Бях страстта, във копнежи вградена.
Лотос бях насред звездни поля...
И за Яворов, и за Есенин
от любов до без дъх ме боля.
Бях принудена бавно да крея.
Болка бях в две любими очи...
Но сега възродено ще пея.
Вярвам в теб фанатично почти!
Бурно чувство отвътре напира.
Всъщност, толкова древно е то!
Надживяло най-древните лири,
аз му вярвам хиляда на сто!
20.02.1993, 9ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар