389. ОПТИМИСТИЧНО... /7-ми февруари/

Кой може любовта ни да отнеме?

Кой иска да я види с устни сини?...

Накъсах грозното кармично бреме,

като рисувана със студ картина...

Използвам всичката си звездна воля,
за да остане в нас небето чисто!

Във храма влизам, чудо да измоля,

та с огън да стопявам Антихриста!

Защото той превръща в кал душите,

които някога пречисти бяха...

Любов, любов...Кажи кого да питам,

защо е в траур земната ни стряха?

Господства лед в домашното огнище!

Мечтите ни измират сред руùни!

Тъгата ни обсеби и разнищи!

До вик, до стон, до гърчове боли ни!

НО АЗ СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ИДЕ ВРЕМЕ,

КОГАТО ЩЕ ТВОРИМ ЖИВОТ ПРЕКРАСЕН!

ЩЕ СМЕ МОРЕ ОТ ЧУДЕСА ГОЛЕМИ!

СЛЪНЦА ЩЕ СМЕ, РОДЕНИ ДА НЕ ГАСНАТ!

7.02.1993, 10ч.45мин.

--- 


7.02.1993, 10ч.45мин.