Къде ли съм си сложила ключето?
Как да отключа любовта в безброя?
Луната някак отчуждено свети -
не я засяга тази грижа моя.
Изчезнали са даже и звездите,
потулени зад облачна завеса.
Къде са те? - те питам упорито.
Но ти мълчиш, незнаейки къде са.
Подобно на детето от бордея,
вместо подкрепа, сенки виждам само.
Дали като луната да живея? -
Добра, но чужда? Блеснала, но няма?
А как копнея, да зарадвам всички,
които са самотни и вгорчени!
Ще ги науча свише да обичат
и да са щедри - също като мене!
15.02.1993, 18ч.05мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар