двуноги идеи се скитат.
С епохи отключват научни врати,
галактики гледат в очите.
И къпят се в облаци от въглерод,
а някой отвънка се смее.
Подхвърля им в клетката хапка живот:
- Борете се, казва, за нея!
Понякога мисля - не смесва ли той
идеите с морски свинчета?
Защо ще ги дави с библейски порой,
а казва: "При Ной се спасете!" ?
Защо ще ги учи да сеят във тор
отровния мицел на гъби,
а дава им тон да умуват във хор:
- Да бъдем, или да не бъдем?
............................................................
Инерция празната клетка върти.
Отпуска ръце тъмнината.
Над куп от идеи, пред бивши врати
танцува ураниев вятър...
7.09.1979.
Няма коментари:
Публикуване на коментар