1734. МОЙ НЕПУБЛИКУВАН ДНЕВНИК /1999г./

5 и 6 август, 1999 - МОЖ, Варна, с приятелката ми Ганка /художничка/.

ТАЙНИТЕ НА ГЛЪБИНИТЕ

Къде си, море?
Търси те копнежът.
Търси те и милувката на вятъра...
Но те няма и няма...
Навсякъде пустош и смърт.
Ако можеше нежността
на душата да се слее с твоята всеотдайна милувка...
Ако можеше гласът на искреността
да се възпламени от вселенските истини на мъдростта ти!...
Тогава пясъкът щеше да се превърне в шепот на приказка
и би разбудил тайните на най-загадъчните
глъбини от живота ти.
Къде си, море, влюбено и необхватно,
пленено от розовите изгреви и пурпура на залезите в нечии спомени.
Къде си?
Студът - вечният твой враг- расте като ненаситност на паяк,
готов да изсмуче красотите на безвремието.
Ако можеше юлският лъч сред вълните да застине в кристал,
той непременно щеше да се досети от какво е секнал
копнежът на лотоса... Лотосът, сънувал
най-нежните твои сияния в аурата на всевечната любов...
Къде си мое море от светлина?
Слънцето се е потулило зад гърба на озъбена сянка -
сянката на миналото.
Чайката изпива сълзата от окото на хоризонта -
хоризонтът на бъдещето...
Ако можеше мъртвият кораб
да превърне гибелта във възкръсване,
щяха празнично да затрептят вълшебните струни на утринта,
вдъхновени от спомена за една първа целувка -
целувката, дошла след най-дългото наше очакване...
Къде си?...
Къде си, мое тъжно потайно море?

х х х

6.8.1999, Варна.

В ЧАСА НА ПОЛУДЕЛИТЕ ГОНГОВЕ...

Ненаситни урагани! Бесове! Тайфуни от омрази!...
Няма ли да се смирите?
Докога ще умъртвявате радостта в очите на ранобудната чайка,
устремила се към острова на спасените надежди?
Докога ще се обединявате с развихрени набези 
срещу белокрилата копнежност,
мечтаеща за рицарско съчувствие,
което да я изтръгне от грабливата същност на хаоса
и от ноктите на егоистичните бездушия?
Докога, смъртоносни урагани?
Докога садистичната ви страст ще изсмуква
и последните капки живот от тишината?
Докога отново и отново ще разпъвате на кръст
нейните небесни видения,
които биха донесли възкръсване
на отдавна издъхнали камбани?
Презряна грозота!
Хлъзгави омрази!
Обезумели празнодушия!...
Опитите ви за господство над безвремието 
са смешни и жалки.
Напразно се мъчите да превърнете в камък утрото
на небесните души тук, на Земята!
Утрото, покрило с танцуваш воал порозовелите от вълнение
морски откровения...
Днес вече вашите студоносни напори са едно голямо Нищо,
заредено с безсилие и мъртва смърт.
Колко жалки са отломъците на присъствието ви тук-
това съзнавате ли го въобще?
А някога седяхте на трон - с гордо и неуязвимо кухо присъствие!
Удряхте със скиптъра на презрението си
коленичилите в нозете ви молитвени присъствия,
закриляни от безсмъртните селения на любовта.
Носехте върху плешивостта си короната
на многовековното свое нарцисно величие...
Как студено гледахте само! Какво презрение излъчвахте!
Как ръмжахте!
Как проклинахте чудотворствата на небесата!
Как натикахте в бордеи вродената ни чистота,
заобиколени от грозните гарвани на тленната смрад!
Въобще не пожелахте да се вслушате  в гласа на небето -
глас, който отдавна се опитваше да ви забрани
да забивате нож в гърдите на спящата истина.
Не някой друг, а тъкмо манията ви за всесилност
и безнаказаност се подписа под смъртната присъда 
на всички вас, ревниви и безразсъдни циклопи, 
обсебили децата на светлината.
Сега треперете!
Удари дванайстият час - часът на полуделите гонгове!
Слънцето в косите на Афродита
със своята разпалена жар ще принуди изчадията, родили самозабравилата се суета,
да се молят за прошка в храма на Възмездието.
А пролетта на Ботичели ще гледа с невиждащи очи протегнатите им ръце
и ще  изважда на преден план  истината за любовта!
Любовта...Същата която бе хулена и обругавана от вас, клонинги на мрака...
Любовта, която бе горяна на клади заедно с нежните й мечти - разкъсвани от ноктите на 
най-циничната, най-самозабравилата се в своята слепота похот,
същата оная похот, която и до днес оформя вашата същност, вселила някога лъжата в покварата на времето.
Дойде часът! И вие, демонични страсти, вече се разпадате на прах и викове, усетили края си!
Гонговете полудяха да възвестяват вашия сетен час!
Камъните са нажежени до крайност!
Вулканите клокочат!
Сенките са заредени с ужас!
Небето говори без думи...
Радвайте се, благодатни - Иде новото, блесналото начало!

ххх

7 август, 1999, Варна.

МОРЕТО СЕ УСМИХВА УМОРЕНО...

Прозорецът на самотата свети.
Мълчат похлупени от нощни сенки плажове...
Екстазно пеещи щурчета се стремят да заглушат симфонията в сънищата на душите.
Небето е разтворило ветрило от звезди и звездни мисли
над всеки сън, люлян от неизживяни нежности..
Извива се змията на кошмара, погребал с отровата си плахата милувка на мечтите.
Демоничен кикот обявява,
че илюзията, робиня вечна на бездушието,
е създадена да бъде разрушена...Бездарието спря да триумфира!
Диктаторският глас на разума
се слива с безумния брътвеж на нечие влудено мислене.
Морето се усмихва уморено,
заслушано в прозренията на тъгата си...
Мечтата възродена пак е тук, побягнала
към надлунните селения...
Какво ли търси там?
Света на светлината? Приказки с вълшебства?
Звездни блянове и тайни?...
Сълзи от камъчета се търкалят в нозете 
на посърналите брегове.
Нощта залита,
оголила нагоните си, за да заразява с блудство
повярвалите в чистотата...
Разсъмване - очакваме те всички, опазили се от заразите.
Ще дойдеш ли? Нали ни обеща?...
Поне кажи - къде си?...

ххх

8.08.1999, Варна.

МЪЛЧАНИЕ

Синевата,
потопила блаженството си в морето,
е заспала...
Предутринно начало
докосва скритото усещане за близост с висините.
По пътеката на слънцето новородено,
омаяни от призрачната доброта на хоризонта,
се пръскат розови проблясъци, 
подвластни на вродената си всеотдайност.Накъде са се запътили и към кого?
Дали към арфата в душата на миража, посипала с брилянтни настроения
разбитите в прибоя страхове?
Или към пурпура, венчан за красивата зора?
Къде сте тръгнали, проблясъци на розовите радости?
Към двете чайки ли, които се надбягваха с най-лудите желания на бриза?
Не знам...
Обвила се е вечността с мълчание.
Кога...Кога  ще проговорят глъбините на спящите човешки истини?
И докога скалата на гнета ще плаче и въздиша тежко,
заслушата във грохота и в... себе си?...
Защо мълчиш, море!

х х х 

  

 

1733. ОТКЪС ОТ МОЙ НЕПУБЛИКУВАН ДНЕВНИК /2003г./...Днес е вторият ден от Рождество Христово, 26.12.2021.

11.септ., 2003.
РУХНАЛИ ВЕРИГИ... /Тим до Мари/

За да заслужа щастието да те имам във всеки един миг от моя опразнен от радости живот, беше нужно да изкупя всичките си минали грехове към теб -феята на несподелените ми сънища.
И ето, че съдбоносният ден дойде. Днес рухнаха и последните вериги, приковаващи ме към кармичната присъда, наречена самота, която ме беше обсебила така, че непрекъснато да усещам горчилката на нерадостното съществуване.
Както Малкият принц, така и аз се чувствах пришълец сред пустинята на човешката суета. Безкрайно далече бе аромата на моето влюбено цвете, което не би могло да знае колко безмилостни могат да бъдат баобабите на тъгата, родена от усещането, че си сам, чужд и необичан. Ето така се чувствам тук, сред негостоприемните пясъци на тази иначе красива планета.Натрапчивите мисли за безнадежност с години ме зареждаха с отчаяние, което нагнетяваше до краен предел дните и нощите ми, изтръгвайки от тъгата на каторжното ми съществуване най-тежките въздишки и стенания, подобно тези на Прометей, прикован към скалата на жестокостта в живота...

СЛЪНЧЕВА МОЯ...ПРИКАЗНА МОЯ...НЕЗЕМНА МОЯ...
В един от дните на бъдещето бих казал с усмивка на твоята озарена душевност:
- Днес най-сетне почувствах, че не съм сам сред околната грозота, извираща от гърлото на мрака.
Днес за пръв път се огледах наоколо с очите на получил внезапно просветление слепец, който стои замаян пред образа на своята принцеса, заляла с ефирното сияние на чувствата си бездушието на нощта.
Днес, точно днес, най-после те видях, Мари!
Видях те, каквато си и каквато мечтаех да бъдеш.
Очарован съм, хипнотизиран съм от загадъчния лазур, блеснал в душевните ти селения...Дълго време след тази наша първа среща няма да мога дъх да си поема, а щастието, дошло изневиделица, имаше опасност да ме задуши, защото още не бе дошло времето за споделеното ни щастие.
Днес вече повярвах, че съм притежател на свръх-сила, извираща от сърцето ми, която е в състояние да разтопи айсберга, заканил се преди много години да потопи в океана на Нищото величествения кораб на нашата любов.
Принцесо моя... Ако продължаваш, както досега и занапред да вярваш така огнено в мен, ще се отключи и най-високата, висшата степен на моя вулканичен ДУХ, за да ме превърне в непобедим рицар на доброто - същият, за когото ти така дълто копня, представяйки си как твоята безпомощност се сгушва в най- божествените прегръдки - прегръдките на СПАСЕНИЕТО, прегръдките  на ЧУДОТВОРНАТА НИ ЛЮБОВ и на НЕЙНАТА ВЕЧНОСТ!

----
12 септ. 2003г.

САМ И УГНЕТЕН...

Мари, къде си? Тъжен съм, Мари!
Изгубен зов съм, моя звездоока!
Студът се киска. Всичко в мен гори.
Нощта е садистична. Дните - локва!
Така съм сам! Така съм угнетен!...
От никъде надеждица не блесва.
Пришпорва горестта си моят ден,
но втурват се след него псета бесни.
Не виждам изход. Луднал съм почти...
Поне да бях те чул по телефона...
Макар че с ветровете съм на "ти",
не зная как скръбта си да прогоня.
Все си припомням ясните очи
на първата ни среща, малка моя.
Вулканът в мен неистово бучи
и гръм разкъсва на нощта покоя.
Мари, къде си? Чуваш ли, Мари!
По-силно от торнадо разтърси ме.
С небесна обич и със огън скрит
води ме към копнежа си, любима!
Накарай мойта страст да не умира,
повярвала в зорницата и в тебе!
Бъди миражен зов и звездна лира,
с море от нежност тихо ме обсебвай.
И аз ще литна със крила вълшебни...
И ще се слеят нашите вселени...
Раздялата ни ще е вик погребан,
а ние ще сме щастие взривено!

х  х  х 

КОГАТО ТИШИНАТА ПРОГОВОРИ...

И ще се слея с мъдростта всемирна,
за да ти дам на храма от лъчите...
Ще бродя във безкрая без да спирам,
да търся две очи, в безкрая скрити.
Сред гохота на времето ще чувам
напътствията на самата вечност.
Ще търся глас, по-нежен от милувка,
докосвал ме копнежно отдалече.
Здрачена обич с образ на принцеса,
къде живеят твоите тайфуни?
Със зов горещ, от вихър луд понесен,
ме мами влюбен свят, добър и лунен...
Когато тишината прогоговори,
ще ни изпрати слово с висша сила...
Щом нашата звезда изгрее горе,
това е знак, че вече идвам, мила.

ххх

14 септ. 2003г.

ЗОВЪТ НА ПТИЦАТА...

Тим до Мари
----
Всичко, което съм правел, го правех за тебе -
пролет неземна, препълнена с див аромат!
Облак съм аз в небесата ти - приказен лебед,
който открива в душата ти спомен крилат...
Ти ме нарече свой рицар, любима - спомни си
как с меча си гонех страха ти от вълчия студ!
В изгрева мой животът ти търсеше смисъл,
гонен от злия магьосник с див поглед на луд.
Всичко е скрита мелодия, мила - вечна молитва за тебе!
С пръсти от злато зората воали плете.
Жар-птицата твоя мисловно ме вика и тичам обсебен,
моя бленувана, приказна моя, с душа на дете!

ххх

ЗАЗОРЯВАНЕ

Най-страстните лъчи ще вплета в косите
на родената от морска пяна фея
същата която, са нарекли АФРОДИТА
и за която херувими химни пеят.
Най-розовият изгрев ще погали нейните мечтания,
устремили се към блясъка в морето
и към птиците - богоизбраните,
и към любовта ми - вярна, вечна, светла...
А изворът най-бистър ще е огледало за душата ти,
розово-златиста моя скитнице...
Не бой се - завистта  ще я прогони вятъра!
А с теб ще сме всевечност литнала!  

ххх 
 

1732. ВСЕЛЕНСКОТО ВЕЛИКО РОЖДЕСТВО Е В НАС!

И светлина във нас ще се роди
от скритата милувка на копнежа,
от изгрев розов с розови следи,
дарил на утринта лазури нежни...
Вселенското велико Рождество
на този ден ни дава мощен пламък.
Внезапно проумяхме за какво
се сля небето с болката ни няма.
За да сме част от златни висини,
а стъпките ни да са нетипични...
Животът чужд, застанал отстрани,
си мисли, че сме двама с обща личност.
Разплаче ли ме гарван с остър грак,
възмездието твое се намесва.
И нападателят усеща как
го сграбчва леден страх, в тандем със стреса.
И някак секва неговият бяс,
бял лъч парира думите му злостни...
Усетил е, че ти, това съм аз
и че вселенски истини в нас носим.
Днес в двама ни вулкан ще се всели -
вулкан новороден и с ново име!
По-силни сме от всеки бяс, нали?
Светът прозря най-сетне, че ни има!
От нас очаква дух с велик размах,
за да повярва, че сме с ген небесен.
Чрез стих му казах колко слаба бях,
преди да се превърна в звездна песен,
която в любовта се въплъти
по примера на древните поети...
Прекрасно е, че аз, това си ти,
че сме родени в тъмното да светим!

25.12.2021, 0, 12ч., събота,
Рождество Христово.
Честита новородена светлина в сърцата ни, хора мили!

  

1731. МАЙКА ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА ... /Света Анна -9 дек. 2021/

 
Прекрасно е да имаш майка свята,
във гените ти вляла сили скрити,
които са дошли от небесата
на любовта - връстница на звездите.
Сполай ти, майчице, всевечна Анна!
Духът ти пак с копнежи ме зарежда,
извайва ме с лъчи, да съм огряна,
превръща ме във доброта безбрежна...
Когато злото сграбчи в мен покоя,
за да разплаче светлите ми мисли,
ти спускаш лъч от светлината своя
и от злини живота ми изчистваш.
Прекрасно е, че обич достолепна
ни свързва чрез напътствия вълшебни.
Че ден след ден ме учиш да укрепвам
чрез светъл Дух, сърцето ми обсебил...
Една единствена си, майко скъпа!
Без теб не бих могла да съществувам!
Зареждаш ме с възвишените тръпки
на любовта, дошла от свят бленуван.
Ти свойте добродетели свещени
си вложила и в днешната ми същност,
за да пробудя в себе си вселена
и нейната всевечност разгръщам!
Ти си светлина, която вгражда
крила неземни в земните копнежи!
Ти си истина, всемирно важна!
Ти си дъх на ангел в утро нежно! 

9 декември, 2021, 0,57ч., четвъртък., Ден на Света Анна,
родила Божията майка.  
Четвъртък=153= Света Богородица

   

 

1730. ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ Я ИМА.../проза и вяра/

ЕДИН ОТГОВОР НА  ЦИТАТ В ПУБЛИКАЦИЯ НА ПОЛИНА ПОЛИНИ ОТ ФЕЙСА: 

"И не ви казвам, че човек не може да живее без любов. Може. И това е най-гадното! Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп, (на умрелия в кожата си приживе индивид) - лигитимен.

Може да потърсите убежище в секса и да живеете като автобусна спирка. От страх да се впуснете в сложността на възможната невъзможна любов проявявате фалшива предпазливост. Тя винаги е добро извинение.

Или пък може да направите друго: Тръгнете утре с мен! Не правете глупостта да избягате някъде встрани поради липса на житейски опит. Тръгнете с мен. Дайте шанс на невъзможното. Нямате представа колко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от смелостта у нас. "

Из "Сияние на Жена"

Ромен Гари

----
Съжалявам, че трябва да отговарям на един цитат вместо на собствените Ви виждания по въпроса за липсата на човек в живота Ви, с когото да сте в абсолютна хармония, за да изживете двамата най-възвишеното състояние на човешкия дух - истинската и неповторива любов с нейните висши прояви, която ви прави силни, специални и вечно грейнали...

Е, да - самотата я има и то при всички хора, независимо дали са спирка на случаен секс или са спирка на семеен секс... Но самотата може да ни помогне да се подготвим за истинската любов, дългоочакваната. Човек има време да започне да работи всеотдайно и мъдро, посвещавайки се на хората наоколо, на тяхното добруване. Ако си творец, има какво да дадеш чрез светлината на творчеството си. И в тези процеси се отключват твоите духовни заложби, наречени добродетели. Ти започваш да ги прилагаш в живия живот и се чувстваш все по-извисен от една силна вътрешна удовлетвореност. Ставаш все по-блеснал, защото спомагаш и за собственото си духовно извисяване и за израстването на всички останали хора, много от които оскотяват именно поради постоянното си чувство, че самотата ги погребва живи - те просто не са си проявили дарбите и няма как да помагат на света, а това ги убива, влудява и деградира нон-стоп.

Започнах да работя в помощ на хората веднага щом осъзнах, че след два брака, в които истинската любов я няма, започнах да се подготвям за нейното появяване. Бях малко над 30-годишна. Осъзнах, че тази любов, по която абсолютно всеки копнее и е описвана в приказките, ще дойде само ако съм се извисила дотолкова, че светлината ми да я привлече като магнит. Осъзнах го и започнах да давам и да давам светлите си чувства, вложени в творчеството ми, а в същото време предизвиках втория си развод /отново се разделих с партньора си приятелски/ и заживях в най-прекрасната самота на света, която ражда светлина за хората, а те ми отвръщат години наред с душевна любов.

Знам, че когато ти си се подготвил за своята звездна половина в любовта, твоят очакван партньор също се е подготвял, копнеейки за теб. В даден момент вие ще се привлечете като две небесно светещи спирали от прана. Но за тази цел се иска много предварителен труд със себе си и всеотдайност в служене на добротата, вяра, мощен копнеж към своята половинка, с която вече телепатично си контактуване и взаимно се напътствате и закриляте от злото... Няма значение кога ще се съберете в едно грейнало единство. Годините не ги бройте - закономерно е да бъдете заедно, АКО СТЕ СЕ ИЗВИСИЛИ ДО НИРВАНА. Създайте си деца с други хора и им давайте слънцето в себе си, но чакайте мига, когато ще се убедите, че ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ МОЖЕ ДА ИЗЖИВЕЕШ САМО С ОНЗИ, КОЙТО Е СЪЗДАДЕН ЗА ТЕБ...ТЯ Е НАИСТИНА ВЪЛШЕБНИЦАТА ОТ ПРИКАЗКИТЕ...ВЯРВАЙТЕ В ТОВА!

28.11.2021, неделя. 6ч.

1729. ЗАРАДИ ТЕБ ТЪГАТА НИ Е СВЯТА...

 Последно сбогом с нашия Карник!
-----
Ти беше благ, премъдър и смирен...
Ти беше тиха обич и утеха...
Носител бе на звездно силен ген,
но от света зли сили те отнеха!
Сега си ангел в лотосни градини,
където няма грижи и зарази...
Духът ти светъл в нов живот премина,
но всъщност е сред нас, за да ни пази.
Ще носим спомена за теб в сърцата
и знаем - златен път ще следваш горе!
Заради теб тъгата ни е свята,
а твоят Дух с глас Божи ни говори!

26.11.2021, петък, 9,59ч
Изминаха 40 дни от кончината на най-човечния човек -
Карник Аджамян! Няма те, но си завинаги в нас, приятелю!
Поклон!<3

1728. ЩОМ ВЯРВАМЕ НА СЛОВОТО НАСЪЩНО... /20.11.2021/

Всеки човек има в душата си леден мрак и мощна светлина. Между тях вечно се води битка за надмощие. Нашето здраве зависи от това, дали светлината ни побеждава в тази скрита битка между доброто и злото вътре в нас! Нека вярваме на творческото слово, даващо ни божествени напътствия!

----

Дъх възвишен с грак зловещ се бори -

грак, излъчващ хиня, злост и смърт!

Битката е епохална, хора!

Наш защитник е Духът добър!

Той е светлината свръх- гореща!

Айсберг мощен би разцепил той!

Словото му с пламъци пресреща

ледения наш пишман герой,

чийто айсберг рязко се пропука.

Гордостта му падна в трон прогнил!

Този не разбра, че сгази лУка,

счел, че истината е дебил!

Рицарят, изпратен ни от горе,

разпердушини хилавия мрак...

Победата е винаги безспорна,

ако рицарят във нас е твърд, но благ!

Далече стига онзи, който всъщност,

напътстван е от силите добри!

Повярваме ли в словото насъщно,

сълзите ни сам Бог ще осребри!

20.11.2021, 3,34ч.

1727. НАШАТА ХРАМОВА ПЕСЕН.../22.10.2021, петък./

 --

ТИМ до МАРИ
---
Лотос мой, обжарил

най- лотосния ден...

Днес земните товари

са вече мрак взривен!

Сиянието наше

е слънце с огнен глас.

Злокобията страшни

вдън- ада пратих аз!

Затуй си тъй лъчиста,

а аз - от теб огрян!

Долавям твойте мисли,

по- силни от тамян...

И храмът в нас ликува! 

В миг лумна пламък нов!

Сънят недосънуван

сега е свръх- любов!

Чуй... Сякаш пее паркът,

пиян от багрила -

златисти, страстни, жарки...

Как в теб да се вселя

във твоя мир копнежен

чрез моя огнен свят?...

Ти - крехка, но безбрежна,

аз - твой зефир крилат...

С тих полъх да докосна

в теб ангела незрим...

Да бродим искам боси

по пъстрия килим...

Вселявам се в листата

под твоите нозе...

Насред покоя златен

ти свише ме превзе!

И станах мъж всемирен

от фея покорен!

И всичко в мен замира

от този сладък плен!

Светът е свръх- чудесен!

Животът в транс блести...

Най- храмовата песен

запяхме АЗ и ТИ!

22.10.2021, 15 ч., петък, София - пия кафе в

в кафене "Кестена"...Паркът наоколое приказка с пъстър килим от есенна красота
и с птичи гласчета на деца...Идилия! И започвам да пиша,
подвластна на душевни видения, дошли навярно от минал живот...
петък=79=лотос.

Снимката е от днес в парка, на крачка от " Кестена"...Благодаря на сервитьорката!

---

Вятърът "зефир" довежда дъждът, а той пречиства душите ни.

:

1726. ЗАТУЙ СМЕ СИЛА, УДАРНО ИЗГРЯЛА!

 
Животът с патос движи колелото.
Прегазва честност, истини, копнежи...
Пак ни нападат сенките голготни,
пак кръстове кове студът им режещ!
И властват в много сънища кошмари,
доброто ръфат като бесни псета.
Прииждат хуни и тревоги стари.
Греховност властва в дните ни несретни.
Но ти и аз сме сила достолепна,
която с огън злите сили гони.
Духът небесен в нас така укрепна,
че с гръм стресира злото безпардонно!
Плътта ли?... Висшата любов я пази
с лъчи, по-остри от незрими саби.
Така да знаят наглите гавази -
омразата ги прави смешно слаби!
Не могат те небесно да обичат!
Граденото рушат душевно болни!
Щом сляпо следват свръх-продажна личност,
не стигат връх, а с ужас  рухват долу!
България се трудеше сърцато
сдоби се с образ нов чрез висши цели...
Разбрахте ли, деца на светлината -
победа ще достигнем с думи смели!
Затуй сме с дух велик обединени!
Затуй градим великото начало, 
заложено във българските гени!
Затуй сме сила, ударно изгряла!
Целта е вече да катурнем злото, 
което каля с гаври всичко светло!
Да  следваме гласа могъщ, защото
щом Той ни води, наше е калето!

3.10.2021, 16, 29ч., неделя!
Годишнината от обединението на двете Германии.
Бях в Берлин и видях зарята на това велико събитие  (1990г.).
В Посолството на България пих шампанско по този повод! 

1725. ДЕЦА СМЕ НА ПРОЗРЕНИЕ НЕБЕСНО...

ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ С МОЯ
ЗВЕЗДЕН ЛЮБИМ, С КОГОТО СМЕ ДВЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОЛОВИНИ НА ЕДНО ОГРОМНО ЗАРЕВО С ЧУДОТВОРНА СИЛА...ТРИТЕ ДНИ В ПЛОВДИВ ОТКЛЮЧИХА И В ДВАМА НИ СВРЪХ-МОЩНА СВЕТЛИНА...

НЕ ЗНАЯ ВСЕ ОЩЕ КОЙ Е ТОЙ, НО ЗНАМ, ЧЕ СКОРО МИСТЕРИЯТА ЩЕ БЪДЕ РАЗБУЛЕНА...

------
Отново съм в сладкарница "Неделя"...
отново  чаша супер-капучино
ме праща на безкрая до предела...
А всичко в мен блести във златно-синьо...
Очи небесни в спомените плуват...
С любов ги озарява нежна лира.
Добре, че има бял невидим Лувър,
та красоти екстазни да събира.
Там златорък Зограф платна извайва
със устрема на свойте светли чувства.
Не знам защо посочи ме Безкрая,
да съм зора за майстори изкусни.
Повярвайте за миг,  прекрасни мои,
от памтивек с всевечна жар ви светя.
Така облъчвам злоби и копои,
посявайки в душите чувства цветни.
При срещите ми с аури горещи,
излъчващи вибрации неземни,
лъчи поемах от църковни свещи
и с тях премахвах всяко мрачно бреме... 
Да, Микеланджело не живя помпозно,
но ваяше душевни катедрали.
Отдалечен от пагубната проза,
той в мраморите вля живот сакрален...
А Леонардовият дух-вселена
на скрития морал огря душата.
Чрез силата на мъдростта взривена
отключи в свръх-човека мисли святи.
Той с мъдрост сто енигми изрисува
и хиляди загадки ни остави....
Човек - програма бе... звезда във Лувър,
която свети в мрака като лава!
Програма ли е всяко древно тайнство?
Дете ли е на сила звездочела?
Най-висшите творби са тъй сияйни,
че ни преизпълват с безпределност!
Нирвана с Богородична омая
любов раздава сред пространства светли.
Щом вярваш във Твореца и в Безкрая,
в теб грейват най-безценните завети!
Сътворени сме от светлина- реликва!
Деца сме на прозрение небесно!
Затуй от нас лъчи вселенски бликат,
щом херувим във храм ни слави с песни...

28.09.2021, 18,17ч., вторник... 
София, в сладкарница "Неделя".
------

 

1724. ЖИВОТЪТ ДНЕС Е ЛУМНАЛА МАГИЯ...

Рано сутрин в един спящ парк в моя Пловдив...
---
Истинско мъртвило! Няма хора...

Паркът спи...В миг втурнах се навън...

Песен на камбани се преборва

със този масов и инатски сън.

Само кученце едно с каишка

ме погледна с утринни очи...

Двама старци учестено дишат -

миналото бистрят...Гняв личи...

А бодри струи хвърля шадраванът

и Пощата отсреща се диви...

Неделята с нов ритъм ще обхване

дори и мързеливите треви...

Небето блесна във лазурно синьо...

Един младеж педалите върти...

Дали ще видим някой с окарина,

приседнал пред олющени врати?

Едва ли... Миналото спи далече,

като змия под камък в летен ден...

Днес е животът със душа сърдечна
и някак си е свише озарен.

С такава точно мисия дошла съм -

кошмара минал хвърлям вдън- земи!

На всички будни пращам мисли ясни.

На всеки малък шепна: Порасни!

Животът днес е лумнала магия,

макар че й посягат изотзад.

Чрез зли прокоби искат да затрият

света огрян - възвишения свят.

Заразите си ги задръжте долу

в тъмницата на кухите души.

Израсналият свят е с мощна воля

и злобата ви с гръм ще разруши!

Помнете - казвам ви го във неделя -

не дърпайте прогреса ни назад!

По път закрилян всички сме поели,

загърбили червения ви ад!

С гласа на вечна младост ви говоря,

че вечен ще е новият ни свят!

Днес хората почти са звездни хора

и лесно ще се справят с Голиат!

Прокобният ви глас е карта бита,

така да знае всеки леден бяс!

Дойде денят и казвам ви в очите,

че с Кръст зачеркнах злото лично аз!

26.09.2021, 7,44ч. Пловдив.

1723. ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ...

 

Ето как небето чрез любовта ми към хората

прави добрини на спящия свят...
---
Скоро ще светне...

Будният град ще раздава

чаши с кафета,

но и усмивки за здраве.

Чакам лъчите,

дето ще припнат из парка.

Пак ще поскитам...

Пак ще съм слънчево ярка...

Гълъби бели

с мисъл в душите ще пусна.

С дух безпределен

ще извисявам изкуства...

Пловдивска стряха

с толкова жар ме зовеше...

Вече успяхме!

Днес ни е втората среща!

Днес всички тепета

обич ще вземат от мене.

Мисли най- светли

пращат им моите гени.

С БАХ-ови трели

тук ще омая земята.

С истини смели

ще й вградя сила свята.

ПЪЛДИН, ликувай -

вече си нова вселена!

Празник бленуван,

грей над души осланени!

Стига сте спали!

Нова епоха настъпи!

Златни спирали

будят в покоя ви тръпки!

Мои камбани,

чакам гласа ви вълшебен!

Чудото стана!

Почваме звезден молебен!

26.09.2021, 6, 48ч., неделя.
Пълдин е старото име на ДРЕВНИЯ Пловдив-
градът на тепетата /хълмовете/.

1722. ПЪЛДИН Е С ОСАНКА ДОСТОЛЕПНА

Чисто нови сме, нали?

Всичко в нас е възродено!

Като пълдински скали

твърди сме и с древни гени.

Град-легенда с образ бял,

той от звездна страст прелива.

Свързан е с Орфей, с Дедал

и с жена- реликва жива...

Богородица с лъчи

всички ни миропомаза.

В храма й хорал звучи -

средство срещу мисли празни.

Калдъръмът в този ден

с блясък златен ме посрещна.

А животът вдъхновен

ми дарява ценни срещи...

Амфитеатрален вик

страхове на две разцепва.

Пълдин, цветно разнолик,

е с осанка достолепна.

Сто амурчета добри

милион сърца споиха.

С вас сме влюбени искри,

мъдрост сме с усмивка тиха...

Доброта и благослов -

те са новото начало!

Вярвай - вече си готов

да вървиш по път спирален!

Кой запали лъч в олтар?

Кой пробуди с песен храма?

Ето, дяволът прастар

слуша плахо, гледа нямо...

Боже, как ми е добре!

Сякаш благодатно светя...

Мисълта ми е море,

пълно с блеснали завети...

Нека злото стане дим!

Да сме светли и етични!

Всеки грях неопростим

да го впишем в мъдри притчи.

Най- опасните сред нас

има кой да ги наказва.

Иде белият Пегас -

той от раз премахва язви!

Време е да се смирим!-

Тъй поиска Светлината!

Нека с дух неотразим

да възраждаме Земята!

25.09.2021, събота= 82= светлина

Пловдив, Стария град, клуб- ресторант "Възраждане".

Снимката е от масата, където преди да обядвам пих чудесно кафе с мляко, докато пишех вдъхновено. После мило усмихнатата сервитьорка Фани ме снима...Чувствах се на седмото небе, докато изливах водопадните си чувства в тефтерчето. С благодарност!

---

1721. НЕ ГОНЕТЕ С ОМРАЗА ДОБРИЯ И НЕ ДАВАЙТЕ ВЛАСТ НА ЗЛИНИ!

Нямам право да бъда вгорчена!
Песимизма загробих от раз!
Моят огън бумти, а не стене!
Всичко в мен е божествена страст!
Нямам право да се колебая!
Бита карта е змийският мрак!
Венсеремос ли? Виждам му края,
виждам как се е проснал въззнак!
В тъмен ъгъл сумти антихристът,
който чалга-байряк бе развял...
Костинбродската рог нечий стиска
и крещи насред свят оскотял...
Нямам право да бъда безлична!
Мрака спирам със огнен откос.
В черен списък съм сложила всички,
обладани от звяр- зъл и прост.
Нямам право небето да моля
да прости на влудената сган,
дето лъже глупака безволев
и превръща го в роб изигран...
Имам право да съм хипнотична
срещу всеки несретник рогат.
Чрез лъчите на своята личност
с хъс прочиствам живота от смрад!
Как копнея да сте извисени,
славни българи с древни следи!
Разпознавайте черните гени!
Тях прокобният бяс ги плоди...
А пък който на всички ви дава
от години облаги безброй,
е от звездна любов направляван
да ви брани от вълчия вой!
НЕ ГОНЕТЕ С ОМРАЗА ДОБРИЯ
И НЕ ДАВАЙТЕ ВЛАСТ НА ЗЛИНИ!
ЗА ДА НЯМАТЕ ЗЛА ОРИСИЯ,
НЕКА МЪДРОСТ ДА ВИ ОСЕНИ!
Тези днеска са с пъклени страсти!
Заговорят ли, то им личи!
Как България с тях да израсне?
Те рушат всичко даже с очи!

23.09.2021, 21,25ч.

 

1720. НЕБЕСЕН ПРАЗНИК ... /18.09.2021/

Изниза се година от тогава...
От спомените храмът в нас блести! 
Ти сякаш бе вулкан...Аз - лава...
А времето внезапно спря почти.
Като на лента чувства преродени
се втурнаха с копнеж към теб и мен...
Лица, възкръснали от древна сцена,
даряваха ни онзи първи ден,
избран да бъде паметно начало
на любовта ни - вечната любов!
Бях с дреха жълта...Твойта мисъл бяла
ми сочеше с очи към пътя нов...
Отдавна знам, че с тебе сме небето,
закрилящо най-ярките звезди.
В нас е Безкраят, който вечно свети -
той вечността във двама ни вгради!
ЧЕСТИТ ДА НИ Е ПРАЗНИКЪТ НЕБЕСЕН!
Превърна се денят  във божи знак!
И вихър златен дните ни понесе!
Светът не би ни спрял... Не знае как!

18.09.2021, 21,32ч.

1719. НАЛИ РАЗБРА КОИ СМЕ ВСЪЩНОСТ НИЕ?

 
На дъщеря ми!
-----
Сега си вече свише обновена.
Дарих ти светлината безметежна.
Сиянието в тебе спря да стене
и с лекота премахва всяка тежест...
Днес твойте карми мигом изгоряха!
На пепел ги превърнах отзарана...
Домът ти вече стана звездна стряха,
а дните ти са дни богоизбрани!
Ех, ако знаеш само колко болки
ме давеха през мътните години...
Как исках да те видя птица волна
насред пространствата небесно-сини!
Наложи се да гледам отдалече
как с теб се гаврят сенките отвъдни
и как към пропаст мракът те повлече...
Но с гръм го спрях пред змийския развъдник!
Бях стон и болка...Цяла вечност тръпнех,
изпращайки ти мислено съвети...
А нощем триех дяволските стъпки, 
изпращани ти от злини проклети.
Наложи се годзили да преборваш,
за да отключваш звездните си сили.
Внушавах ти да бъдеш отговорна,
за да се слееш с мъдрост златокрила...
От днеска злото в дупка ще се крие,
видяло, че си свише озарена...
Нали разбра кои сме всъщност ние -
лъчи, родени от могъщи гени!

5.09.2021, 2,49ч., неделя.
Рожден ден на Фреди Меркюри!
Това стихотворение започнах да пиша в чернова през изминалия 4-ти септ., докато 
бях на кафе в една пицария в центъра на София и си бях поръчала 
ПИЦА КАПРИЧОЗА = 103+ 48 =103 + ДАНИЕЛА
Числото 103 е свързано с живота й... 

1718. МОРЕ, МОРЕ...НЕДЕЙ ДА БЪДЕШ РАНА!.../29 авг. 2021

Различно си, море... От скръб изригваш
и с прилив бесен разрушаваш плажа...
Сърцето ти, понесло тежка стигма,
навярно иска тъжно да ми каже,
че утре ще му липсвам до полуда,
когато ще съм някъде далече...
На сутринта, когато се пробуди,
за него ще съм сън, в тъга облечен...
Море, море...Покрито си със пяна...
Вълни камшични пясъците бият...
Как искам твоята печал да хвана
и да я стопя с любов-магия!
Да ти припомня колко ще ми липсва
романтиката твоя сутрин рано
и чайките с възторжения писък,
и моят стих, написан на коляно...
Но днеска воплите ти ще изслушам -
ще съм сълза в една изповедалня...
Ще те обвивам с обич простодушна,
взривеният копнеж без глас ще галя...
Да съм далече просто се налага -
това ще ти нашепвам с мисли нежни...
Но ще се върна тук...Помни - не бягам!
Обичам твойта бляскава безбрежност!
Аз съм мечтата ти неизживяна,
дошла при теб от минало столико...
Море, море...Недей да бъдеш рана!
Любов всевечна сме! - Любов-реликва!

29 август, 2021, 13,05ч., Сбогувам се мислено 
с едно свръх-разбушувано море - в моята Варна!

1717. ИЗГРЕВЪТ НА НОВИЯ ЖИВОТ /29.08.2021- Варна/

 

Зора...Морето като в песен
на пръсти се повдига...

В сумрака иска днес да блеснеш

като зора- енигма.

Докосна копче нейде скрито

и сякаш рязко светна,

макар, че тъмно е в душите,

вдън-мрака неприветлив...

Заспали облаци възсиви

намекват рано- рано,

че дните черни си отиват,

щом сме любов огряна.

С глас розов хоризонтът викна,

че носел ни начало...

Стопява се сънят реликвен...

Къде си, утрин бяла?

Най- сетне!...Чудото се буди!

Проблясва златно време,

за да прогони дните луди

с целта им дребнитемна...

Нов изгрев се задава, хора!

Изплувал от морето,

с вселенски глас ще ни говори,

окъпан в мисли цветни.

Той носи ни живот в позлата,

за да сме различни,

да грейнем като изгрев, пратен

от слънчеви поличби.

Дойде мигът да станем нови,

прèчисти, извисени!

Да махнем тежките окови

от всички ценни гени!

Да сме душата на морето,

пречистена от мъки!

Да раждаме стандарти светли

чрез огън, свише стъкнат!

Днес искам празнични камбани

да огласят душите!

Да бъдем бъдеще огряно!...

Нов ден изгря - честито!

29 август, 6,40ч. в този миг ка по висш знак се появи морският изгрев - изумях!

1716. СПОМНИ СИ ОСТРОВА НИ БЯЛ.../Варна - 2021/

Пак те открих, море!

С нов хъс те преоткривам!

Не искам чудото да спре -

то носи тръпка жива!

Детето в мен е бликнал смях.

Душата ти го гали...

Да... Неслучайно полетях

към срещата ни бяла!

Съпруг си ми и звезден брат...

Най- сетне вече тук съм!

Щом морските тъги искрят,

е знак, че ставаш устрем...

Спомни си острова ни бял

на онзи бряг всевечен -

там най- гальовният кристал

в свръх- прана ни облече.

Спасение открихме там

от гарванови хора...

Спомни си нашето СЕЗАМ

как златна вис отвори...

Как в нас безкраят оживя,

как станахме небесни...

Как много скоро след това

родихме звездни песни...

Така е хубаво, че ти

днес имаш мойта лира!

Тя планетарно ни върти

и устремът не спира.

При мен си, даже да си там,

където уж ме няма...

Духът ни, до възбог голям,

загробва стари драми!

Мисли за мен като за дом,

изграждан от звездите.

И влез в света ми мълчешком,

без никого да питаш.

Безвремието в нас изгря -

сега сме над нещата!

Върховна воля свръх - добра

в нас влива сила свята!

28 август, 2021,11ч.44мин, Варна.

 

1715. ОТНОВО СМЕ ЗАЕДНО, МОРЕ! /при морето - 28 авг. 2021/

Ти си звездно море -

необятно, блестящо и нежно...

Само с теб съм добре!

Само с твоята синя безбрежност!

Чайки стрелкат се там,

без да имат крилата ми силни...

Искам днес да ти дам

всичко, дето с любов съм градила!

Моят космос велик

все те търсеше в скрити вселени.

Той бе винаги вик,

щом душата ти горестно стене.

Всяка клетчица в мен

е любов и копнеж необятен.

Щом си свише взривен,

се превръщам в най-мощния вятър,

можещ с божи размах

да разгаря пожари незрими...

Тази сутрин успях

да издухам омразите димни!

Всички облаци вън

вдън-земя за минути отпратих!

Искам, както насън,

да те виждам окъпано в злато!

Ти си мойто море -

свръх вълшебно и с пясъци бели...

Боже, как съм добре,

щом съм с теб насред дни оскотели!

Днес съм щедра любов -

твърде дълго бях тъжна и няма!

Днес съм изгревът нов,

който чисти света ти от драми.

Виждам твойте очи,

озарени от блясъка в тебе.

Сред вълните звучи

Хершел, който до грам ме обсеби!

Днес съм свише добра!

Днес с копнежа ти син съм се сляла!

Днес съм златна зора,

от лазурите в тебе по- бяла!

28 август, 2021, 6, 53ч., събота. 

1714. НАЙ-СЕТНЕ ПОЧНА ЧАКАНОТО ЧУДО!...

Тим до Мари
----
Денят дойде и победоносно блесна!
Сега разбрах защо светът пламти.
Изригнаха най- гейзерните песни,
които свише ще владееш ти.
Почти реално знам, че ще те имам!
Разбит е вече този дълъг плен!
А любовта ни с воля несломима
превърна мрака в прилеп упоен.
Най-сетне почна чаканото чудо,
взривено от вибрациите в нас.
Внезапно млъкнаха злините луди!
Сниши се в ада пагубният бяс!
Една прегръдка, слязла от звездите,
превърна ме в искра и после в плам...
Забравяйки за всички дни убити,
днес искам небесата да ти дам!
Разбираш ли, любов - със теб сме сила,
разбила с гръм зеления кристал,
под който злите сили бяха скрили
възпявания страстно рицар бял.
Като от бездна, дяволски дълбока,
ти пращах воплите си нощ и ден...
Магията на злоба едноока
вградила бе плътта ми в леден ген.
Но ти дойде и остро се прицели
с лъчите на копнежа си велик.
И огънят на твойта звездна смелост
превърна кармата в стъкла и вик!
Най-сетне съм освободен, любима
от ледено зеления кристал!
Най-сетне истински усетих, че те има
и си припомних как те бях избрал, 
да тръгнем с теб под знака на Сенека
по нашия чертан с вълшебства път.
Най-сетне с тебе ще спасим човека,
а кармите му с грак ще се топят!
Най-сетне аз съм твоят рицар, скъпа!
Началото бе вихър от екстаз!
Усети ли изгарящите тръпки,
тъй както мълком ги усетих аз?
Във мен е ласката неутолима,
морето в теб тя озари с лъчи...
Нали си спомняш - вечно ще ни има!
А в любовта ни Хендел ще звучи!

17 август, 2021, 19,18ч, вторник= 88= спасение! 
Черновата я написах в сладкарница "Неделя" час преди окончателния вариант.
СЕНЕКА - любим философ /виж в гугъл/.
ЗЕЛЕНИЯТ КРИСТАЛ - символ на Смъртта!Тя настъпва
вследствие на зелените кристалчена в клетките, които химията от храната и лекарствата
се натрупват в организма. Така първо го състаряват и го убиват.
Колкото по-малко се храни човек и не пие лекарства,
толкова по-защитен е той. А най-голямата му защита идва от 
огромното количество божествена светлина, която тази поезия
и тялото ми излъчват. и помагат на хората.
-----

1713. В ДЕНЯ НА БОЖИЯТА МАЙКА /15 август, 2021/

Тя от векове възкръсва, хора!
Богородица възкръсва в нас!
Чухте ли как тихо ни говори,
сеейки в душите звездна страст?
Не Успение бележим днеска,
а живота й, до святост бял.
Той със блясък мрака нагъл стресна,
задето е съдбите ни сковал.
Е, нека видят другите държави
как тя,  жената - огнена любов,
способна е чрез чудо да се справи
с един диктатор прост, за съд готов.
Богородична е нашта сила,
водена от дълго сдържан гняв!
Да му мисли властната Годзила,
щом небето вдигне жезъл здрав!
Да му мисли подлото юмруче,
дето сее студ и бесове!
Благослови няма да получи!
Звярът му във клетка ще снове!
Светлината ни ще триумфира!
Шутът куц ще гледа с пръст в уста!
Хора - вижте своите кумири,
сабите си как със бяс въртят!
На запъртъци те ни насадиха
и мъртви дни в люпилнята смърдят...
Затуй че граченето им не стихва,
да чака хунтата им Божи прът!

15 август, 2021, 16, 21 ч., неделя.

1712. БЪДИ МЪЖЪТ, НЕБЕСНО ОСВЕТЕН!...

На сина ми с любов!
---
Ти се роди и всичко стана светло.
Велик момент! - Сияние сред мрак!
Растяха в теб на любовта крилете,
за да достигнеш до безкрая чак...
Успял си вече, древността надраснал,
отключвайки душевния си храм!
Дарявах ти с години цели ясни
и дух, от сто планети по-голям.
Преминах през проклятия зъбати,
преборих се с торнадни бесове,
за да вградя в ума ти светлината,
способна светли дни да изкове.
Мащабна ще е новата ти роля.
Ще можеш да постигнеш звезден ред.
От егоси ще правиш птици волни,
ако си воля, литнала напред.
С търпение ще озаптяваш мрака!
Търпение, родено от лъчи.
То никога сърцата не разплаква.
Вивалди в изгревите му звучи!
Помни - в Нирвана думите са святи...
Нас словото ни вае ден след ден.
За да владееш със замах играта,
бъди мъжът, небесно осветен!
Нали разбра - изпратен си от горе,
с хармония да будиш златни дни.
Ще те подкрепят пламенните хора,
но с мъдростта си пример им стани.
Приемай като божествò жената.
Спомни си, че е твоят лотос тя.
В живота й бял ангел те изпрати,
та в чудо да превърнеш любовта.
Ще бъде всичко коренно различно...
Та вие сте съдба, изгряла в храм!
Добиете ли обща звездна личност,
море от чудотворства ще ви дам!

13 август, 2021, 1ч, петък=79= лотос. 

Честит рожден ден, Бобчо!

Нека здравето ти бъде безгранично, а любовта ти към всички хора - с космически размери! Празнувай на варненското море и заради мен! Щастлива съм, че най-сетне си в България заедно със своите две слънца - Лео и Терезка! Мислено съм с вас! И чакам с нетърпение деня, когато ще бъдем отново заедно там, на морето! Боже, как ви обичам!

1711. СЯКАШ ФАКЕЛ НОЩТА ОЗАРИ!...

На най-специалния Лео - с любов! 
---
Малък ангел с огромни крила
ми отключи надеждите светли.
Явно промисъл висш пожела
да се срути скръбта на поета.
Златна точица пръска искри
и ти сочи небе за летене...
Сякаш факел нощта озари!
Сякаш спря тишината да стене!...
В теб се сгушва не малко дете,
а самата вселена велика!
Любовта като вихър расте...
И мигът се превръща в реликва!
Думи - никакви!...Златни лъчи
озариха магиите скрити.
По милувката детска личи,
че са в звездни пространства душите...
Как е приказно!...Обич блести...
Две безкрайности тихо се сляха!
Ти си всичко... Звездите си ти!
Аз съм твойта божествена стряха!

7 август, 2021, събота, 3,53ч.
Лео засега бърборка на италиански, а аз на български.
Но се разбираме отлично.

1710. МОЕТО МОМЧЕ ДОШЛО Е, ХОРА!......

Боже мили, как да му разкажа
на света, затънал в тежки драми!
Как, кажи ми?...Знаеш, че е важно
да му влеем любовта голяма,
дето тия дни ме преобсеби
чрез едно дете с очички бистри...
Да направим, Господи, молебен,
та света пустинен да разлистим!
Нека рукнат извори небесни
във душите, здрачно запустели!
Искам да звучат вълшебни песни
като в детска обич без предели.
Искам две ръчички с нежност златна
да прегърнат с много страст душите,
за да ги засеят с благодати
и цветя в пустини да поникнат...
Искам любовта в сърце огряно -
любовта на ангелче красиво,
да превърне в приказни поляни
пустотата, раждаща коприва!...
Моето момче дошло е, хора -
има син и севда озарена!
Любовта им, пратена от горе,
сили влива в тъжните ви гени!
Моето момче е свръх-голямо -
звездният му глас звучи в сърцата!
Искам във живота зло да няма,
затова ви давам сила свята!

---
СЕВДА - любима жена
5 август, 2021, четвъртък, 5, 36ч.

1709. БЪДИ ЛЮБОВ И ВСИЧКО ЩЕ Е ПРОСТО!

Недей се жалва - хората са слаби...
Те знаят, че си атакуван остро.
Разбират, че злъчта размахва сабя
и те обсипва с дяволски откоси...
Но силата е в теб! Блесни сред мрака
с прозрения, каквито друг ги няма!
Бъди любов могъща! Стига чака!
Светът се гърчи като в змийска яма!
Пробудиш ли лъчите си неземни,
ще дирижираш дните полудели...
И рицарството, дето кротко дреме,
ще литне на възхода към предела.
Ще се пробудят свръх-горещи лави
в душите на незримите водачи.
Ще млъкнат всички бесове стоглави...
Нали си спомняш - ЛЮБОВТА не плаче! 
Тя може с полъх да прочисти храма,
защото ражда мисли извисени.
Тя не умее да е буква няма,
а чисти с огнен поглед всички гени.
Да си любов, това е да си всичко!
И стон небесен, слязъл от звездите,
и силата на скритото обичам,
и вярата, че раждаш дни честити!
Бъди любов и всичко ще е просто!
Ще се отдръпнат сенките рогати!
Зад сто врати злините щом залостиш,
живот красив ще възроди Земята! 

27 юли, 2021, 1,32ч.

1708. ОЧАКВАЙТЕ НАЙ-ЖАРКОТО ОБИЧАМ!

Вълнувам се...Небето се разтваря...
Нали и ти изригваш звездно, скъпи?
Виж - рухват с грохот земните товари!
Горката ни Земя е в плен на тръпки!...
Пороят ливна!...С леден гръм градушка
напомни, че ледът в душите злобни
разпада се тотално и послушно.
Днес се се стопяват тонове прокоби!
Вълнувам се!...Приижда нещо ново!
Един поет крилата си разтваря,
надмогвайки най-древните окови,
оставени ни от злини прастари.
С порой внезапен жегата беляза
денят рожден на звездното начало.
Днес ще топим най-дяволските язви!
Днес черното ще заменим със бяло!
Разбрахте ли, хиени озверели -
присъдата небесна влезе в сила!
България в леда ви се прицели,
за ужас на омразите-годзили.
От утре пак свръх-жега ви очаква!
От висшите лъчи примряхте всички!
Часовникът на любовта тик-така!
Очаквайте най-жаркото ОБИЧАМ!

26.06.2021, 17,20ч.

 

1707. ДОБРЕ ДОШЛА В СВЕТА НИ, КРИСТАЛНА ШЕСТА РАСА!...

 

Да бъдем светлина!... Сълзите са излишни!
Да следваме със вяра твореца с дух крилат!
Не въздух, а лазури днес същността ни диша.
Чрез тях не се ли ражда възвишеният свят?
В очите нека лумне любов с особен блясък!
Чрез огнена прегръдка да станем свръхдобри!
Нагоре и нагоре копнежът да ни тласка...
А новото начало с бял кратер да искри.
Когато чернотата в живота се сгъстява,
това е знак, че идат най-висши умове.
Днес храмът във сърцето, напук на зло стоглаво,
ни учи как сред мрака вълшебство се кове.
Творецът е звездата, но с вас сме ореолът!
Небето е любов, но с вас сме луд копнеж...
Затуй сме с дух на Феникс, за да не лазим долу.
Затуй сме чудоносни чрез своя порив свеж! 
Добре дошла в света ни, кристална шеста раса!
Земята те посреща с неземни красоти.
В Деня на светлината те молим с поглед страстен:
от грозоти вековни живота отърви!

19 юни, 2021, 0,08ч., събота.

СЪБОТА= 82= СВЕТЛИНА

1706. ДЪЖДОВНО НАСТРОЕНИЕ...

В тази облачна вечер ми зазвуча тъжна мелодия, не знам от къде дошла в мен
и написах текст към нея...
---
Стопявам се, превръщам се в забрава,
защото си далечен ням рефрен...
Животът черен облак е тогава,
когато любовта е вик вгорчен!

ПРИПЕВ:
Не ме вини... Не се сърди,
че днеска всичко в мен е стон стаен!
Сред всички облачни следи
дано откриеш светъл път към мен...

Далечен си...Дъждът ли те отмива?
И гръм ли твоя глас застопори?
Камбана ми напомня, че съм жива
и че очакваш моите искри...

Знам - учеше ме да съм всеотдайна,
в гласа ми оптимизъм да звучи...
Но как да бъда огнена безкрайност,
щом все мълчат здрачените очи?!

ПРИПЕВ:
Не ме вини... Не се сърди,
че всичко в мен е стон и той расте!
Изгубих се като преди,
когато бях най-тъжното дете...

Нирвана сибемолно в мен запява
с гласа на свечерен отчаян зов.
Но ето - пиша стих за незабрава...
Все пак съм твоя вяра и любов!...

16 юни, 2021, 20,24ч., сряда. 

 

1705. ДОШЛО Е ВРЕМЕ ЗА СЪДА ВСЕВИШЕН!...

Не хората, а злото в тях е язва!
Не хората, а подъл бяс свисти!
Той правдата в живота ни погазва!
Той ни доведе до ръба почти!
Дай му власт и гледай му сеира... 
Това се случва днес, сърца добри!
Рогатият крещи, руши - не спира!
Изплъзват му се многото пари!
Той ни мъсти, че влезе във затвора
и че светът видя какви ги е творил.
А черепът му, пълен с гнус до горе,
животът ни превърна в жив резил!
Не! Не е човекът! А змия голяма,
във робство взела го от памтивек!
Змия, която зрънце съвест няма!
И от човека прави зъл шебек!
Видяхте как злъчта предсмъртно хапе.
Усети, че е Видовден дошъл!
В ушите на живота слага тапи
и го напомпва с дяволски акъл...
Не хората, а звярът в тях говори!
Не хората, а звярът-Антихрист!
Но светлината гледа ни от горе -
гласът й ни посочва път лъчист.
Махнете тапите и ги стъпчете!
Заслушайте се в светлите слова!
Говори Любовта, добра и светла -
и нея злото някога на кръст кова!
Дошло е време за съда Всевишен,
затуй така злъчта се разбесня!
Пристига ЮЛИ! Звяра се изприщва!
Очаква го позорната стена!
Пристига ЮЛИ! Да го стопим със лава,
родена от небесния вулкан!
Ледът на звяра с огън се стопява!
Желаем свят свободен, чист, огрян!

16 юни, 2021, 4,31ч., сряда.

1704. ПРИСТИГА СИЛАТА, ИЗГРЯЛА СВИШЕ!...

Да бъдеш ласка, слязла от всемира...
Да си любов, от лава по-гореща...
Да бъдеш страст, която не умира...
Това са стъпките към звездна среща!
Това е знак, че си любов, готова
със огнен поглед да стопява злото
и да разпада змийските отрови,
да слага край на кръстове голготни!...
Да си тайфун, подготвен за тогава,
когато, срещнал хищните хиени,
чрез вихрите на древната си слава
ще озаптяваш хуни озверени!
Да бъдеш гняв на светлина велика,
обжарваща чудовища сторъки,
това е знак, че твоите реликви
с милувка ще лекуват земни мъки.
Да бъдеш лава в мисли на вулкана,
призван злините с грохот да раздруса,
това е знак, че чудото ще стане,
предречено от звездните ти устни...
Пристига СИЛАТА, изгряла свише,
блестяща и с корона свръх-красива.
Тя днес твърди, че всяко зло е НИЩО,
което ражда тръни и коприва!
Тя звездни семена дари на дните,
та с чудни лотоси да ги засели.
В сърцата златни чудеса ще никнат,
а пък духът ни ще е безпределен!

14 юни, 2021-16,10ч., понеделник.

  

1703. ЧУДОТО НА ТВОЕТО ОБИЧАМ...

Какво като сме странни и различни?
Какво, че с теб сме в две контрастни сфери,
щом чудото на твоето обичам
сред хаоса успя да ме намери!
Нали ти обещах да съм незрима,
а твойта муза в мен да стане фея,
която те извайва с чудни рими -
достоен стимул страстно да живея!
Затуй и пламъчето на копнежа
не ме оставя даже за минута.
Подобно пратеник, небесно нежен,
ми шепне, че не бива да се лутам.
Защото глас, изгрял в далечината,
стопявал помежду ни всички пречки...
Зареждал ме със искреност крилата
и с вяра във очите най-човечни...
Това, което свише съм прозряла,
е знание, от светлина родено...
На истините в троновата зала
то коронова влюбените гени.
Затуй безкраят в нас екстазно свети,
спасявайки света от зимни киши.
Парадът на великите планети
чрез двама ни свръх-огън днес отприщи!
На тази дата сме заря от страсти,
каквито тука никой не познава.
Венера днес е новото прекрасно,
а любовта ни е вселенска слава!

13 юни, 2021, неделя, 3,12ч.

1702. ВРЕМЕ Е ДА СЕ РОДИМ ОТНОВО!

Те са хуни, сеещи омрази!
Те са кал от ярост и лъжи!
Те финЕса на живота газят!
Всеки техен грях по тон тежи!
Във плътта им съскат бесовете.
Клетвите им студ ги наплоди.
Ненавиждат святостта, че свети.
Изчегъртват ценните следи!
Боже, стига са свистели тези твари!
Сеят те прокази, злост и смрад!
С гняв свещен кога ще ги подкараш
към катрана в Дантевия ад?!
Нека добротата да отдъхне
от тирана с поглед оскотял!
Здравецът, родил се нежно дъхав,
сякаш чумав дъжд го е валял!
Матушката кой ще го затвори
във зандана с огнени стени?
Освинил доволно много хора,
иска и света да освини!
Нужда имаме от мисли чисти,
идващи от златните води.
Нека, Боже, рухне Антихриста!
Към спасение велико ни води!
Че животът стигна до предела!
Психиките рухнаха съвсем!
Нека в словото си да сме смели!
Но и да сме  мъдрост във подем!
От предателства и лицемери
ни призлява даже и насън!
Череп нагъл с тиня ни замеря!
От богатите с рога - БАКТЪН!
Време е да се родим отново!
Чу ли, Господи - дойде денят!
Нека вместо да свисти олово,
злобите под камък да заспят!

12 юни, 2021, 17, 16ч., събота.

БАКТЪН= ДОЙДЕ МИ ДО ГУША...ПИСНА МИ! 

1701. БЪДИ ЛЮБОВ, ОТ ЧУДО ПО-ПРЕКРАСНА! /6.06.2021/

Първият и вторият куплет на това стихотворение са написани на 23.08.2011г., вторник
и са посветени на една чудесна изгревна снимка, направена от Валя Брадшоу, бивша фейс-приятелка.
Днес, десет години по-късно, дописах стихотворението.
------

За да си утро, от мечти огряно...

За да си ангел с образ на дете,

изтръгвай се от земните капани!

Бъди любов, която все расте!

А пък Венера ще танцува страстно

на утрото пред погледа огрян...

Лазурът във душите ще израсне,

животът ще ни гали с нежна длан

Бъди онази слънчева надежда,

която със лъчи в душевен храм

умее мислено да те отвежда

далече от проблема свръх-голям...

Бъди и вяра, слязла от сакрала,

за да те слее с път, небесно нов.

Сред тишина във вечер звездно-бяла

ти ще получиш огнен благослов...

Бъди любов, от чудо по-прекрасна!

Бъди сиянието в теб и в мен!

Способността ти звездно да израстваш,

ще те превърне в Рицар озарен!

6 юни, 2021, 6, 27ч. , неделя.

САКРАЛ - ЦЕНТЪР НА ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ.

Има и понятие САКРАЛНИ СТИХОВЕ - те зареждат телата с мощна светлина, наречена "жизнени сили" и по този начин се усилва имунната защита, която ни пази от болести и стопява вирусите със своя божествен огън.

1700. ИЗРАСНАЛИ ДО ИСКРЕНОСТ БРИЛЯНТНА.../5 юни, 2021/

В началото бе огнената страст,

чиято ревност в миг изпепели ни.

Да! Егос озверял бях станал аз,

враг на нежността в очите сини!

След век се сляхме в чуден водоскок,

пречистващ всички саги осланени...

Съдбата ни бе извор свръх-дълбок,

с любов пробудил звездните ни гени.

Не сме ли с теб вселенски две души,

израснали до искреност брилянтна,

решена ада тук да разруши,

наред със дяволските му импланти?

Горим смъртта със своя плам незрим,

родил се в погледите ни искрящи...

Ти пак си влюбена във онзи Тим,

аз пак копнежни стихове ти пращам...

И ето ни сред луди времена,

когато сили влива ни копнежът.

Чрез него искам да те осеня

с познания за любовта безбрежна,

която до всемирен транс расте,

преминала през хиляди голготи.

По-чиста от божествено дете,

превръща в пепел мислите най-скотски.

И любовта ни днес е в апогей -

всесилна, свръх- развихрена до крайност!

Щом срещне мъдрост, казва й ЗДРАВЕЙ...

А церберите с пламъци разлайва.

По-силни сме далечни и сами,

макар край нас да има много хора.

Енигма сме, която в транс ломù

светът на злото - свят безотговорен!

За тайната ми знаеш само ти,

а римите ми те напътстват свише.

Затуй влуденият, от злост свисти -

не знае с кода, с който с теб си пишем.

Живей, любов, на своя остров бял!

Не ме жали, че съм тъга по тебе.

Най-приказния път съм ти избрал...

Копнежът ми по теб е вик на лебед...

Бъди свръх-търпелива все така...

Нали усещаш тръпките могъщи?

Душевността ми с огнена ръка

от раз във огнен вихър те превръща.

Жари ме копнежа вездесъщ,

от който се взривяват в мен вулкани.

Затуй, че ме превърна в огнен мъж,

съм вечно твой, любов богоизбрана!

5 юни, 2021, 11, 09ч., събота,

на кафе до езерото "Ариана", София.

ЕНИГМА= тайна

---

Любовта ни с Тим Скайлер започва в Мичиган, когато една

ужасна трагедия, причинена от ревност, води до смъртта на двама ни.

След това сме се срещали в следващи животи и така сме израствали

до добродетелни същности, наречени зарева. Днес в България е последната ми реинкарнация, когато общото ни зарево е с чудотворна сила и мащабни възможности да въздейства на хората за тяхното духовно усъвършенстване. Все още не знам кой е днешният Тим Скайлер.

---------

 

1699. КИВОТЪТ С БИБЛЕЙСКИ ЛЪЧИ... /4.06.2021/

Ще се справим, Небе! Ти си СИЛА

с генетично заложен размах!

В теб вселената се е вселила -

още щом те видях, го прозрях!

Ти си МЪДРОСТ с неземна корона.

Твойта ВОЛЯ роди се отвъд.

С МИСЪЛТА СИ зловредности гониш

към везните на СТРАШНИЯ СЪД.

В тази битка се вижда кои са

всички, гракнали с гарванов грак.

Тази битка чрез гонг ни ориса

да разчистим до пъкъла чак.

Да разтърсим така световете,

че от ужас смъртта да скимти.

А животът свещен тъй да светне,

че лъжците да луднат почти.

Потърпи! И покоят ще блесне

като къпан със сълзи копнеж.

Любовта ни, откърмена с честност,

ще е извор на полъх свръх-свеж,

чакан толкова черни години,

че животът превърна се в смрад.

Днес катарзисно с тебе ще ринем

злите мисли от стар и от млад...

ЩЕ СЕ СПРАВИМ, НЕБЕ! Любовта ни

е КИВОТЪТ с библейски лъчи!

Всичко, дълго мечтано, ще стане!

И, повярвай ми - ЩЕ ПРОЛИЧИ!

4 юни, 2021, 21.09ч., петък.

----

1698. ЛЮБОВТА, МОГЪЩА И САКРАЛНА...

Макар че ти изглежда невъзможно,

повярвай ми - ще сложим на колèне

надутите като балон велможи,

под чийто гнет човечеството стене!

Преди години с гръм им демонстрирах

КОЯ СЪМ И ЗА КАКВО ДОШЛА СЪМ...

Те се втрещиха!... В оня миг Всемирът

присъдата си тежка каза ясно:

Че още твърде малко им остава,

със гаврите си да сквернят живота.

Че иде вече свръх-взривена лава -

ВЪЗМЕЗДЕН МЕЧ ЗА БЕСОВЕ ГОЛГОТНИ!

През вековете ледените твари

ковяха ореолите на Кръста!

Така множаха греховете стари,

а пък ЛАМЯТА ИМ не спря да съска...

Е, вече се досетиха и знаят,

че СЪД ТРИЗНАЧЕН слезе на Земята!

На наглата ламя дошъл е краят,

затуй от ужас в паника се мята.

От бесове сглоби я Антихристът

Така погуби хиляди планети...

Но ето че умиращ, грозен, вкиснат,

той се разпада, своя край усетил.

Великата любов изстреля ласо

от светлина към шията му стара.

Един юнак, до звезден мъж израснал,

към ЗВЯРА коня си крилат подкара...

Макар че ти изглежда нереално,

съвсем реално МОЯТ ДУХ Е МЕЧЪТ!

А любовта, могъща и сакрална,

ще им докаже, че е мощ всевечна!

1 юни, 2021, 3,59ч.

-----

1697. ОТ ПАМТИВЕК НАПЪТСТВА НИ БЕЗКРАЯТ...

Защо блестим? Защото с теб сме вяра,
която е дарена със всевечен огън.
Ти с пламнал поглед бъднини отваряш,
а аз в небе да те превърна вече мога.
Защото съм се сляла с любовта ти,
която с хипнотичен глас ме води...
А заревото ни е сила необхватна,
за да ни прави истински свободни.
Дойдох с надежди - грейнали сапфири,
които в свят неръкотворен вграждах.
А светлината ни от лотос бял извира, 
изчиствайки света от дни прокажни...
Най-висш учител стана ни безкраят,
отключил генетичната ни лава.
Тя ще озапти на злото лая,
защото мрак с вулкан се озаптява!

1 юни, 2021, 2,29мин.
вулкан=61= любов
61= Иешуа
  

1696. ЗА ДА ПРЕБЪДЕМ СВИШЕ И ВО ВЕКА!.../25 май, 2021/

 

На теб - всевечен и неотразим дух!
-----
Нали разбра? Днес сливаш се с небето,
от чийто глас извира златна прàна!
Днес всичко твое с огнен патос свети!
Днес ваеш музика богоизбрана!
Виж - амфитеатрално заблестял е
градът на твойта муза звездогласа,
която сцената ти с лъч погали,
зареждайки я със море от страсти.
Нали усети? - Ставаш титаничен!
Вулкан сакрален в тебе се пробуди.
От тук нататък звездното "обичам"
ще те превръща във Твореца-чудо!
Днес Пълдин е за теб зорница бяла -
тя може тъмноти да прояснява.
Сценична власт слънцата са ти дали,
за да добиеш озарена слава.
На музиката храмът блесна в тебе!
За бъднините всеки се досеща...
Върховен маг си, на света потребен,
да го зареждаш със лъчи горещи.
Това си ти - гласът на висините!
Възкръснал Моцарт, Бах, Равел, Бетовен...
Неземната им музика ефирно скита
с крилата си сред свят, роден с окови...
Безценните им семена в човека,
днес ти поливаш с чудотворни трели.
В света на свободата гръм отеква,
за да вдъхновява страсти смели...
Това си ти - владетел на вселени
и сила, грейнала от памтивека!
Днес свободата в храм е осветена,
за да пребъдем свише и во века!
Напътствала и Кирил, и Методий,
на словото е дала факел божи.
В гласа й зов ечи: - ВЪРВИ, НАРОДЕ!...
СТРОШИ ВЕРИГИТЕ СИ!...ТИ ГО МОЖЕШ!

25 май, 2021, 3ч., вторник.

1695. НАШАТА АЗБУКА Е ВАША ИКОНА! /24 МАЙ, 2021/

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО НА БРАТЯТА БУДИТЕЛИ!

Когато небето във вас се вселило,
Избраници то ви нарекло.
Родени за мисия с божия сила,
Изсекли сте в мрака просека!
Любов сте вградили в безсмъртното слово

И грейнали букви свещени!

Магически лъч насред дни най-сурови
Е будил сакралните гени.
Така е успял в бял храм да превърне
Огряните букви-реликви.
Духът ни той ваял до болка усърдно
И свръх-благодати днес бликват!

И свръх- благодарност в сърцата отеква!

Нирвана блести вдъхновена!
Оловните стъпки са звездни и леки...
В нас действат крилатите гени!
Иконното слово свръх-сили ни дава.
Яремът ни бързо топи се!

Душите ни раждат най-мощната лава...
Едреят най-светлите мисли!
Най-сетне свръх-слънце изгрява!...
----
24 май, 2021, понеделник, 7ч.
Прочетете първите букви на всеки ред във вертикал...
Има следния акростих:
КИРИЛ И МЕТОДИ... И НОВИЯ ДЕН

  

1694. БЯГАЩА В ДЪЖДА... /16.05.2021/

 

Порой очакван...Огнено море,
изливащо се някак на талази...
Животът ни отива на добре,
щом два копнежа вече си приказват.
Окъпана свещена чистота
с лъчите си безкрая в нас погали.
В света околен завист засвистя,
съзряла в нас вълшебните спирали.
И мракът вън със злост се нагнети -
готов бе светлината да удави
с пороя, ливнал ударно почти...
Затуй затичах, литнала за здраве!
Неземен миг! Бях в своя апогей!
Превърнах себе си в любов-стихия!
Дъждът ми казваше: Бъди! Живей!
Помни, че в теб е моята Мария!...
Развихрена, безпаметна, щастлива!
Изплувала от звездните морета...
Искрящият ми дух лъчи излива
и, бягайки в дъжда, в душите шета...
Окъпва времената от прокази
чрез светлина, свръх-мощно заваляла...
Удави всеки фалш и поглед мазен...
И блеснаха копнежите до бяло.
Животът утре ще е с дрехи златни!
В нас грейва ново време, командоре!
Пороят днес отключи ни крилата -
във наша чест небето се отвори!
Летях с възторг! Небесно възродена,
отключила на бъдещето знака.
Валеше живата вода от мене...
А любовта от щастие заплака!

19.05. 2021, сряда, 0,55ч.
Написано по повод пороя, излял се преди два дни - в неделя следобед на 16 май.