раздялата с минутите дочакала...
За моята и твоята раздяла
едва ли ще мълчи часовник някога!
Защото, както в книгите се пише,
в едно крило крилата сме споили.
С гърдите ми се учиш ти да дишаш,
а аз пък - да летя със твойте сили.
Брегът на юлско лято ще ни чака,
в душите зли когато дойде зима.
На пъстрото листо щом видиш знака,
към своя топъл юг, любов, води ме...
И знам, че сред вълните ако падна,
на нечий студ с куршумите ранена,
от бездната със вик ще ме откраднеш
и ще вселиш безсмъртието в мене!
4.01.1981.
----
Виж в моя блог, който се казва "Истината е любов", на стр.111 - стихотворението СПАСЕНА. Там стана чудо - небесната светлина
на моя любим / сродната ми душа/, с когото щяхме
физически да се срещнем след много много години,
телепатично ми внуши да не се предавам в мига,
когато потъвах като камък сред гигантските вълни
на морската бездна. И в крайна сметка ме изтласка на
повърхността, а после и към брега...Стана ЧУДО - бях
спасена, без да мога да плувам!...
Впрочем, до ден днешен /2015г./ не съм овладяла плуването.
на моя любим / сродната ми душа/, с когото щяхме
физически да се срещнем след много много години,
телепатично ми внуши да не се предавам в мига,
когато потъвах като камък сред гигантските вълни
на морската бездна. И в крайна сметка ме изтласка на
повърхността, а после и към брега...Стана ЧУДО - бях
спасена, без да мога да плувам!...
Впрочем, до ден днешен /2015г./ не съм овладяла плуването.
------
Всъщност реших сега да публикувам стихотворението "Спасена" и творческата му история:
С вой морска бездна хвана ме в капана.
Не знаех що е ужас...но тогава...
Потъвах, вкопчила се във Нирвана...
Смъртта ме сграбчи, но не ù се давах!...
И блесна чудо!...Имах си подкрепа...
Епилептично стенеха вълните.
Спасена бях от сила достолепна -
тя злия дух вдън-мрака запокити.
И оцелях! Страхът ми бе погребан
насред вълните - ледени хиени.
Затуй, че ме спаси, небе - за тебе
ще пея химни, звездно вдъхновена!
11.11.1992, 12ч.30мин.
---------
1. "Нирвана" - това е седмото енергийно поле
около човешкото тяло. Чрез Нирвана интуицията
ни добива голяма мощ - информационна, творческа и т.н.
2. Получи се интересно съвпадение. Номерът на заглавието
е 111 /страницата/, а и МАРИ ХИГЕЛС= 111 /сумират се
числата на буквите, според реда им в българската
азбука : М=13, А=1, Р=17, И=9 и т.н./
Всъщност, дали е случайно това повторение на 111?
111= НЕБЕСЕН ЦАР /Бог/
----------
111-Б. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "СПАСЕНА"
Откакто се помня, обожавам морето. Хипнотично ме привлича, магнетично ми въздейства. То е в пулса на моята поезия, направлява глъбините на чувствата ми, отключва мъдростта и прозренията ми. Но се появи кармата и застана между нас.
В края на август 68-ма година мой "близък", под предлог, че ще ме учи да плувам /бях 14-годишна/, ме изтласка на километри навътре в морето, където ни поеха чудовищно огромни вълни. Там "учител"-ят ми по плуване ме изостави. Каза, че щял да се поразходи и изчезна в лудналото морско пространство. След броени минути разбрах, че ме чака сигурна смърт. До ден днешен не съм попитала онзи "близък", защо го направи? Защо беше пожелал да загина? Останала сам-самичка насред това ледено, разбушувано, чуждо море, чиито вълни ритмично ме издигаха на главоломна височина и ме връщаха обратно в бездната, отчаяно се мъчех да се задържа на повърхността с паникьосани движения.
Когато тялото ми се изтощи, когато се вцепени от студ и ужас, започнах да потъвам като камък. И точно тогава чух глас в себе си - собствения си глас, който говореше грижовно и разтревожено/днес знам, че е бил гласът на моята интуиция/. Той ми нареди да не изпускам въздуха и, размахвайки ръце и крака, да се изтласкам нагоре, в посока слънцето и да се добера до светлите петна на повърхността. Дори имах чувството, че някаква външна сила беше овладяла движенията ми. С нейна помощ скоро се озовах горе. Там "нещо" светкавично ме обърна по гръб и, водена от спешните указания на своя вътрешен глас, извивайки глава настрани, започнах да вадя водата от дробовете си с едно доста болезнено продължително кашляне. В същото време се стремях да пазя равновесие сред вълните.
Лесно се съвзех, защото, когато си на гръб в морето и само леко движиш ръцете и краката, мускулите не се уморяват. Страхът вече го нямаше. Позатоплена от слънцето, успокоена, доверила се на гласа, който нито за миг не спря да ме съветва, носена от 5-6 -метровите вълни, след час-два-три се озовах на брега.
Не казах нищо на своя погубител, който се завърна от морската си разходка поне час след мен. Беше доста изумен, че ме вижда жива на пясъка, но се овладя. А аз, преглъщайки напиращите укори, си казах: "ИМА КОЙ ДА ГО СЪДИ!". И толкова.
Колкото до морето, не спрях да го обожавам. Само че никога повече не пожелах да се уча да плувам. След време четох някъде, че ако искаш да разбереш какво е духовното израстване на даден човек, който не може да плува, го пусни насред морето. Ако той се озове невредим на брега, значи неговата интуиция /вътрешният му глас/ е стигнала своето най-високо ниво, наречено Нирвана и тази върховна светлина ще го спасява винаги при най-тежки ситуации в живота.
Днес вече съм наясно, че моят погубител, воден от злите си намерения да ме погуби, неволно е изпълнявал мисия - да тества, до каква степен съм израснала духовно. Без него нямаше да получа тази ценна информация за себе си. Затова му благодаря!
12.12.2009 г.
---
И дойде времето да правя здравословни енергийни сеанси на човека /вече възрастен/, който някога ме остави мен-детето, което не можеше да плува, насред бурното море и си замина...Така трябва да се действа, когато сме духовни хора - да се извисим над тъмната човешка природа и да я превръщаме в светлина чрез личния си пример. Само тогава духът ни е способен да прави чудеса.
Всъщност реших сега да публикувам стихотворението "Спасена" и творческата му история:
111. СПАСЕНА!
----------------С вой морска бездна хвана ме в капана.
Не знаех що е ужас...но тогава...
Потъвах, вкопчила се във Нирвана...
Смъртта ме сграбчи, но не ù се давах!...
И блесна чудо!...Имах си подкрепа...
Епилептично стенеха вълните.
Спасена бях от сила достолепна -
тя злия дух вдън-мрака запокити.
И оцелях! Страхът ми бе погребан
насред вълните - ледени хиени.
Затуй, че ме спаси, небе - за тебе
ще пея химни, звездно вдъхновена!
11.11.1992, 12ч.30мин.
---------
1. "Нирвана" - това е седмото енергийно поле
около човешкото тяло. Чрез Нирвана интуицията
ни добива голяма мощ - информационна, творческа и т.н.
2. Получи се интересно съвпадение. Номерът на заглавието
е 111 /страницата/, а и МАРИ ХИГЕЛС= 111 /сумират се
числата на буквите, според реда им в българската
азбука : М=13, А=1, Р=17, И=9 и т.н./
Всъщност, дали е случайно това повторение на 111?
111= НЕБЕСЕН ЦАР /Бог/
----------
111-Б. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "СПАСЕНА"
Откакто се помня, обожавам морето. Хипнотично ме привлича, магнетично ми въздейства. То е в пулса на моята поезия, направлява глъбините на чувствата ми, отключва мъдростта и прозренията ми. Но се появи кармата и застана между нас.
В края на август 68-ма година мой "близък", под предлог, че ще ме учи да плувам /бях 14-годишна/, ме изтласка на километри навътре в морето, където ни поеха чудовищно огромни вълни. Там "учител"-ят ми по плуване ме изостави. Каза, че щял да се поразходи и изчезна в лудналото морско пространство. След броени минути разбрах, че ме чака сигурна смърт. До ден днешен не съм попитала онзи "близък", защо го направи? Защо беше пожелал да загина? Останала сам-самичка насред това ледено, разбушувано, чуждо море, чиито вълни ритмично ме издигаха на главоломна височина и ме връщаха обратно в бездната, отчаяно се мъчех да се задържа на повърхността с паникьосани движения.
Когато тялото ми се изтощи, когато се вцепени от студ и ужас, започнах да потъвам като камък. И точно тогава чух глас в себе си - собствения си глас, който говореше грижовно и разтревожено/днес знам, че е бил гласът на моята интуиция/. Той ми нареди да не изпускам въздуха и, размахвайки ръце и крака, да се изтласкам нагоре, в посока слънцето и да се добера до светлите петна на повърхността. Дори имах чувството, че някаква външна сила беше овладяла движенията ми. С нейна помощ скоро се озовах горе. Там "нещо" светкавично ме обърна по гръб и, водена от спешните указания на своя вътрешен глас, извивайки глава настрани, започнах да вадя водата от дробовете си с едно доста болезнено продължително кашляне. В същото време се стремях да пазя равновесие сред вълните.
Лесно се съвзех, защото, когато си на гръб в морето и само леко движиш ръцете и краката, мускулите не се уморяват. Страхът вече го нямаше. Позатоплена от слънцето, успокоена, доверила се на гласа, който нито за миг не спря да ме съветва, носена от 5-6 -метровите вълни, след час-два-три се озовах на брега.
Не казах нищо на своя погубител, който се завърна от морската си разходка поне час след мен. Беше доста изумен, че ме вижда жива на пясъка, но се овладя. А аз, преглъщайки напиращите укори, си казах: "ИМА КОЙ ДА ГО СЪДИ!". И толкова.
Колкото до морето, не спрях да го обожавам. Само че никога повече не пожелах да се уча да плувам. След време четох някъде, че ако искаш да разбереш какво е духовното израстване на даден човек, който не може да плува, го пусни насред морето. Ако той се озове невредим на брега, значи неговата интуиция /вътрешният му глас/ е стигнала своето най-високо ниво, наречено Нирвана и тази върховна светлина ще го спасява винаги при най-тежки ситуации в живота.
Днес вече съм наясно, че моят погубител, воден от злите си намерения да ме погуби, неволно е изпълнявал мисия - да тества, до каква степен съм израснала духовно. Без него нямаше да получа тази ценна информация за себе си. Затова му благодаря!
12.12.2009 г.
---
И дойде времето да правя здравословни енергийни сеанси на човека /вече възрастен/, който някога ме остави мен-детето, което не можеше да плува, насред бурното море и си замина...Така трябва да се действа, когато сме духовни хора - да се извисим над тъмната човешка природа и да я превръщаме в светлина чрез личния си пример. Само тогава духът ни е способен да прави чудеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар