44./сатира/ ПРЕМЪЛЧАН ОТГОВОР /14 - ти март/

Написано по повод ХII-я конгрес на БКП. Дъщеричката ми гледа
големите червени знамена в центъра на София и упорито разпитва:
"Мамо, на кого са тия знамена?".
Отговарям: "На комунистите..."
 ---------------------------------------------

- А те добри ли са? - ме пита дъщерята.
Добри ли, дъще?...Няма ги добрите!
Останаха във времето, когато
в зародиш са убивали лъжите...
Но малката очаква с любопитство.
Да кажа "да"? - Потапям я в заблуда.
А "не"? - Не трябва! Само че очите
не могат да мълчат - за тях е трудно.
Расти ми, дъще, порасти голяма.
Разгледай хубаво край нас живота.
Сега тактично премълчава мама,
не иска истини да преработва.
Заключил някой честността ни свята,
със девет катинара я заключил.
И, както в приказките, пази я ламята,
по-вярна на дълга от злото куче...
- А те добри ли са? - не спира дъщерята.
Добри ли, дъще? По-добре не питай.
Ще трябва първо да умре ламята,
тогава ме разпитвай за добрите!

14.03.1981.