45. ШЕПИ, ПЪЛНИ С ИЛЮЗИИ /13-ти ноември/

Илюзия малка във фрак и цилиндър...
От нищото гълъб излита в смълчаната зала.
Илюзия беше...Дойде и замина...
С невидими пръсти съдбата изплете раздяла.
Коли се изнизват. Тълпа уморена.
Вгорчени надежди в тълпата без пътища скитат.
И празното място пристъпва до мене.
Прощалното утро копнежно ме гледа в очите.
Дори и ЗЕМЯТА си има НЕБЕТО.
Невярната песен е вярна на глас, когото обича.
И новият ден ми протяга ръцете.
От шепи с илюзии пих светлина и в утрото тичам.

13.11.1980.