В началото било
не Словото свято,
а маймунка, която
слязла веднъж от дървото
и си направила от камък сечивà.
Защото
била с природно умна глава.Обзавела си пещерата.
Изорала земята.
И, както историята доказва,
се научила дори да приказва!
Ето така, лека-полека,
заприличала на човека.Да-а, но днешната маймунка игрива
май за нищо друго я не бива,
освен да бъде палава другарка
на подобните си в зоопарка.
Защото,
хем не слиза от дървото,
хем не обръща внимание на сечивата.
А на всичкото отгоре,
не се научи и да говори -
поне като децата!Тè това се казва упорит шебèк -
не щè и не щè да стане човек!
9.09.1979.
Няма коментари:
Публикуване на коментар