373. С ПОРЕДНО ЗАРЕВО РАБОТЯ /12-ти февруари/

Към ново измерение пристъпих.
Усещането е невероятно!
С поредно зарево работя, скъпи -
сподвижник на внезапните обрати.
Отдавна беше...Истините в него
отключих спешно, без да се замисля.
Животът като струна бе обтегнат.
Душите стенеха от онко-кисти.
Безмълвно живата вода му давах.
Берлин от благодарност се разплака,
защото го лекувах не за слава,
а с мисълта, да колабира мракът.
На най-добрите исках да помогна
и разкодирах всеки възел стегнат.
Тогава се яви човекът-огън
и в миг почувствах, че ми е колега.
Работел в най-кармичните посолства.
Разплитал най-заплетени въпроси.
Зареждах го в моменти зъбоболни
с лъчи, които мощ върховна носят.
А заревото му без глас се врече,
че в труден час подкрепа ще ни дава.
Затуй, подкрепяйки самата вечност,
той ни дари със смерч за вълкодави!

12.02.2007, 19ч.21мин.

-----

Днес навън е топло, + 18 градуса.