Апостоле, затуй че грееш в нас,
на злото леденият свят се срива.
Духът ти извисява огнен глас
и кръволоците скимтят страхливо.
Над твоите убийци гняв искри.
Султанът се тресе по Рихтер-скàла.
Очите ти, небесни и добри,
са Божи съд за вечните вандали.
Нирвана ни внуши, че жив си днес
и че преследваш всяко змийско лого.
Вестителю, с триумф в живота влез,
с лъчи зачерквай зимните тревоги!
Бесило виждам...И така боли!
Уж стара рана, а пък не прегаря!
Нали ще бъдеш рицар наш? Нали
ще бъдеш сила на любов олтарна?
18.02.1993, 9ч.14мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар