Как е странно!... Вали на талази...
Спря нощта от тревоги да стене...
Тръпка плаха в душата пролазва...
Кой се буди, готов за летене?
Дъждове, окъпете го с вяра!
Ветрове, съборете затвора!
Мисъл огнена, кой ме изгаря?
Кой със ангелски глас ми говори?
Ти ли, нежност, до болка любима,
ми внуши изгрев огнен да бъда?
Ти ли, сила с божествено име,
заклеймяваш съдби тесногръди?
Искам с висшия свят да се слея
и да бъда любов златокоса,
да превърна в роса суховея,
с дъх вълшебен души да докосвам!
20.02.1993, 12ч.17мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар