извисен до синевата на висшия патриотизъм!
----------------------------------
- Какво спечели, капитане?
Една затрита гола чест!
Напразно! Кривдата остана -
от турски залез, та до днес!
Катерят се към връх мухите,
пълзят по всеки нов резил.
А във гърдите на добрите
е зъбите си плъх забил.
Вековни нашенски дървета
заплашват облак със челò.
Но той едното с гръм помете,
че най-високото било.
И стана факел от дървото!
И блесна старата гора!
Не хленчим траурно, защото
той- коренът- не изгоря!
Така ли лесно се изгаря
на луди хора съвестта!
Във джобове и под хастари
изчаква свойто време тя.
Ще дойдат други капитани.
Ще бягат плъховете зли...
- Така е. Но кога ще стане?
- Не питай много, че...боли!
14.09.1981, 23 ч., Кръстовден.
-------
На 15 септ./1919г./ е роден великият
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ ХАЙТОВ! СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!
Никога няма да забравя срещите ни в неговия дом /и съпругата му Жени си отиде - мир на праха й/, разговорите, смеха, шегите му, мъдрите негови, казани като между другото, откровения за живота...
-----
Помня, че финалната строфа на това стихотворение Хайтов я погледна, замисли се и рече:
- Предлагам ти да сложиш отзад "че...боли!"... Мисля, че ще е много силно.
Веднага се съгласих и замених стария вариант /Не питай много, че...нали?" с "че...боли!"...И бях на седмото небе от щастие, че ТОЙ ми е редактирал това изплакано стихотворение. А на всичкото отгоре ме здрависа с толкова обич, с толкова голямо вълнение в тия сини очи, че да настръхнеш - усетих трус в душата си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар