Разсъмване бяло и изгрев разнежен,
да знаете как ви очаквах!
Във днешното утро самата безбрежност
ни праща на бъдното знака.
Свещ паля. Изпивам кафето горещо.
Зората без глас ми говори...
И прилив на огнени тръпки усещам.
И вяра сe спуска отгоре.
Неволно се връщам към същата дата
на оня взривен февруари,
когато смъртта със ритник ме запрати
в змиярник със нощи кошмарни.
От огън попадаш във ледени вихри.
Усещаш ръба на предела.
Така се калявах - през сълзи, но тихо,
по пътя кармичен поела.
След много години дойдоха промени -
видях, как смъртта се разпада.
А днес любовта ми със страст вдъхновена
излъчва върховна наслада!
26.02.2007, 6ч.04мин.
----
Няма коментари:
Публикуване на коментар