Покани ме в съня си, да мога
да погаля вълшебни цветя...
Да забравя за всички тревоги,
чийто вихър така ме въртя!...
Отключù ми прозрачната стая,
пълна с тайни и с див аромат.
Отвори ми врата към безкрая,
покажи ми мираж непознат.
От покоя лъчи ще извират,
а на Ева грехът ще мълчи.
Стон на тъжно замлъкнала лира
ше потъва в бездънни очи.
Ще въздъхнат надеждите тихо.
Любовта ще е с дъх учестен.
А внезапните няколко стиха
ще се слеят с камбаните в мен.
20.02.1993,10ч.12мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар