четвъртък, 11 февруари 2010 г.
421. В БИТКИТЕ СМЕ ВДЪХНОВЕНИ! /27-ми февруари/
Студът, родил се във Сибир, пристига -
за радост на прокоби смъртоносни.
Но нас ни пазят огнебойни диги -
смъртта не би могла да ни докосне!
Днес бумеранг възмезден ни се дава,
за да отбием набезите злобни.
Изпращат студ? - Ще ги смразим тогава!
Прокоби са? - Ще страдат от прокоби!
Щом преспи трупат върху наш'та пролет,
ще се наложи с лихвите да плащат!
За милост голиатите ще молят...
Давидовата сила в нас е страшна!
Напътствани от ореолна вяра,
по рицарски се бием вдъхновено.
Когато видим мрака да изгаря,
не се размекваме, затуй че стене.
Садистите със образи невинни
не трябва да ни правят колебливи.
След месец-два властта им ще се срине,
взаимно ще се удрят и избиват.
Дали да ти напомня пак, любими -
хармонията свише ни закриля!
Доказахме на съскащите зими,
че огънят във нас е с мощна сила!
27.02.2007, 11ч., вторник.
Малкото еврейско овчарче Давид уцелва в окото с прашката си гиганта Голиат, който предвождал огромна войска срещу Йерусалим - и великанът рухнал от коня си мъртъв.
След този небесен знак армията-нашественик побягнала панически...По-късно евреите избират за свой цар порасналия Давид, който заедно с царица Вирсавия става родител на
най-мъдрия сред мъжете на планетата- бъдещия цар Соломон. От рода на Давид е и Христос, което е отбелязано многократно в Библията. Аз съм чела поне два пъти тази книга на книгите...А вие?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар