Крис Риа запя! И печали
нахлуват в самотна вселена.
Тъгата пак мен е избрала,
да бъда от срив повалена.
Какво ли, какво да направя?
Не искам среднощно да плача!
Как може да бъда такава -
безпомощна жертва на здрача!
Наоколо - лунни миражи.
Душата се мята във мрежи.
Защо ли в лазури се вграждах?
Защо ли в безкрая се вглеждах?
Защо ли сред блатната пошлост
все молех звездите за чудо?
Как искам Крис Риа среднощно
в мен огнен триумф да пробуди!
1.02.1993, 18ч.36мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар