Представяш ли си - аз се колебая!
А уж съм сила, звездно устремена...
Уж камък хвърлям на нощта по лая,
уж побеждавам хищните хиени...
Кажи ми, как слушалката да вдигна?
Как се маскират бликнали копнежи?
Как да взривя вулкана неизригнал?
Как да се слея с ласките безбрежни?
Море, душата ти е мрачно дъно,
където Гълфстрийм никакъв го няма...
Но знам едно - че няма да потъна,
повлечена от дяволските драми.
Любов, към райски брегове води ме.
С небесен глас учù ме да говоря.
Напук на егоса със поглед зимен,
ме отведи при слънчевите хора!
22.02.1993, 10ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар