълни. Там "учител"-ят ми по плуване ме изостави. Каза, че щял да се поразходи и изчезна в лудналото морско пространство. Впрочем, той е бивш моряк, така че гигантските вълни не го плашеха. Почувствах се като изпратена на заколение. След броени минути разбрах, че ме чака сигурна смърт, защото мускулите ми се вцепениха в ледената вода. До ден днешен не съм попитала онзи "близък", защо го направи? Защо беше пожелал да загина? Останала сам-самичка насред това ледено, разбушувано, чуждо море, чиито вълни ритмично ме издигаха на главоломна височина и ме връщаха обратно в бездната, отчаяно се мъчех да се задържа на повърхността с паникьосани движения.
Когато тялото ми се изтощи, когато напълно се вкамени от студ и ужас, започнах да потъвам като камък. И точно тогава чух глас в себе си - собствения си глас, който говореше грижовно и разтревожено/днес знам, че е бил гласът на моята интуиция/. Той ми нареди да не изпускам въздуха и, размахвайки ръце и крака, да се изтласкам нагоре, в посока слънцето и да се добера до светлите петна на повърхността. Дори имах чувството, че някаква външна сила беше овладяла движенията ми. С нейна помощ скоро се озовах горе. Там "нещо" светкавично ме обърна по гръб и, водена от спешните указания на своя вътрешен глас, извивайки глава настрани, започнах да вадя водата от дробовете си с едно доста болезнено продължително кашляне. В същото време се стремях да пазя равновесие сред вълните.
Лесно се съвзех, защото, когато си на гръб в морето и само леко движиш ръцете и краката, мускулите не се уморяват. Страхът вече го нямаше. Позатоплена от слънцето, успокоена, доверила се на гласа, който нито за миг не спря да ме съветва, носена от 5-6 -метровите вълни, след час-два-три се озовах на брега.
Не казах нищо на своя погубител, който се завърна от морската си разходка поне час след мен. Беше доста изумен, че ме вижда жива на пясъка, но се овладя. А аз, преглъщайки напиращите укори, си казах: "ИМА КОЙ ДА ГО СЪДИ!". И толкова.
Колкото до морето, не спрях да го обожавам. Само че никога повече не пожелах да се уча да плувам. След време четох някъде, че ако искаш да разбереш какво е духовното израстване на даден човек, който не може да плува, го пусни насред морето. Ако той се озове невредим на брега, значи неговата интуиция /вътрешният му глас/ е стигнала своето най-високо ниво, наречено Нирвана. Днес вече съм наясно, че моят погубител, воден от злите си намерения да ме погуби, неволно е изпълнявал мисия - да тества, до каква степен съм израснала духовно. Без него нямаше да получа тази ценна информация за себе си. Затова му благодаря!
12.12.2009 г.
---
/от стр.111 в моя блог/
----------------
С вой морска бездна хвана ме в капана.
Не знаех що е ужас до тогава...
Потъвайки, се сливах със Нирвана...
Смъртта ме сграбчи, но не ù се давах!...
И блесна чудо!...Имах си подкрепа...
Епилептично стенеха вълните.
Спасена бях от сила достолепна -
тя злия дух вдън-мрака запокити.
Тъй оцелях! Страхът ми бе погребан
насред вълните - ледени хиени.
Затуй, че ме спаси, небе - за тебе
ще пея химни, звездно озарена!
11.11.1992, 12ч.30мин.
-----------------------
1. "Нирвана" - това е седмото енергийно поле
на човешкото тяло, най-високата степен на отключения
Свети Дух в нас. Чрез Нирвана интуицията
ни добива голяма мощ - информационна, здравословна,творческа и т.н.
2. Получи се интересно съвпадение. Номерът на заглавието
е от стр.111, а и МАРИ ХИГЕЛС= 111
/сумират се числата на буквите, според реда им в българската
азбука : М=13, А=1, Р=17, И=9, Я= 30 и т.н./
Всъщност, дали е случайно това повторение на 111?
111 = ОГНЕН ЗВЯР = НЕБЕСЕН ЦАР
111= МАРИ ХИГЕЛС=МАРИ + ХАРИЗМА = СИЛА + ХАРИЗМА
111=ЗДРАВЕ+ ХАРИЗМА
---------------------------------------------------
---------------------------------------------------
111-Б. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "СПАСЕНА"
Откакто се помня, обожавам морето. Хипнотично ме привлича, магнетично ми въздейства. То е в пулса на моята поезия, направлява глъбините на чувствата ми, отключва мъдростта и прозренията ми. Но се появи кармата и застана между нас.
В края на август 68-ма година мой "близък", под предлог, че ще ме учи да плувам /бях 14-годишна/, ме изтласка на километри навътре в морето, където ни поеха чудовищно огромни вълни. Там "учител"-ят ми по плуване ме изостави. Каза, че щял да се поразходи и изчезна в лудналото морско пространство. Впрочем, той е бивш моряк, така че гигантските вълни не го плашеха. Почувствах се като изпратена на заколение. След броени минути разбрах, че ме чака сигурна смърт, защото мускулите ми се вцепениха в ледената вода. До ден днешен не съм попитала онзи "близък", защо го направи? Защо беше пожелал да загина? Останала сам-самичка насред това ледено, разбушувано, чуждо море, чиито вълни ритмично ме издигаха на главоломна височина и ме връщаха обратно в бездната, отчаяно се мъчех да се задържа на повърхността с паникьосани движения.
Когато тялото ми се изтощи, когато напълно се вкамени от студ и ужас, започнах да потъвам като камък. И точно тогава чух глас в себе си - собствения си глас, който говореше грижовно и разтревожено/днес знам, че е бил гласът на моята интуиция/. Той ми нареди да не изпускам въздуха и, размахвайки ръце и крака, да се изтласкам нагоре, в посока слънцето и да се добера до светлите петна на повърхността. Дори имах чувството, че някаква външна сила беше овладяла движенията ми. С нейна помощ скоро се озовах горе. Там "нещо" светкавично ме обърна по гръб и, водена от спешните указания на своя вътрешен глас, извивайки глава настрани, започнах да вадя водата от дробовете си с едно доста болезнено продължително кашляне. В същото време се стремях да пазя равновесие сред вълните.
Лесно се съвзех, защото, когато си на гръб в морето и само леко движиш ръцете и краката, мускулите не се уморяват. Страхът вече го нямаше. Позатоплена от слънцето, успокоена, доверила се на гласа, който нито за миг не спря да ме съветва, носена от 5-6 -метровите вълни, след час-два-три се озовах на брега.
Не казах нищо на своя погубител, който се завърна от морската си разходка поне час след мен. Беше доста изумен, че ме вижда жива на пясъка, но се овладя. А аз, преглъщайки напиращите укори, си казах: "ИМА КОЙ ДА ГО СЪДИ!". И толкова.
Колкото до морето, не спрях да го обожавам. Само че никога повече не пожелах да се уча да плувам. След време четох някъде, че ако искаш да разбереш какво е духовното израстване на даден човек, който не може да плува, го пусни насред морето. Ако той се озове невредим на брега, значи неговата интуиция /вътрешният му глас/ е стигнала своето най-високо ниво, наречено Нирвана. Днес вече съм наясно, че моят погубител, воден от злите си намерения да ме погуби, неволно е изпълнявал мисия - да тества, до каква степен съм израснала духовно. Без него нямаше да получа тази ценна информация за себе си. Затова му благодаря!
12.12.2009 г.
---
Няма коментари:
Публикуване на коментар