И стон, и светлина, и гръм сме с тебе,
напътствани от звездния Месия.
Стар лешояд плътта на дните дебне.
Сред кармите цари неразбория.
Ти имаш ген свещен, загърбил злото,
най-древен ген, с осанка светлолика.
Той истински вълнува се, защото
след миг в лицето на смъртта ще викне:
- Чудовище, изпуснато от ада!
Възмездие пулсира в мойте вени!
Подкрепя ме богинята Палàда,
но не от нея... - чакай меч от мене!
Щастлив съм, да ти бъда аз палачът!
Така да знаеш, злобо полудяла!...
Животът беше тъжен роб, обаче
повярва във безсмъртното си тяло.
Животът е поетът със китара -
той днеска до божествен ръст израсна.
Висоцки пак е тук и те изгаря,
защото е вулкан, изригнал бясно.
След миг, след два, ще прогърми небето.
Порои ще се ливнат над Земята.
Разбра ли, смърт, сторъка и проклета? -
Най-сетне песента ти е изпята!
9.02.1993, 9ч.
-----
Атина Палàда е богиня на победата,
представена като войн с меч и шлем.
/"Старогръцки легенди и митове"/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар