Че в теб е Марк Антоний, то е ясно.
Но днес си извисен, пречистен, нов.
Това ме стимулира да израсна
до лоното на висшата любов.
Далече е Сенатът, пълен с хули
и Цезар, и коварството на Брут.
Умря Нерон, с воал от студ забулен.
Стопи се коронованият луд...
Като те гледам, как пристъпваш гордо
и как е светло твоето чело,
успях да сложа на смъртта намордник.
Загърбих всичко, дето е било!
Ще лазят злите сили и ще стенат,
защото твоят дух ги укроти.
Пробудената Клеопатра в мене
се довери на любовта. А ти?
23.02.1993, 10ч.47мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар