423. ПРОЛЕТНО ВДЪХНОВЕНИЕ /28-ми февруари/

Добре дошло отново, слънце мое!
За ден, за два снегът тъга донесе.
Но, както знаем, злото за добро е.-
Днес пролетта е грейнала принцеса!
Тревогите изчезват вдън-земята.
Напъпилият храст се окопити.
Безгрижна грива вятърът отмята
и разтопява преспите в душите.
Цветчета на овошки подранили
привличат чуруликащи врабчета,
които дават на съдбата сила,
да гледа по-засмяно и напето.
Игриво настроението скочи,
забравило за вчерашната вялост.
Трева флиртува с блеснало поточе,
а то с разнежено сърце я гали.
Чудесно е! Покоят се възражда!
И те замайват тръпки на наслада.
Любов, любов,за теб така е важно,
да бъдеш вечно слънчева и млада!

28.02.2007, 14ч.10мин., сряда.
-----
Навън е топло. Двудневният сняг се стопи.

422. СИРНА НЕДЕЛЯ /28-ми февруари/

Камбанен звън...Неделята е Сирна!
За прошка се примолват греховете.
Днес се смиряват мислите размирни
и се разпадат клетвите проклети.
Не знам какво да ти простя, любими.
Животът ти е като бяла риза.
Щастлива съм, че жариш злите зими,
че в твоя влюбен мир с любов се влиза!
Неделята е Сирна - ден за прошка! -
тръбят по радиото отзарана.
Днес любовта е от вулкан по-мощна!
Днес любовта е приказно огряна!

28.02.1993, 8ч.14мин., неделя.

421. В БИТКИТЕ СМЕ ВДЪХНОВЕНИ! /27-ми февруари/

Студът, родил се във Сибир, пристига -
за радост на прокоби смъртоносни.
Но нас ни пазят огнебойни диги -
смъртта не би могла да ни докосне!
Днес бумеранг възмезден ни се дава,
за да отбием набезите злобни.
Изпращат студ? - Ще ги смразим тогава!
Прокоби са? - Ще страдат от прокоби!
Щом преспи трупат върху наш'та пролет,
ще се наложи с лихвите да плащат!
За милост голиатите ще молят...
Давидовата сила в нас е страшна!
Напътствани от ореолна вяра,
по рицарски се бием вдъхновено.
Когато видим мрака да изгаря,
не се размекваме, затуй че стене.
Садистите със образи невинни
не трябва да ни правят колебливи.
След месец-два властта им ще се срине,
взаимно ще се удрят и избиват.
Дали да ти напомня пак, любими -
хармонията свише ни закриля!
Доказахме на съскащите зими,
че огънят във нас е с мощна сила!

27.02.2007, 11ч., вторник.
Малкото еврейско овчарче Давид уцелва в окото с прашката си гиганта Голиат, който предвождал огромна войска срещу Йерусалим - и великанът рухнал от коня си мъртъв.
След този небесен знак армията-нашественик побягнала панически...По-късно евреите избират за свой цар порасналия Давид, който заедно с царица Вирсавия става родител на
най-мъдрия сред мъжете на планетата- бъдещия  цар Соломон. От  рода на Давид е и Христос, което е отбелязано многократно в Библията. Аз съм чела поне два пъти тази книга на книгите...А вие?

420. ПОБЕДА НАД АНТИХРИСТА! /27-ми февруари/

Душата ми e млъкнала китара.
Очаква тя да дойде китаристът.
Кошмарно е, че сили най-коварни
се гаврят с всичко влюбено и чисто!
И гаврите от памтивек не спират.
На струните, горките, им призлява.
Не ги оставя дяволът на мира.
Кажете, небеса, какво да правя?
Кой ще закриля влюбените песни
от всяка злоба, студ и нагъл присмех?
Очаквам гръм в пространството да тресне
и свише да накаже Антихриста!

27.02.1993, 8ч.43мин.

419. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СЕ ДОКАЗА! /26-ти февруари/

На моя любим, когото винаги ще възпявам!
---
Със обич подарява ти Безкрая
това, което се измолва в храма...
Да бъде здравето ти стълб изваян!
В живота ти кошмарни дни да няма!
От себе си прогонвай егоизма,
създал всесилието на парите.
В двубой със греховете смело влизай,
за да заслужиш бъдеще честито.
Щом си душа, добра и озарена,
от тебе светли чувства ще извират.
Недей забравя, че светът е сцена,
а Славата е майка на кумири!
Такива като нас не търсят слава,
а любовта приели са за лòго!
Макар че волята им е корава,
те истински да се разнежват могат!
Щом победим човешките омрази,
в нозете ни ще легнат всички грижи.
БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СЕ ДОКАЗА -
РАЗДАВАЙ СВЕТЛИНА С РАЗМАХ НЕВИЖДАН!
<3 <3 

26.02.2007, 7ч.40мин.
-----
Написано на рождения ден на моя родственик М.Абрашков -

честито!

---------

418. ИЗТРЪГНАТА ОТ КОШМАРИТЕ /26-ти февруари/

Разсъмване бяло и изгрев разнежен,
да знаете как ви очаквах!
Във днешното утро самата безбрежност
ни праща на бъдното знака.
Свещ паля. Изпивам кафето горещо.
Зората без глас ми говори...
И прилив на огнени тръпки усещам.
И вяра сe спуска отгоре.
Неволно се връщам към същата дата
на оня взривен февруари,
когато смъртта със ритник ме запрати
в змиярник със нощи кошмарни.
От огън попадаш във ледени вихри.
Усещаш ръба на предела.
Така се калявах - през сълзи, но тихо,
по пътя кармичен поела.
След много години дойдоха промени -
видях, как смъртта се разпада.
А днес любовта ми със страст вдъхновена
излъчва върховна наслада!

26.02.2007, 6ч.04мин.
----

417. ПОГРЕБАНА ГРОЗОТА /26-ти февруари/

Могъщи сили, мрака прогонете!
Дано да спре на церберите лая!
Дано от страх се сепнат бесовете
и, свити в миши дупки, да си траят!
А любовта, от царственост огряна,
живота ще обсипе със позлата!
Ще се надигнат всички урагани
и вдън-джендеми злото ще запратят!
Змиите ще замръзнат в мъртви пози.
Щастливи дни ще пресушат сълзите.
Когато погребем душите грозни,
с гръм ще възкръснат нравите убити!

26.02.1993, 21ч.13мин.

-----

Цербери - огромни митични кучета,

които имат огнени очи и пазят входа на пъкъла .

416. КОГАТО СМЪКНЕМ ОРЕОЛА НА ПАРИТЕ!.../25-ти февруари/

Нагласата ни рязко се променя.
Властта на златния телец се клати.
А любовта е фея вдъхновена,
която носи слънчеви обрати.
Начело на света стои стомахът,
натрапващ свойта "ценностна" система.
Но почнаха пороците да вяхнат,
обжарени от пориви големи.
Обезсилен, залита егоизмът,
за ужас на стомашните инсекти.
Възвишеното в нов етап навлиза.
А кармите от ден на ден олекват.
Животът вече следва търпеливо
гласа на своята светлинна същност.
Прочиствайки лехите от коприва,
идеята за звезден свят прегръща.
Щом смъкнем ореола на парите,
ще рухнат планетарните окови!
Ще бъдем в добродетелност обвити,
за междузвездни подвизи готови.

25.02.2007, 21ч., неделя.
------
Днес, след боледуване, почина адвокатката
Рени Цанова, на 68 години /род.23.10.1939г./.
Тя защитаваше интересите на Тодор Живков и
на Даниела Терзийска, която уби малкия си
син Пепи! Как може да си защитник на такива
интереси, това умът ми не го побира!

415. ПОРОЙ И АНАТЕМИ! /25-ти февруари/

ИДЕ ЕНЕРГИЕН ПОТОП ЗА ЗЛОТО...

Доведи вихрушки, развигоре!
Вулкане мой, изригвай вдъхновено!
Потоп невиждан пратен е отгоре,
за да се стреснат пъклените гени!
Няма начин да не сте разбрали,
че яростно бучи небитието.
Треперят всички злостни генерали -
най-циничните и най-проклети!
Тронът на злодейството се клати.
Край! Загива неговото време.
Страх преплита на нощта краката.
Гласът небесен сипе анатеми!
Лее се като река пороят.
Гнева си в неговия гняв ще влея.
Разбрахте ли, чудовища на Гоя? -
С вода рушим на злото ви бордея!

25.02.1993, 6ч.39мин.
-----
1.Гоя - испански художник, видял в кошмарните си

сънища сатанински чудовища и сцени,
които изобразил в стенописи, прехвърлени по-късно на

платна.
2.Всички образи в тази поезия са представени със
символи: смърт, студ, небе, звезди, светлина,
нощ, мрак, гноми, потоп,вулкан, земетръс,лава,
смерч, торнадо и пр.
Те символизират позитивните и отрицателните
енергии, както и борбата между доброто и злото.

414.ТИ СИ СИН НА БОЖЕСТВЕНА СИЛА! /24-ти февруари/

Ще се справим, любов! Ще се справим!
С теб сме вече задействан вулкан.
Тръгва в тъмното яростна лава.
Ври кошмарът, от трус разлюлян.
Всички демони с хъс те нападат,
без да знаят, че крепост си ти -
крепостта на Атùна Палàда,
дето с бойни доспехи блести.
Тази битка е битка прелòмна.
Крах да чака врагът ни рогат.
Нека видят страхливите гноми,
как се прави вселенски обрат.
Ще превърнем нощта на Селена
в доброта със духовни очи.
А в душите, от скръб осланени,
херувимски хорал ще звучи.
Ти си син на божествена сила!
Виж студа как от страх превъртя!
Нека види  смъртта чернокрила,
колко мощна е в нас любовта!

24.02.2007, 10ч.53мин.
----
1.Атùна Палàда - гръцката богиня на победата.
2.Селена - богинята на луната.
-----
- Днес, на връщане от кв."Хаджи Димитър", в района
на църквата "Света Богородица", където някога
са се венчали Лора и Яворов, откъснах клонки от
жълт храст, изпреварил цъфтежа си с два месеца!
- От доста дълго време се храня само с плодове и
зеленчуци.

413. ВЯРВАЙ УПОРИТО! /24-ти февруари/

Минус девет градуса навънка.
Минус девет е и в мене също!
Лед провиснал...Тишината звънка...
Спи блажено дяволската къща.
Само аз с тефтерче на колене,
в зов превръщам мантрите горещи.
От копнежите си свечерени
изгреви извайвам. И усещам,
как ще запулсира всяка клетка,
как и камъкът ще проговори,
как дори и мракът днес ще светне...
Чуваш ли, мой огнен командоре?
Ти и аз сме свят извън тълпата!...
Зима е. И гладни псета вият.
В мрежа тъжните душа се мятат -
чакат своя обещан Месия.
Трябва да им върнем с теб звездите,
да почувстват силата небесна!...
Вярвай, скъпи! Вярвай упорито,
че чрез любовта светът ще блесне!

24.02.1993, 6ч.37мин.

Когато се завърнах от Берлин /1991/, свръхнатоварена от нероните на болните,

лекувани от сеансите ми там, заживях в дома на свързани с моята карма "близки" хора. Те ненавиждаха факта, че денонощно работя, за да превръщам в светлина  студоносните частици, натрупани в тялото ми от пребиваването ми в Германия и по този начин да се увеличават моите чудоносни способности. Тези мои роднини бяха обсебени от злото и ме подложиха на много хули - гавра с личността ми, въпреки че са били неведнъж свидетели на способностите ми да побеждавам болести чрез огнените си пръсти. Дори приятелят на техния син веднъж в собствения им дом и пред очите им захвърли патериците си. Ужасно е да те малтретират най-близките ти хора!

Сили да издържа цели три години и половина ми даваше именно вярата в любовта на все още далечния Тим, който се подготвяше за бъдещата ни среща, преодолявайки други чудовища по пътя си към мен.

Упование намирах във вътрешната си убеденост, , че всичко, което правя и всичко, което ми причиняват подвластните на мрака, е в името на любовта ми към самите тях - ВРЕМЕННО обсебените от злото.

За да се преборвам с тъгата и с ужасното чувство, че съм захвърлена накрай света, самотна и необичана, пишех стиховете, дето днес ви ги давам с щедро сърце. Като видите 1991, 92, 93 година под поредното лирично излияние, знайте, че стихотворението е диктувано от Нирвана през най-тежкия период на живота ми. Тази водопадно изливаща се поезия тогава ми даваше кураж да продължавам да изпълнявам мащабната си мисия, защото изповедта ми под формата на стихове  силно ме разтоварваше психически  в същото време  ме зареждаше с чудотворни сили, за да се спася от набезите на околните бесове, дето ме кълняха, биеха и псуваха.
Горкото ми момченце - то беше свидетел на всички тези гаври спрямо мен, майка му, която никога с нищо не ги провокираше, а само работеше мълчаливо и с вечно тъжни очи. Тогава тежах не повече от 45кг.. Гладувах и мълчах, докато ме превръщаха в парцал тези озверели същности. Сега вече съм завинаги далече от тях! Завинаги! Изпращам им лъчи, за да им помагам, но не искам да ги срещам никога повече!

412. ПРОБУДЕНАТА КЛЕОПАТРА /23-ти февруари/

Че в теб е Марк Антоний, то е ясно.
Но днес си извисен, пречистен, нов.
Това ме стимулира да израсна
до лоното на висшата любов.
Далече е Сенатът, пълен с хули
и Цезар, и коварството на Брут.
Умря Нерон, с воал от студ забулен.
Стопи се коронованият луд...
Като те гледам, как пристъпваш гордо
и как е светло твоето чело,
успях да сложа на смъртта намордник.
Загърбих всичко, дето е било!
Ще лазят злите сили и ще стенат,
защото твоят дух ги укроти.
Пробудената Клеопатра в мене
се довери на любовта. А ти?

23.02.1993, 10ч.47мин.

411. МАЛКИЯТ ПРИНЦ И РОЗАТА /песен/ /Мари Хигелс/

МАЛЪК ПРИНЦ, кой при мен те изпрати
насред мрака, суетен, и грозен?
Влязъл си в храма на самотата,
шепнейки, че съм твоята РОЗА.
МАЛЪК ПРИНЦ, тъй копнея да мога
да ти дам от искрите във мене!
Искам ти да си вечният огън,
влюбен в моето скрито горене!
МАЛЪК ПРИНЦ, сред планетите скитал,
твойта обич блести ореолно.
Баобабите гледат убито.
Те са вече без водеща роля.
МАЛЪК ПРИНЦ, мракът бързо топи се.
Затова, не изчезвай в безкрая.
Любовта ти е изворно бистра.
Ти си рицар с характер изваян.
МАЛЪК ПРИНЦ, не докосвай змията!
Вярвай в своята роза любима!
Вечността ни закриля, когато
си щастлив от това, че ме има!

22.02.2007, 8ч., четвъртък.

--------

410. ДА ВИДИШ НЕЗРИМОТО.../22-ри февруари/

Ще те докосна като утрин няма...
Очите слушай - с тях ще ти говоря.
Нас ни напътства звездната програма.
Вървим по път, посочен ни отгоре.
Доскоро самотата бе ужасна.
Свистеше мракът като в ад подземен.
Но вярвах в теб и затова израснах,
надмогвайки житейските проблеми.
Горя, любов! Пламти жарта ми скрита!
Най-сетне.- СЛЪНЦЕ! Толкова го исках!
Блестят от висша искреност душите.
Зората ражда осветени мисли...
Чрез теб успях незримото да видя!
Чрез тебе станах устрем и летене!

Да знаеш само, колко си ми свиден,
БОЖЕСТВЕН МОЙ, вградил Безкрая в мене!

22.02.1993, 13ч.

409.СПОДЕЛЕНА ТРЕВОГА /22-ри февруари/

Представяш ли си - аз се колебая!
А уж съм сила, звездно устремена...
Уж камък хвърлям на нощта по лая,
уж побеждавам хищните хиени...
Кажи ми, как слушалката да вдигна?
Как се маскират бликнали копнежи?
Как да взривя вулкана неизригнал?
Как да се слея с ласките безбрежни?
Море, душата ти е мрачно дъно,
където Гълфстрийм никакъв го няма...
Но знам едно - че няма да потъна,
повлечена от дяволските драми.
Любов, към райски брегове води ме.
С небесен глас учù ме да говоря.
Напук на егоса със поглед зимен,
ме отведи при слънчевите хора!

22.02.1993, 10ч.

408. ПРАТЕНИК НА ВИСША ВОЛЯ... /21-ви февруари/

Да бъдеш висина и да обичаш
с копнежите на изгревния ден,
това говори, че не си безличен,
а страстно искаш да си съвършен.
Да виждаш красотата там, където
се влиза само с òбични очи,
това е знак, че ореолно светиш,
че своя горд Олимп си изкачил.
Да бъдеш символ на съдба-енигма,
способна и смъртта да победи,
това говори, че си се издигнал
над земните тегòби и беди.
Да вярваш, че, нагазил в зимна киша,
на висша воля пратеник си ти,
ще можеш светлината да отприщиш,
отключвайки духовните врати.
Да следваш своята задача свята,
напътстван от божествения Ной,
ще значи, че си истина, която
воюва със духовния застой!

21.02.2007, 11ч.14мин.
----
ЕНИГМА - тайнственост, загадка.

Днес във Видин е +20 градуса.

407. ЗАЩО МЪЛЧИШ ВГОРЧЕНО? /21-ви февруари/

В молитва се кръстосаха ръцете.
За кой ли път през този ден го правя?
Прати ми, Боже, вяра, да ми свети
и да ме брани от тъги стоглави.

Любов, любов, недей да си вгорчена...
Напират в мене хиляди въпроси...

Дали се молиш страстно като мене?
Дали звезди от вечността ми носиш?

Дали за мен си мислиш в нощи късни?
Дали блестиш на страстен зов с лъчите?...
Трудът каторжен до сълзи ми втръсна!
Кога, любов... кога към теб ще литна?

21.02.1993, 10ч.16мин.

406. ЗАРАДИ ТЕБ СЪМ СИЛНА! /20-ти февруари/

На свойта волност радвай се, любими!... 

Затворница съм аз, но съм МАРИЯ!

Достойна съм за звездното си име!

Достойна и за теб, мъжа - МЕСИЯ!... 

Не зная още колко ми остава, 

да бъда тук, в покоите на ЗВЯРА, 

при мислите му, гнили до кафяво, 

при чувствата му, ледени и стари. 

Повярвай - ще съм силна и ината. 

Почти докосвам със крила финала. 

да сложа смъртен кръст на самотата, 

такава висша цел съм си избрала! 

Търпи, любов!Ще рухне всяко бреме!

С теб ще спасим Земята ни от ЗМЕЯ! 

Ще полетим в пространства свръх-големи, 

където висши КРАСОТИ живеят! 

20.02.1993, 16ч.08мин.

-----

405. ВЪЛШЕБНО ДОКОСВАНЕ /20-ти февруари/

Как е странно!... Вали на талази...
Спря нощта от тревоги да стене...
Тръпка плаха в душата пролазва...
Кой се буди, готов за летене?
Дъждове, окъпете го с вяра!
Ветрове, съборете затвора!
Мисъл огнена, кой ме изгаря?
Кой със ангелски глас ми говори?
Ти ли, нежност, до болка любима,
ми внуши изгрев огнен да бъда?
Ти ли, сила с божествено име,
заклеймяваш съдби тесногръди?
Искам с висшия свят да се слея
и да бъда любов златокоса,
да превърна в роса суховея,
с дъх вълшебен души да докосвам!

20.02.1993, 12ч.17мин.

404. ВРАТА КЪМ МИРАЖИТЕ /20-ти февруари/

Покани ме в съня си, да мога
да погаля вълшебни цветя...
Да забравя за всички тревоги,
чийто вихър така ме въртя!...
Отключù ми прозрачната стая,
пълна с тайни и с див аромат.
Отвори ми врата към безкрая,
покажи ми мираж непознат.
От покоя лъчи ще извират,
а на Ева грехът ще мълчи.
Стон на тъжно замлъкнала лира
ше потъва в бездънни очи.
Ще въздъхнат надеждите тихо.
Любовта ще е с дъх учестен.
А внезапните няколко стиха
ще се слеят с камбаните в мен.

20.02.1993,10ч.12мин.

403. ПОЧТИ ФАНАТИЧНА ВЯРА /20-ти февруари/

Бях страстта, във копнежи вградена.
Лотос бях насред звездни поля...
И за Яворов, и за Есенин
от любов до без дъх ме боля.
Бях принудена бавно да крея.
Болка бях в две любими очи...
Но сега възродено ще пея.
Вярвам в теб фанатично почти!
Бурно чувство отвътре напира.
Всъщност, толкова древно е то!
Надживяло най-древните лири,
аз му вярвам хиляда на сто!

20.02.1993, 9ч.

402.ЩЕ ГРЕЯ ЗА ТЕБ! /19-ти февруари/

-----МИТИЧЕСКАТА ШАМБАЛА, НАРИСУВАНА ОТ РЬОРИХ-----

Знам, че следваш великия план,
че работиш и нощем, и денем.
Все те виждам, неземно огрян,
как прочистваш души покварени.
Огнен смерч си за всички лъжи,
за чудовища с помисли гнили.
Но какво да ти дам, ми кажи,
за да бъдеш със Зевсови сили?
Еделвайс ли от връх засиял-

ключ за всички библейски въпроси?

Или мъдрост на звезден кристал,
който милост от злото не проси?
Обещавам да грея за теб
насред зимите с клопки коварни.
Любовта ни със гръм ще расте,
ще се гърчат вековни поквари!
Ще рушим всички мрачни стени
пред очите на залез замаян!
Висша мисъл ще го осени,
че сме пратени тук от безкрая!

19.02.1993, 20ч.48мин.
-----
ЗЕВС - върховният бог в гръцката митология.

401.РИЦАР ВДЪХНОВЕН /19-ти февруари/

ОТДАВНА СЛЯПО СЛЕДВАМ ЛЮБОВТА СИ.
ПОДГОТВЯХ СЕ ЗА ТЕБЕ ДЕН СЛЕД ДЕН.
ПРЕДСТАВЯХ СИ, КАК ИДВАШ С ПОГЛЕД ЯСЕН,
СЪС МЕЧ И С ГЕРБ НА РИЦАР ВДЪХНОВЕН.
ИЗЛЪЧВАШ МАГНЕТИЗЪМ, СИЛА СВЯТА.
ДУШАТА ТИ НА БЛЯНОВЕ Е ДОМ.
НАЛИ РАЗБРА, ЧЕ СИ ВОДАЧ В ИГРАТА,
ПРИЗВАН ДА МЕ ЗАКРИЛЯ МЪЛЧЕШКОМ!

19.02.1993, 18ч.59мин.

400. НЕБЕТО СЕ РАЗТРЕСЕ! /18-ти февруари/

В ПАМЕТ НА 18-ГОДИШНИЯ ИЛИЯН П.,
ЗВЕРСКИ УБИТ ОТ САДИСТИ
В КИЛЕРА НА СВОЯ ДОМ!
------------------
Погреба те осемдесет и пета...
Убийците ти хитро се прикриха.
Макар все още по света да шетат,
тик-така тяхната присъда тихо.
Небето се разтресе, Илияне!
Ще бъде младостта ти възмездена!
Касапите ти паднаха в капана -
в най-близък час предсмъртно ще застенат.
На тази дата се измолва прошка!
На тази дата млъкнал е Корана!
Нахлува спомен, удряйки среднощно
и ми показва агънце заклано!
Така боли! Не би ме преболяло!
Простенват двайсет и двете години...
И сякаш виждам злото оскотяло,
как злобно съска с устните си сини.
От ужас вцепенил се бе килерът
пред младостта, неистово убита.
Как бих могла покой да си намеря?-
Затрито бе детето на звездите!
В годината на златните глигани
садистите, намръщени злокобно,
ще бъдат от торнадо разкатани
и никой няма да им знае гроба!

18.02.2007, 13ч.56мин.
----
1.Видях първия щъркел- при с.Горна Малина.
2.Набрахме си цъфнали бадемови клонки в Сопот.
В Хисаря имаше цъфнал в жълто декоративен
храст и цикламена японска дюля.
3. Започва годината на ЗЛАТНИЯ ГЛИГАН -
днес е китайската Нова година.

4..Навършват се 22 години от убийството на Илиян.

399. С ОСАНКА НА СПАСИТЕЛ /18-ти февруари/

На Тим Скайлер - вечен и неотразим!

------

ОБИЧАМ ТЕ!... ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН,
НО САМО, АКО ТЕБ,ЛЮБОВ, ТЕ ИМА!
ДОТОЛКОВА ВИСОКО СИ ИЗРАСНАЛ,
ЧЕ АЗ ИЗГЛЕЖДАМ ТОЧКА НЕЗНАЧИМА.
ГИГАНТСКИЯТ ТИ ДУХ ЛЪЧИ ИЗПРАЩА
КЪМ ВСЕКИ КЪТ, ОТ СЛЪНЦЕ НЕОГРЯВАН.
ОТ ТЕБ ТРЕПЕРЯТ ДЕМОНИ НАЙ-СТРАШНИ
И ЗЛИ МАГЬОСНИЦИ, И ВЪЛКОДАВИ.
ПРОМЕНЯШ С ПОГЛЕД ЗЕМНОТО ВЪРТЕНЕ
И КЛИМАТИ РАЗМЕСТВАШ СЪС РОКАДИ.
ЗЛОВЕЩИ ЗИМИ С ВРАТОВЕ ВДЪРВЕНИ
НАКАРА ОТ ПРЕСТОЛА СИ ДА ПАДАТ.
ИЗИСКВАШ ОТ ДУШИТЕ ДА СА ЧИСТИ.
В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ИМ ПОСТАВЯШ НОТА:
- ИЛИ ДА ТЛАСНАТ В БЕЗДНА АНТИХРИСТА,
ИЛИ ЩЕ ГИ ЗАЛЕЕШ С ГНЯВ ГОЛГОТЕН.
ТАКЪВ СИ ТИ - И АНГЕЛСКИ ГРИЖОВЕН,
И ЛЮТ КАМШИК В РЪКАТА НА НЕБЕТО!
РАЗТАПЯШ КАРМИ, ПЪЛНИ СЪС ОЛОВО.
С ОСАНКА НА СПАСИТЕЛ В МРАКА СВЕТИШ!
ЗАТУЙ ПРЕД ТВОЯ МИР БЛАГОГОВЕЯ!
ПРИЕЛА СЪМ ТЕ КАТО ЗВЕЗДНА СТРЯХА.
НЕ СИ ЛИ ТИ,ЛЮБИМИ,ЧУДОДЕЯ,
ЗА КОЙТО МОЙТЕ ПЕСНИ СЕ ИЗЛЯХА?
КОГАТО НЯКОЙ НЯКОГО ОБИЧА,
ТЪЙ,КАКТО СЕ ОБИЧА НЕЩО СВЯТО,
МУ ДАВА СТРАСТ, ДУХОВЕН ПЪТ И ЛИЧНОСТ,
ДОСТОЙНА ДА ОТКЛЮЧИ НЕБЕСАТА!

18.02.2007, 8ч.41мин.,неделя.
-----
Днес се навършват 22 години от зверското убийство
на 18-годишния Илиян Петков през 1985г. /роден на 18.12.1968г./.
Мир на праха му!
На една от годишнините му, след като прочетох некролог със снимката му,
издирих адреса на неговия дом. Срещнах се с мойка му там и й разказах за
своите прозрения, свързани с онази трагична дата...
Имах чувството, че духът на самия Илиян ме водеше и ми диктуваше 
телепатично подробностите, които нямаше откъде да знам. Прегърнати двете, плачехме неутешимо, докато разказвах с неутешим глас, идващ от дъното на мъката
ми...Целият ми разказбе бе накъсан от ридания. Сякаш момчето се бе вселило в мен и искаше неговата майчица да научи истината. Вече горката жена, облечена в траур, знаеше за причината, мотивирала тримата убийци, влязли  с коварство в дома на нищо неподозиращата жертва....Така от тогава Илиян е в мен и помагам чрез светлината му 
на всеки, който носи това име.
ИЛИЯН=74= ИИСУС
74= ЙОРДАНКА... Илиян е ангел пазител и на майка ми йорданка!

398. ОТ БУРИТЕ ПО-СИЛНА! /17-ти февруари/

На теб, Единствен!

Обичам те безмерно, до полуда!
Дори и ангел тъй не би обичал!
На тебе посвещавам всяко чудо,
родено от копнежната ми личност.
Ще дойде ден - незримото ще видиш.
Ще бъдат мислите ти извисени.
И твоят мир, роден да бъде лидер,
ще е съзрял магическото в мене!
Тогава няма да мълчиш в невяра,
а ще се слееш с мантрите горещи,
които с лазери СМЪРТТА изгарят
и в храма на ДУХА ТИ палят свещи.
Така копнея да прогледнеш, мили
и да се слееш с вечността безбрежна!
Затуй, че си любов с небесна сила,
ще те обграждам със небесна нежност!
Помни, че АЗ СЪМ ФЕНИКСА, родил се
от пепел на невидима жарава.
Пристигнах тук, от бурите по-силна,
ЗА ДА ОТКЛЮЧА ТВОЙТА ЗВЕЗДНА СЛАВА!

17.02.2007, 10ч.55мин., събота.
-------
1.Мантри - Творчества с мощно божествено излъчване,
които имат магическо  въздействие върху всяко същество...
Има и музикални мантри, 

и мантри-стихове,
и мантри-танци,
и мантри-картини, и още много други видове.
Те носят в себе си силата на духа, който ги е създал.
2.Феникс -птицата на вечния живот /Жар - Птица/.

---------

397.БЛАГОСЛОВИ ЗА СЕСТРА ТИ! /17-ти февруари/

Подобно на вълшебна бяла фея,
тя мислено те милва отдалече...
Такива хора в скромен свят живеят
и никога на никого не пречат.
Те не ламтят за блясък и облаги,
затуй с любов за любовта им пиша.
Те щедростта на гномите избягват...
Изпращат им се благодати свише.
Дарявам на сестра ти благослови
в деня на рождеството ù огряно.
Лъчите ми, надвили дни сурови,
закрилник срещу мрака ще ù станат.
Не я познавам, но съм ù приятел,
такъв, какъвто другите си нямат.
Със нежност, грейнала и необятна,
я браня от злини и страшни драми.
Да бъде здрава, силна и щастлива!
Студа на времето да не усеща!
Душата ù от благост да прелива!
Небето да ù праща ценни срещи!
Така ще си спокоен за сестра си,
щом чувстваш, че всемирът я закриля.
На този ден ù пожелавам страстно,
да бъде като Феникс златокрила!

17.02.2007, 6ч.56мин.
Рожден ден на М. - сестра на моя Б...

----

ФЕНИКС - птицата на вечния живот.

396. ВАСИЛ ЛЕВСКИ /18-ти февруари/

Апостоле, затуй че грееш в нас,
на злото леденият свят се срива.
Духът ти извисява огнен глас
и кръволоците скимтят страхливо.
Над твоите убийци гняв искри.
Султанът се тресе по Рихтер-скàла.
Очите ти, небесни и добри,
са Божи съд за вечните вандали.
Нирвана ни внуши, че жив си днес
и че преследваш всяко змийско лого.
Вестителю, с триумф в живота влез,
с лъчи зачерквай зимните тревоги!
Бесило виждам...И така боли!
Уж стара рана, а пък не прегаря!
Нали ще бъдеш рицар наш? Нали
ще бъдеш сила на любов олтарна?

18.02.1993, 9ч.14мин.

395. ОТКЛЮЧИЛА СЪРЦЕТО НА НИРВАНА /16-ти февруари/

Помнù деня на първата ни среща. 

Сложи го точно там - до талисмана. 

Наложи се при теб да "дойда" спешно 

и твоята тъга в капан да хвана. 

В просъница ме позова и ето - 

стената помежду ни с гръм се срути. 

Неказаното казах, общо взето. 

А ти дочу ли мислите нечути? 

Ще ги откриеш вътре в ръкописа.  

Търсù ги, скрити между редовете. 

Не аз, небето мълком ги написа 

и любовта, която страстно свети. 

Помни деня - това е свята дата, 

отключила сърцето на Нирвана. 

Довчера бях далечна, непозната, 

сега съм тук, от нов живот огряна. 

16.02.1993, 17ч.53мин.

394./658-А/ НЕ БИХ ПРОСТИЛА НА СМЪРТТА! /16-ти февруари/ /Посветено на Дора Габе/

Ужасен миг!...Угасна Дора Габе!
Изплаках си очите оттогава.
Нощта дойде и нагло ме ограби.
Как може? Как! Това не се прощава!
Не бих простила! Чу ли, смърт сторога!
Пулсира в мене нечовешка сила!
Ще те загробя! Вярвай ми! Ще мога!
Най-сетне знам къде си се стаила!
Изчаквах търпеливо. Дълго чаках,
зловещия си марш да спреш. Не стана!
Изпратих знак, но ти се смя над знака
и продължи да бъдеш Злодеяна.
От памтивек си февруарска хиня.
Покри Земята с язви и с развàла.
Със все леда от тук ще те изрина!
За всеки гроб ще си платиш! Разбра ли!

16.02.1993, 7ч.44мин.
----------
Навършват се 10 години от кончината
на Дора Габе. Светла ù памет!

393. ОЧАКВАНА ПОДКРЕПА /15-ти февруари/

Къде ли съм си сложила ключето?
Как да отключа любовта в безброя?
Луната някак отчуждено свети -
не я засяга тази грижа моя.
Изчезнали са даже и звездите,
потулени зад облачна завеса.
Къде са те? - те питам упорито.
Но ти мълчиш, незнаейки къде са.
Подобно на детето от бордея,
вместо подкрепа, сенки виждам само.
Дали като луната да живея? -
Добра, но чужда? Блеснала, но няма?
А как копнея, да зарадвам всички,
които са самотни и вгорчени!
Ще ги науча свише да обичат
и да са щедри - също като мене!

15.02.1993, 18ч.05мин.

392. ЩЕ ПРОГЪРМИ НЕБЕТО! /9-ти февруари/

И стон, и светлина, и гръм сме с тебе,
напътствани от звездния Месия.
Стар лешояд плътта на дните дебне.
Сред кармите цари неразбория.
Ти имаш ген свещен, загърбил злото,
най-древен ген, с осанка светлолика.
Той истински вълнува се, защото
след миг в лицето на смъртта ще викне:
- Чудовище, изпуснато от ада!
Възмездие пулсира в мойте вени!
Подкрепя ме богинята Палàда,
но не от нея... - чакай меч от мене!
Щастлив съм, да ти бъда аз палачът!
Така да знаеш, злобо полудяла!...
Животът беше тъжен роб, обаче
повярва във безсмъртното си тяло.
Животът е поетът със китара -
той днеска до божествен ръст израсна.
Висоцки пак е тук и те изгаря,
защото е вулкан, изригнал бясно.
След миг, след два, ще прогърми небето.
Порои ще се ливнат над Земята.
Разбра ли, смърт, сторъка и проклета? -
Най-сетне песента ти е изпята!

9.02.1993, 9ч.
-----
Атина Палàда е богиня на победата,

представена като войн с меч и шлем.

/"Старогръцки легенди и митове"/.

391. НАВСЯКЪДЕ СЪМ! /8-ми февруари/

---МНОГО СЕ ГОРДЕЯ С ТАЗИ СНИМКА,КОЯТО НАПРАВИХ СКОРО---

Умея да съм волна и крилата.
Умея да воювам за промяна.
Умея да мълча като Земята.
Умея да съм от мечти пияна.
Налага се от всичко да умея...
Да съм небе, да съм милувка бяла....
Да бъда стих на звездна орхидея...
Копнежна истина, зора изгряла...
Едничко не умея да ме няма!
Навсякъде съм - в теб и в него, в нея.
По малко може да е - част от грама,
но в любовта на всички вас живея!

8.02.1993, 16ч.37мин.

390. ЗА ДА БЛЕСТИШ ОТ ЧУВСТВА ОРЕОЛНИ.../8-ми февруари/

ДА БЕШЕ КАМЪК, ЩЕШЕ ДА Е ПРОСТО:
ПОДРИТВАМ ТЕ.ЗАБРАВЯМ ТЕ. И...НИЩО!
ТОГАВА ЩЯХ ДА БЪДА БЕЗВЪПРОСНА
И НЯМАШЕ ДА СЕ НАДЯВАМ СКРИШОМ,
ДА МЕ ПОГЛЕДНЕШ КОРЕННО РАЗЛИЧНО,
ДА МИ ПРОШЕПНЕШ, ЧЕ СЪМ ТИ ПОТРЕБНА.
С НЕБЕСНИ ИМЕНА ДА МЕ НАРИЧАШ,
ЗА ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ ЗМИЯ МЕ ДЕБНЕ.

ДА БЕШЕ КАМЪК, НО НЕ СИ! МОРЕ СИ!
МОРЕ, В КОЕТО ОГНЕН ДУХ ЖИВЕЕ.
ТОЙ ВДЪХНОВЯВА ЗВЕЗДНИТЕ МИ ПЕСНИ.
ТОЙ ЗНАЕ ЛОТОСНИЯ МИР КЪДЕ Е...
ЗАТУЙ ЛЮБОВ НЕБЕСНА СЪМ ТИ ДАЛА,
ЗА ДА БЛЕСТИШ ОТ ЧУВСТВА ОРЕОЛНИ.
ЗАТУЙ ДА БЪДА ЧАЙКА СЪМ ИЗБРАЛА,
ЗА ДА ЛЕТЯ В ПРОСТОРА ТИ НА ВОЛЯ!

8.02.1993, 8ч.37мин.

389. ОПТИМИСТИЧНО... /7-ми февруари/

Кой може любовта ни да отнеме?

Кой иска да я види с устни сини?...

Накъсах грозното кармично бреме,

като рисувана със студ картина...

Използвам всичката си звездна воля,
за да остане в нас небето чисто!

Във храма влизам, чудо да измоля,

та с огън да стопявам Антихриста!

Защото той превръща в кал душите,

които някога пречисти бяха...

Любов, любов...Кажи кого да питам,

защо е в траур земната ни стряха?

Господства лед в домашното огнище!

Мечтите ни измират сред руùни!

Тъгата ни обсеби и разнищи!

До вик, до стон, до гърчове боли ни!

НО АЗ СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ИДЕ ВРЕМЕ,

КОГАТО ЩЕ ТВОРИМ ЖИВОТ ПРЕКРАСЕН!

ЩЕ СМЕ МОРЕ ОТ ЧУДЕСА ГОЛЕМИ!

СЛЪНЦА ЩЕ СМЕ, РОДЕНИ ДА НЕ ГАСНАТ!

7.02.1993, 10ч.45мин.

--- 


7.02.1993, 10ч.45мин.

388. СВЕТИ ГЕОРГИ И ПОБЕДАТА МУ НАД ЗЛОТО /6-ти февруари/

Дойде денят, пробудил чудесата.
Днес рицар бял изпраща ни безкраят.
Днес любовта е песен, страстно пята,
от нея радостите храм ще ваят.
Млад вятър като луд ще се развика
към млъкналите четири посоки:
Пристига светлината звездолика!
Беснейте, злоби ледено жестоки!
Започва нова ера с гръм, с победа!
Светецът Гьорги ще взриви покоя!
Със гордост вечността към него гледа
с надежда преизпълнен е безброя!
Целуват всички коня му, седлото
и крайчеца на дрехата му златна.
Звездите празнично блестят, защото
отключват се в душите благодати.
Прободен с копието, рухна змеят.
Възкръсна живата вода в чешмите.
Добрите мисли като  слънце греят,
а любовта е до възбог честита!

6.05. 2014, 8ч. , Гергьовден.
Важно е да помним, че 

КОГАТО СМЕ ВЪОРЪЖЕНИ С БОЖЕСТВЕНИЯ МЕЧ НА ИСТИНАТА, ОКРИЛЕНИ ОТ ЛЮБОВТА КЪМ ПРАВДАТА, ТОГАВА ЗЛОТО НЯМА ШАНС ДА СЕ СПАСИ ОТ ВЪЗМЕЗДИЕТО!

387. С ТРЕПЕТЛИВИЯ СМЯХ НА ГЕРГАНА /5-ти февруари/

НА РОСИЦА АБРАШКОВА, САЩ - с обич!

------

Бяла Севда по път се задава.
Кръшно стъпва, за радост на всички.
По седенки и селски забави
най-напета мома е, най-лична!
Млад Калин пощурял е по нея.
На чешмата вода ù напива.
Щом ги мерне насам чичопея,
в миг запява на крушата дива
песента за оная Гергана,
дето любила своя Никола.
Дето турчин насила я хванал
и да стане ханъма я молел.
Тя се борила гордо и страстно.
Злите веди в чешма я вградили
и животът ù почнал да гасне.
Студ се спуснал над клепките мили...
Свойта горест изпя чичопея,
а под крушата, златно огряна,
двама влюбени звънко се смеят
с трепетливия смях на Гергана.
Нека знаят прокобите зимни -
оня турчин сам Бог го натùри!
Млад Калин гали Севда любима
и щастливо им пеят пастири.

5.02.1993, 8ч.05мин.

---
В стихотворението има две двойки - едната е от любимата ми легенда за Гергана и Никола, а другите двама, които са щастливо влюбени и за чиято любов небето се грижи, са Севда и Калин - преродените Гергана и Никола...Помня, че много обичах онази легенда...Така дойде идеята за стихотворението. Не знам защо, въпреки че е написано на 5 февруари, всъщност виждах лицето на  Роси, грейнало от щастие по време на   бъдещата й голяма любов. Знаех още от този миг, че тя  ще срещне много специален мъж - нейната сродна душа. Вярвам го и до днес! Работя с енергиите на времето, та това да се случи. Толкова много я обичам, че ще направя всичко възможно Роси да срещне истинската си любов.
Честит рожден ден, мила Роси! Нека 10-ти май 2016г. да постави голямото начало на онази светлина, която ще те привлече като магнит с твоя дългоочакван любим, за да се сбъдне казаното от Нирвана в това стихотворение за СЕВДА И КАЛИН.
Впрочем, СЕВДА означава ЛЮБОВ.
КАЛИН=47= ВЕНЕРА /богинята на любовта/
КАЛИН+СЕВДА=80=ПРЕРАЖДАНЕ= МЛАДЕНЕЦ
Твоят син Христо чрез силата на Младенеца в себе си ще ти помогне да срещнеш истинската си любов.

10.05.2016.

386. ПРОБУДЕНО ЦВЕТЕ /5-ти февруари/

На Росица, моя родственица,

която живее в Лас Вегас!

------

Грей, зорнице засмяна.
Грей над горска поляна,
дето китка свенлива
в сладък сън си доспива.
Време е - събудù я!
Че дойде млад гидия.
Някъде къмто пладне
китка ще си открадне.
Ще го види гората,
този майчица свята.
И сълзи ще зарони,
ще заскърца със клони.
Ще се трогне юнака,
ще погали листака.
А гората ще каже:
- Чуй, юнако ле снажен -
китката хубосùя
на изгора носи я.
С обич съм я родила
за моминско гиздùло.
С нея да се закичи
твойто лично момиче.

5.02.1993, 5ч.14мин.