410. ДА ВИДИШ НЕЗРИМОТО.../22-ри февруари/

Ще те докосна като утрин няма...
Очите слушай - с тях ще ти говоря.
Нас ни напътства звездната програма.
Вървим по път, посочен ни отгоре.
Доскоро самотата бе ужасна.
Свистеше мракът като в ад подземен.
Но вярвах в теб и затова израснах,
надмогвайки житейските проблеми.
Горя, любов! Пламти жарта ми скрита!
Най-сетне.- СЛЪНЦЕ! Толкова го исках!
Блестят от висша искреност душите.
Зората ражда осветени мисли...
Чрез теб успях незримото да видя!
Чрез тебе станах устрем и летене!

Да знаеш само, колко си ми свиден,
БОЖЕСТВЕН МОЙ, вградил Безкрая в мене!

22.02.1993, 13ч.