48. НЕСТИНАРСКИ ТАНЦ /11-ти януари/

На милата ми дъщеричка- с любов!

--------------------------------------------

В екстазни тръпки...Бяла като зимата...
Лъчиста като влюбена роса,
танцувам сред мълчания безименна -
жаравата на пъкъла гася.


А завистта, усмихната престорено,
с очи изгаря бялата жена.
В среднощен транс съм...Няма я умората.
Потръпва в ужас мракът прокълнат.

След мене, дъще - тичай по жаравата!
Зареждай с огън босички пети.
Нощта с безумен писък поздравява те
и иска дълго в кръг да се въртиш.

В екстазни тръпки...Бяла като зимата...
Просъскват въглени в света замрял...
Не спирай, дъще - малка и безименна.-
Подготвяй се за своя звезден бал!

11.01.1981.
-----
Дидонче мамино, честит рожден ден!

-----

За пръв път видях нестинарски танц в една тъмна нощ

близо до морето. Хората мълчаха...Глухо отекваха

удари на тъпан...Жена в бяло се понесе по жарта,

а аз изпищях ужасена. Стори ми се много зловещо и

прокобно.