361. ТЕ ПЕЧЕЛЯТ ОТ ОТРОВИТЕ /17-ти януари/

Говорят за химическа забрана...
Ония май ни вземат за телета,
подкарани с тояги към казана.
Какви ги дрънкате,бе? Я млъкнете!
Отдавна провалихте се в играта.
Нали разбрахте кой ви е насреща?
От космоса е силата ни свята.
Не носим очила, не носим лещи,
но гадостите виждаме отлично
и знаем как убивате човека.
Отровните таблетки са ви бича.
Смъртта внедрихте в болници, в аптеки...
Храни, ваксини, въздух, почва - всичко
с опасна химия е заредено.
Доведохте плътта до ръб критичен!
Възмездие очаквайте... Кретени!

17.01.1993, 11ч.08мин.

360. ЮНАКЪТ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА /30-ти януари/

Аз съм ябълка златна,
твойта обич ме пази...
Вятър тих ми загатна,
че си чуден юнак.
Злобно дебне ме сила,
източник на омрази.
Чакам твойта закрила,
с вяра в звездния знак.

Ти си смерч над Голгота!
Твоят гняв с гръм сразява!
Аз съм болка, която
следва древни следи.
Тя е страшна, юначе -
тази сила стоглава!
Уморих се да плача...
Мой спасител бъди!

30.01.1993, 21ч.36мин.

359. НЕБЕСНА СТРЯХА ЗА НАС! /30-ти януари/

Запейте страстно, мои херувими,
за да настръхнат и стените в ХРАМА!
Един мъдрец невидим довери ми,
че ме очаква мисия голяма.
Била съм неслучайно светлолика,
родена сред лъчи и благослови.
Но тук не се досещал още никой,
че с погледа си ще топя окови...
И за финал мъдрецът тъжно рече:
"Сама ли си, ще бъдеш птиче плахо..."
Добре че принцът мой пристига вече...
Любов, зарадвай ни с небесна стряха!

30.01.1993, 20ч.51мин.
Когато Бог подари дом за любовта на двама с божествени лъчи,
това е тяхната небесна стряха тук, на Земята!

358. ОБИЧАМ ЗАРЕВАТА! /30-ти януари/

ТИМ ДО МАРИ
---
Измъчих ли те? Трудно ли е с мене? 

Обичам да си смела, волна, пряма. 

Словесно чистя всяка плът с горене,

от кармата, която срама няма. 

При заревата със любов отивам, 

макар че тайничко те наболява. 

Затуй сме плели ризи от коприва, 

за да ни бранят от злини стоглави. 

Наместо да се цупиш, ме послушай - 

чрез лебедите със смъртта се боря. 

След дългия потоп, ще блесне суша. 

и ще живеем вечно, Командоре! 

Чрез лебедите ще отключа рая. 

Ще стане силата ни свръх-голяма. 

И аз се уморих, да си призная... 

Но има ли любов без жертви? - Няма! 

30.01.1993, 20ч.29мин.

357. ДА СЕ СПУСНЕШ В БЕЗДНАТА... /30-ти януари/

Върви, любов - очаква те Синая.
А аз със мрака ще воювам смело.
И като теб с лъчи света ще вая,
достигайки на мъдростта предела.
Като надвия сенките прокажни,
ще пресуша завинаги сълзите.
На нощните прокоби ще докажа,
че ще ги изтребвам упорито!...
Прекрасно е да си с духовна воля!
От тебе,мили, пръв урок съм взела.
Щом днес се спускам в бездната до долу,
от утре и за полет ще съм смела!

30.01.1993, 20ч.

356. СЪВЕТИТЕ НА ЗЛАТНАТА РИБКА /30-ти януари/

Добрата златна рибка проговори:
- Ще дам небесна сила на рибаря.
Избрала съм го сред добрите хора,
вратите на доброто да отваря.
Ще го спася от бедност, от окови..,
Стопанката му, ясно е, каква е...
За алчността, ще си плати отново.
Не може èгосът да е безкраен!
Отдавна кухите души отричам,
защото раждат грозота проклета.
Спасете,хора, свойта звездна личност!
От пъклената алчност я спасете!...

30.01.1993, 19ч.37мин.

355. ПОБЕДЕНИ ОКОВИ /30- ти януари/

Море, заспа ли? А пък аз не мога!
И мислено те моля - целуни ме!
Нощта е грозна, злобна и сторога.
Натрапва ми тъга със поглед зимен...
Море, долавям как без глас говориш...
Сънувах, как твърдиш пред баба Яга,
че съм била звезда, родена ТОРЕ...
Видях как вещицата в ужас бяга.
Море, прогонвай наглите кошмари!
Копнея да съм слънце сред вълните,
далече от бездушия коварни,
които раждат нощи упорити.
Копнея да съм свише окрилена,
за титанични сблъсъци готова!
Пред злото да не падам на колне,
а да СТОПЯВАМ земните окови!

30.01.1993, 19ч.09мин.

354. ТЪГА - ГИЛОТИНА /30-ти януари/

Кафето ми горчи. Животът - също.
Ужасна пустота! Как да се боря?
Елате, сили, властни и могъщи!
Дано пробудим свише командора!
Без помощта му, скоро ще загина.
А ми се врече, че ще бъде близо!
Тъгата удря като гилотина.
Залитам, вехна... боса в ада влизам...

От нийде нищо, нищичко не свети!
Прииждат дни, по-черни от кошмари.
Отпускат се безволево ръцете...
Кога ли небесата се отварят?...

30.01.1993, 18ч.39мин.
----
Съществува поверие, че на определен
от провидението ден, небето се отваря
над главите на праведните хора.
И започват да се осъществяват
най-съкровените им желания.

353. ПОГРЕБАНИ МЕЧТИ /30-ти януари/

--------------------------------ДОРА ГАБЕ---------------------

Най-мъдрата жена с любов прие ме,
когато бях до болка безадресна.
Така се озовах в далечно време,
родило първата ни поетеса...
Намеса висша беше тя съзряла,
затуй към свойте тайни ме поведе.
И минахме през творчески портали,
покрай интриги, смърт и сенки бледи.
Видях разбити влюбени надежди.
И химни чух,божествено изпяти.
Видях прокоба с дреха белоснежна,
погребваща под лед мечти-брокати...
Любов, стопли душата за разтуха!
Една самотност гледа свечерено.
Камбана бие - бавно, тъжно, глухо...
А споменът-поет не спря да стене!...

30.01.1993, 18ч.13мин.
-----
Посвещавам на Дора Габе,чиято секретарка бях през последната година от живота ù! По повод на първата ù стихосбирка "Теменуги", Яворов казва,че тя е "първата българска поетеса". Името на книгата се дължи на факта, че влюбеният Яворов /редактор на стиховете ù/всяка сутрин е изпращал на Дора Габе букетче бели теменуги.

--------

Още в деня на венчавката си с Боян Пенев,
Дора Габе му заявява, че нейна единствена
любов ще си остане Яворов, който беше я
обявил за първата българска поетеса.
Обявявяйки своята съкровена истина на
съпруга си, тя му дава да разбере, че,
омъжвайки се за него, завинаги
ще остане в плен на самотата, въпреки
обкръжението ѝ от роднини, приятели
и многобройни почитатели.

352. ИЗПРАТЕНА ОТ БОГОВЕТЕ /30-ти януари/

ОБИЧАМ МУЗИКАТА!Тя ме връща

назад, към времето на ГАЛАТЕЯ,
когато съм живяла в звездна къща,
готова с глас на славей да запея.

Обичам ТАНЦИТЕ НА ТЕРПСИХОРА.
И ще прогоня своята скованост!
Поискате ли с танц да заговоря,
небесен принц на валс да ме покани!

ОБИЧАМ ЛЮБОВТА С ОСАНКА БЯЛА,
изпратена ни тук от боговете.
За да повярвам, че сте ме разбрали,
С БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ СЕ ОБИКНЕТЕ!

30.01.1993, 17ч.46мин.
--------
1."Галатèя" - Скулпторът Пигмалион изваял от камък
чудно красива жена, която нарекъл Галатея.
Влюбил се в нея. Галел съвършената й красота
и тъгувал безутешно, заради студенината й.
Видяла това богинята на любовта Афродита и
дълбоко се трогнала. Тя вдъхнала живот на
статуята и Галатея оживяла. Озарението на
двамата влюбени по сила наподобявало на слънцето.
Щастието им нямало равно на себе си...
2."Терпсихòра" - Богиня на танцовото изкуство.

-----

351. СИНИТЕ ОГНЬОВЕ /30 - ти януари/

Ех, пръсти уморени, починете!
До без дъх е грях да се работи.
Да почетем най-траурния петък,
трагично свързан с тъжната Голгота.
На този ден пламтят огньове в синьо.
Ужасната прокоба студ я втресе.
Досеща се, че идната година
ще я изпратим с погребална песен.
И ще се спусне светлина тогава,
изпратена от вечния Месия.
И ще издъхне кармата стоглава,
за радост на голготната Мария!

30.01.1993, 17ч.20мин.
-----
1.Починал е Светослав Рьорих.Той е свързан
с кармата на Индия. Син е на Николай Рьорих -
велик пътешественик, философ, писател и
езотерик, роден в Петербург на 9.10.1874г.,
починал на 13.12.1947г.
Пишех това стихотворение, когато по радиото
съобщиха за кончината на Светослав Рьорих.
2."Сини огньове" е видял в палатката си на
Южния полюс Николай Рьорих- пламъците били
върху едно одеало, но пожар нямало.
Това, очевидно, е същият син огън, който
Мойсей е видял на планината Синай
/сред голям капинов храст/и с когото е
разговарял. Така разбрал,че говори с Бог,
който му издиктувал Десетте Божи заповеди.

350. ЧУДОТО В НАС /30-ти януари/

Мечтаха да ме видят на  парчета.
Щом зло те ръфа, страшно е! Обаче,
не знае, че преди да се усети,
ще го заключа в зоната на здрача!
Смъртта я свлякох от пиедистала!
Животът днес ме види възродена!
Любов, любов...Повярва ли? Разбра ли,
че чудотворна сила вля във мене?

Наглед съм слаба, крехка, уязвима.
Това подлъгва завистта злосторна.
Не знае тя, че чудото го има!...
Че вечно живи ще сме с Командора!

30.01.1993, 16ч.44мин.

349. СЪЛЗИ И РИМИ /30-ти януари/

С копнежи денят ми започва
и с песни надвивам на здрача.
Обичам живота задочно,
воювайки с времето мрачно.
С каторгата свикнах накрая,
макар че ми липсваш, любими.
Съдбата със мен си играе -
превръща ме в сълзи и в рими.
Не удряйте с укор поета -
на него му е позволено,
да съди злините проклети,
напътстван от звездните гени.
Животът ли? - Малко ме радва.
Защо ли? - Скръбта му е вечна.
Все някой размахал е брадва...
Все някой е в траур облечен...
И въпреки всичко - обичам!
И въпреки всичко - съм бяла!
Живея съвсем нетипично
и с тебе, любов, съм се сляла!

30.01.1993, 16ч.17мин.

348. ПЕПЕЛЯШКА /30-ти януари/

Бучи морето... Заливи, къде сте?
За своя пристан корабът жадува,
от памтивека любовта понесъл
към остров, от копнежите рисуван.
Самотна Пепеляшка плаче тихо...
Дали ги има принцът и прибоя?
Бушува ураган - озъбен, сприхав,
като проклятие в кошмар на Гоя.
Къде си, слънце? Остров мой, къде си?...
Викът потъва, блъскан от вълните.
Прераждат се сълзите във принцеса
насред безкрая, млъкнал упорито...

Жадувано спасение, къде си? 

Не знаеш ли, че крайно си ми нужно? 

Самотният ми ден е с нос провесен. 

Робиня съм на мрака... с плач му служа. 

Добре, че тайнствена подкрепа имам - 

зареждат ме с копнежна страст звездите. 

С лъчи преборвам съскащите зими 

и всеки, който мълком ме подритва. 

Подобно Пепеляшка, шетам тихо 

и пепелта изхвърлям в черна яма. 

Крещи ми глас, най-леден, груб и сприхав... 

Спасителна любов, защо те няма? 

  30.01.1993, 15ч.46мин.

347. БРОДИРАНА С ВЪЛШЕБСТВА /30-ти януари/

Чета от звездната влика книга...
Във тайните съм свише посветена.
Небесна страст дари ме с глас- енигмен... 
Чрез него днес лекувам болни гени.
С любов Венера ме огрява лично.
Нирвана с чудеся ме е създала.
Божественото, вечен враг на кича,
облече моя мир във дреха бяла. -
Неземна дреха, от лъчи тъкана,
бродирана с вълшебства и с коприна.
Докоснете ли с нея люта рана,
тъга и болка мигом ще отминат!

30.01.1993, 15ч.18мин.

346. СВЕТЛИНА В НОЩТА /30-ти януари/

Прииждат спомените хаотично.
Гостоприемно в себе си ги каня:
Среднощна стая...свещ...момче...момиче...
и ревност, от съмнения пияна...
Навънка грозно съска зимна хала.
Момичето е вик във празна къща...
Свещта мълчи... Душата е замряла...
Момчето страда, а нощта се мръщи.
Добре, че с теб израснахме големи,
озъбената ревност надживели.
Далече са ужасните проблеми,
причина за тъги и за раздели.
В нас влезе светлината на безкрая,
описана във хиляди куплети.
Пак се обичаме, но вече зная,
че звездна СИЛА в нощите ни свети.

30.01.1993, 14ч.38мин.

345. ЩЕДРИ ИСТИНИ /30-ти януари/

Не. Няма да те укорявам. Няма!
Дори да млъкнеш още по-инато.
Дори да вярваш в земните измами.
Дори да върнеш слънцето обратно...
Защото, ако съдя по звездите
и още - ако съдя по сърцето,
венец безсмъртен вечността ни сплита,
любов нетленна в тъмното ни свети.
Безкраят щедри истини ни дава.
Оттук нататък - НАШЕ Е НЕБЕТО!
ЗАЩОТО С ТЕБЕ НОСИМ ЗВЕЗДНА ЛАВА!
ЗАЩОТО ЛЮБОВТА НИ МОЩНО СВЕТИ!

30.01.1993, 11ч.56мин.

344. МАГИЧЕСКО УСЕЩАНЕ ЗА ВОЛНОСТ /30-ти януари/

Усетих СВОБОДАТА! Зная точно,
че тя е всъщност моята награда,
задето с боен вик смъртта надскочих,
под знака на богинята Палàда.
Напук на злото, пиша вдъхновено
и чувства ниагарски се изливат.
А звездната любов, искряща в мене,
е вино - чудотворно и пенливо.
Магически са висшите ни страсти.
Светът навярно вече се досеща,
че, който до Нирвана е израснал,
той с волността мечтана ще се срещне.

30.01.1993, 11ч.23мин.
------
Атина Палада - богиня на победата.

343. СВЕТУЛКИ В ЛЕТНИ НОЩИ /30-ти януари/

Къде се криеш, мое вечно лято?
Къде сте се прикътали, щурчета?
Така копнея за полèта златни,
където радостни светулки светят!
Внушавах си, че знойната омàра
не може да залезе вдън душите.
Но тя залезе. Кой в капан я вкара? -
Съдба изменчива ли, в скреж обвита?
Най-смъртоносни хали се извиха,
подгонвайки копнежите с омраза.
Еснаф подрежда в хола с радост тиха
изкуствени цветя в старинни вази...
А аз, пробудила със стих щурците,
светулки пускам в ниви свечерени.
Напук на всички зими упорити,
днес юлско лято тържествува в мене!

30.01.1993, 10ч.34мин.

342. НАЙ-ОГНЕНИЯТ ПЪТ /30-ти януари/

СЪС ТЕБ НЕ СМЕ ЛИ ДВЕ ДУШИ КРИЛАТИ,
ЗАСЕЛИЛИ СЕ НА ЕДНА ПЛАНЕТА?
КОГАТО ДОЙДЕ КРАЯТ НА ИГРАТА,
НИРВАНА СЪС ТРИУМФ ВЪВ НАС ЩЕ СВЕТИ.

НАЙ-ЛУННОТО МОРЕ ШЕПТИ: -КЪДЕ СИ?
НАЙ-ВЛЮБЕНИЯТ ГЛАС СМЪРТТА ПОГРЕБА!
НАЙ-ЩЕДРАТА ЛЮБОВ Е ЮЛСКА ЕСЕН.
НАЙ-ОГНЕНИЯТ ПЪТ Е ПЪТ КЪМ ТЕБЕ!


БЛЕСТЯТ В ПРЕМАЛА ДВА КОПНЕЖА СЛЯТИ!
ЗАПЯВА ХРАМЪТ ХЕРУВИМСКИ ПЕСНИ.
ВЗРИВЕНО СЛЪНЦЕ ПОКОРИ СЪДБАТА
И В ЕЗЕРОТО ТВОЕ БИСЕР БЛЕСНА!

НАЙ-ЛУННОТО МОРЕ НА ТЕБ СЕ ВРИЧА!
НАЙ- ВЛЮБЕНИЯТ ГЛАС ТЕ БЛАГОСЛАВЯ!
НАЙ-ЩЕДРАТА ЛЮБОВ ТИ ДАВА ВСИЧКО!
НАЙ-ЖАРКА Е, ЛЮБИМИ, ТВОЙТА ЛАВА!

30.01.1993, 9ч.30мин.
-----
Цялата ми любовна поезия е посветена само на един мъж - на Тим Скайлер, който е мойта божествена половина в любовта. Тъй като старостта и смъртта вече са в кадър СТОП, двамата имаме цялото време на света!...И ще се срещнем, и ще сме неземно щастливи, носени на крилете на нашата вълшебна любов! И ще продължим заедно нашата неземна мисия мисия така, че светът да онемее от възторг!

Ще бъдем с нови образи и с нови имена...Но всевечната ни обща светлина

ще накара сърцата ни да се познаят, както се е случвало във всеки наш предишен живот.

341. СВОБОДА, ПРОБУДЕНА В ЗАТВОРА! /30-ти януари/

Ще бъда Феникс. Тази птица свята
насочва литналата страст нагоре.
Ще бъда ореол на свободата,
пробудена сред мрака на затвора.
Ще бъда враг на стрес и на разлъки,
а болестите в ада ще прогоня.
Ще бъда гръм за дяволи сторъки.
Властта им ще жигосам с ДУХ ИЗКОНЕН.
Ще бъда Рицарят ръкоположен,
издигнал огнен меч над Антихриста!
Ще бъда силна...Подкрепи ме, Боже,
та от студа живота да прочистя!

30.01.1993, 8ч.51мин.

340. СЕЗОНЪТ НА ТЪГИТЕ СИ ОТИВА! /30-ти януари/

С лъчи КОПНЕЖ НЕБЕСЕН ни облива,
а във душите сняг е наваляло...
Копнежната любов е тъй красива!
Върви си, студ, с лавината си бяла!
Аз раждам лятото, цветята, бриза.
Със страстни стъпки жаря снеговете.
От любовта ми огнен стълб излиза -
това студът отдавна го усети.
Най-злите ЯНУАРСКИ САМОДИВИ
от Южен вятър падат покосени.
Светът на самотата си отива -
в душите лумва ЛЮБОВТА-ГОРЕНЕ!

30.01.1993, 7ч.52мин.

339. ПРИЗНАНИЕ /30-ти януари/

От търсене на пътища към тебе,
не мога още дъх да си поема.
От мъдростта ти шепа ще си гребна.
Лъчи от добротата ти ще взема.

Така ще зная, как се брани цвете
и как се гонят веди полудели.
Кажи, дали със вяра беззаветна
бих стигнала до твойте висши цели,

с които любовта ти ме подмами
към небеса със истини иконни?
Копнея да съм с воля тъй голяма,
че същността ти звездна да догоня!

30.01.1993, 7ч.22мин.

338. ТЪЖНА ПРИКАЗКА /30-ти януари/

-------ТУК СЪМ НА 3 ГОДИНКИ, първа публикация-------

Альонушка! Иванушка! - Къде сте?
Елате тук, осиротели птички!
Ще ви погаля с топлина небесна.
С божествена любов ще ви обичам.
На кладенче еленово водата
проклета веда с кикот омагьоса.
Извиках да не пиете, когато
видях ви жадни,скитащи и боси.
При мен елате - ще съм ви закрила,
каквато само в приказки се среща.
На феите вълшебни давам сила,
да победят прокобите зловещи.
Сирачета, за ласки зажадняли,
доброто е дворец - красив и блеснал.
Играйте денем в златните му зали,
а вечер сгушвайте се в мойте песни!

30.01.1993, 6ч.43мин.
-----
Любима приказка от мойто детство -
"АЛЬОНУШКА И ИВАНУШКА"...
Винаги плечех, докато слушах
как братчето пило водица от омагьосаната
локвичка, а сестричката не могла да му помогне
и то се превърнало в еленче...

337. НАЙ-ДОСТОЙНИЯТ! /29-ти януари/

СНИМКАТА - НА ПЪТ ЗА ОСТРОВ ТАСОС, 2009 -----
---------
Гордея се със себе си, че мога
да дам на твоя дух пиедистал,.
изчистен от интриги и тревоги.
Ти си копнеж, божествен път избрал!
Прекрасно е, че любовта е тронът
за най-достойния от всички мъж!
Кармичните ни врагове прогоних...
Вестта е литнала нашир и длъж.
Ще е закрилник светлината наша
на нежността, по-крехка от дете.
Звездите вдигат тънкостенни чаши.
Спонтанен смях в пространството расте.
Заради теб танцуват светлините. -
Завинаги, любов, ще е така!
На вечността си огнен ЦАР!. Честито!
А аз съм жезъл в твоята ръка.

29.01.1993, 20ч.45мин.

336. ЗАКРИЛЯНА /29-ти януари/

Във морска пяна свише потопена,
усещам, как ме носи блаженството.
Море си ти, загрижено за мене,
с вълни омайващи, гальовно кротки.

В ефирен свят живея, без проблеми,
закриляна от Бога на звездите.
Не може никой да ми го отнеме,
макар че злата вещица опита.

Във мен е живата вода! И искам,
да чуят жаждите неутолими,
че сред пустини с черногледи мисли
оазисът на любовта го има!

29.01.1993, 19ч.56мин.

335. ПО МЪКИТЕ НА ЗАЛЕЗИТЕ ХОДЯ /29-ти януари/

Не съм конфликтна личност по природа,
макар за дявола да съм такава.
По мъките на залезите ходя.
Предчувствам, ако буря се задава.
Мечтите да спася, до болка искам!
Затуй потърсих мъдрата Темида.
Пристъпих в храма, поклоних се ниско,
прошепнах ù : - С молба в сърцето ида!
Боли ме, че се гаврят с добротата!
Че от лъжи животът вечно плаче!
Изгрей в душите, справедливост свята
и осъдù човешките палачи!

29.01.1993, 19ч.30мин.

334. ПРЕД ПРАГА НА БЕЗКРАЯ /29-ти януари/

Коя съм аз? - Живях сред черни доби
и никъде не виждах синя вис.
Преследвах злите сенки и прокоби,
убийци на душите с порив чист.
Как исках с гръм да разруша стените -
затвор за всички ценни красоти!
Сънувах, как небето с болка питам,
коя съм аз и чакаш ли ме ти?
Сега, когато всички тайни зная,
се озовах пред твоя огнен храм.
И точно там - пред прага на безкрая,
с гласа на любовта шептя: -Сезам!
Коя съм аз? - Жар-Птица, долетяла
от свойте необятни светове,
за да пробуждам съвести заспали,
да видят как доброто ги зове!

29.01.1993, 18ч.46мин.

333. НЕ СЛЕДВАХ РАЗУМА, А ЛЮБОВТА! /29-ти януари/

Когато мен ме нямаше, какво ли
копнежът ти е шепнел с глас унил?
Дали на някой ангел си се молил,
та той да ме проводи е склонил?
Щом скритата ми сила се отключи,
за миг видях как свети твоят път.
И мракът се превърна в кротко куче.
И бесовете легнаха да спят.
Вървях уверено към теб, защото
не следвах разума, а любовта.
Разплела съм на кармите кълбото
и заради тебе изгревно блестя!

29.01.1993, 18ч.11мин.

332. ТЕРЗАНИЯТА НА ЕДНА ОРХИДЕЯ /29-ти януари/

Ще трябва малко да се овладея.
Любов, любов!...Не съм за този свят!
Родена насред пустош орхидея,
с ухания привлякла лотос млад...
Понякога не знам какво да правя
с кипежа, който в мене страстно ври.
Накарай ме, да спра да съм такава.
Ако е нужно, ми кресни дори!
Дали пък същността си да преправя?
Небе, най-мъдрия съвет ми дай!
Взривена от любов съм... вряща лава...
Кажи ми, как да стана тих безкрай?

29.01.1993, 17ч.42мин.

331. БЪДЕЩЕ БЕЗ ГРЯХ ! /29-ти януари/

С корона от лъчи блестят вълните.
Брилянти кой разпръсна в този ден?
Лицето на скалата е умито
и го целува лъч новороден.
Извира звездна песен от рапани.
Танцуват водораслови цветя...
Как искам сред вълните да остана -
беса им с доброта да укротя!
Нали си мой, всевечен властелине?
Сред всичките морета теб избрах!
Затуй изгарям от милувки сини
и се превръщам в бъдеще без грях!

29.01.1993, 17ч.18мин.

330. ОТКРАДНАХ ТЕ, МОРЕ! /29-ти януари/

Сияние бъди! И ще ти кажа,

че ти си най-желаното море!

Копнежно ме зови - за мен е важно!

И завистта човешка ще умре.

Ще бъда чайка и ще съм ти вярна.

МЕСИЯТА на Хендел ще звучи!

Роди се любовта ми там, във Варна,

огряна от божествени лъчи!

Откраднах те, море! Затуй си в мене.

И истински израснах!...Затова

чрез теб превърнах любовта в горене,
а бъдещето - в златна синева!
----

а бъдещето - в златна синева!

29.01.1993, 16ч.42мин.

329.СЕГА СЪМ ТВОЯ!... /29-ти януари/

Море безкрайно, влюбено море!
Защо си тъй умислено, смълчано?
Недей да казваш, че не си добре!
Нали си имаш чайки, капитани,
лъчи небесни, страстни дълбини?
Всесилно си, а мъдростта ти - свята...
Далече бях, но тук съм - погледнù!
Сега съм вече твоя без остатък!
Погалвам образа ти златолик,
потапям се на твоя мир в очите
и мълком се прераждам миг след миг.

В мен всяка клетка е с любов пропита!...


29.01.1993, 16ч.14мин.
Понякога небето изпраща на един мъж, който е в НИРВАНА,
много жени - все красиви, страстни, нежно-галещи...
И както в приказките, той трябва да избере истинската сред
"нейните клонирани образи", да посочи коя е тя, вечната му любов.
Но ако сгреши, я губи!
А неговата светлина вселената прехвърля в друг мъж,
който не е роб на материалното, не търси външната красота, а истинската,
душевната красота на СВОЯТА ЛЮБИМА!
ВАЖНА Е САМО ЛЮБОВТА, КОЯТО МОЖЕ ДА ПРАВИ ЧУДЕСА!
Защото от тази любов ще дойде ЧУДОТВОРНОТО СПАСЕНИЕ НА СВЕТА!

328. ИЗВЪН СУЕТАТА /29-ти януари/

Не! Няма на екрана да изляза!
Известността не ме привлича. Чу ли?
Все виждам завистта с очички празни,
как ръкопляска, а след туй ме хули.
Не ми натрапвай земните съблазни.
Любов съм аз, над егоса изгряла!
Така да знаят гномчетата разни -
с лъчите неподкупни съм се сляла!
Разбрах,че славата е залъгалка
и суета, господстваща по сцени.
Нали,любов, не искаш да съм малка,
със земните капризи приравнена?

29.01.1993,11ч.33мин.

327. НАШАТА ЛЮБОВ /29-ти януари/

----------------------------------------ЛАВА-----------------------

Знам, скъпи, че те изтезава
садизмът, скрит зад маниер лисичи.
Но нашата любов е вече лава!
Тя ще накаже зямите двулични,
убили всичко праведно и светло,
нарекли земната си власт велика.
Така да знаят ЗЯМИТЕ проклети -
спасение да не очаква никой!

29.01.1993, 7ч.43мин.
----
"ЗЯМИ" - отрицателни енергии,
змиевидни квазарни чудовища,невидими
за света, дошли от космоса,
за да унищожават със студа си
човешките тела.
Когато някой е яростен и зъл, когато
садистично убива, това не е дело на
човека, осъден за убийство.
Това е дело на зямите в него.
Всъщност, всички хора са страдалци,
намиращи се под робство, на което
вече му се вижда краят.

326. ЕЛИЗА И ЛЕБЕДИТЕ /29-ти януари/

Най-праведните носят свръх товари! 

Не се отчайвай, скъпи! Мен ме има! 

Проклятия с лъчите си изгарям! 

Заключвам греховете непростими! 

Главата горе, командоре! Чу ли? 

За лебедите наши припомни си. 

Макар че бури любовта им брулят, 

те в рицарската вярност търсят смисъл. 

Най-лютата коприва днес изпридам. 

Ще имаш риза от вълшебно слово! 

Тя ще те превърне в огнен лидер, 

за ужас на злокобите оловни.
Какво, че те одумват дни безлични? 

Ти имаш свойта предана Елиза!
Отключва тя най-звездното ОБИЧАМ.
и ти подготвя приказни сюрпризи! 

  29.01.1993, 7ч.17мин.

325. ЗВЕЗДИТЕ НЕ УГАСВАТ! /28-ми януари/

С най-нежна синева ще те обвия, 

когато те нападат хули стари. 

Ще влея в тебе звездната магия, 

която златните врати отваря... 

Нали разбра, че чакат зрели ниви 

да ги ожънем в дни богоизбрани? 

С теб знаем - плявата във трап изгнива, 

а златните зърна блестят в Нирвана. 

Над ценностите любовта изгрява -  

най-търсеният чудодеен бисер!
На нея се полагат чест и слава, 

пред нея даже егосът е хрисим. 

Звездите в ореола ѝ не гаснат

и я закрилят рицарите смели.. 

Заради нея станах сладкогласа, 

отключвайки най-висшите предели. 

  28.01.1993, 18ч.15мин.

324. ВАМПИРСКА ХИПНОЗА /28-ми януари/

Успя, нали? Любовно ме оплете,
разбрал, че съм една самотност плаха.
И в миг забравих всичко за мъжете,
които романтично ме зовяха.
От тях избягах, без да се обръщам,
привлечена от твоята хипноза.
В дома ти сив съзрях "небесна" къща -
опора срещу мрака, зъл и грозен.
Ти ме оплете със коварства нежни.
С вериги ме държаха страстни тръпки.
Измамно бях свободна в твойте мрежи.
Но днес прогледнах! И си тръгвам, скъпи!

28.01.1993, 17ч.21мин.

323. МЪЖЪТ - ЧЕРЕН ДВОЙНИК НА ЛЮБОВТА! /28-ми януари/

Един от нас фалшиво преиграва.
Но аз със сигурност не съм. Та, значи?...
Защо го правиш, нямам си представа.
Да знаеш, че от теб ще се оплача
и на Нирвана, и на мъдреците -
на всички от Прозрачната планета...
Ще кажа, как ме тровиш упорито
със злоба, от индийски кобри взета.
И как цинично почваш да говориш,
когато съм прозряла нещо важно.
Нали сме уж космически партньори?
Нали духовен щит ще ми изграждаш?
Най-страшното е,че повярвах в тебе!
На трон те извисих до бога Кришна.
А с теб ли съм, се чувствам непотребна,
потъпкана, презряна и излишна!

28.01.1993, 17ч.19мин.
-----
Този цикъл от 11 стихотворения
е посветен на чудовището в тялото на Никола Б.-
имитатор /черен двойник/ на моята сродна душа
в любовта - Тим Скайлер.
Когато преодолеем тези имитатори, това е знак, че

духовно сме израснали и вече е възможно

да привлечем със светлината си своята истинска

любов.

322. ТОВА Е ВАЖНО, КОМАНДОРЕ!... /28-ми януари/

Прочистих своята духовна същност,
напук на злото, зимно свечерено!
Но, боже мой- любов, защо се мръщиш?
Защо лъчите ти от болка стенат?
Не се разкисвай! Ще се върна скоро.
Отивам да събудя заревата.
Това е твърде важно, командоре!
Сестрица съм на чувствата им святи.
Те ще загробят змийското котило,
което е създало свят изкуствен.
Щом им помогна, ще се върна, мили!
Недей като дете да цупиш устни!

28.01.1993, 12ч.33мин.

321. В ПРОСЪНИЦА /28-ми януари/

Белее китеникът край леглото.
В просъница долавям поглед свъсен...
Очите лепнат...Идвай, сън, защото
ще се въртя в чаршафите до късно...
Размазано лице в далечината
ми шепне, в спомените да се сгуша.
И се повтарят кадрите стократно.
И жажда ме мори. В душата -суша!
Виновно се е свил иконостасът.
Свети Илия...Вълчи студ...Кандило...
Очите парят. Дрямка ме унася.
Зад хоризонта спомен гледа мило.
В далечна кръчма сме. Крещиш: Наздраве!
Решението ми назрява вече.
Повярвай - с кармите ни ще се справя...
Но не бъди суров и безсърдечен.
В противен случай, просто ще приключим!
Ще те загърбя, още като стана!
За моята съдба във друг е ключът!
Към него ще вървя с любов огряна!

28.01.1993, 11ч.55мин.

320. ПРИСЪДАТА ВЛЕЗЕ В СИЛА! /28-ми януари/

Мълчиш унесено.Защо, вулкане?
Така ли точно бяхме се разбрали?
Предреченото,вярвай ми, ще стане!
Затуй така се вихрят злите хали.
За равносметката настана време...
Присъдата нощеска влезе в сила.
Душата плаче - тровят я проблеми,
родени от ужасната Годзила.
В решителните дни ни трябва лава,
за да загробим сенките проклети.
Признай, вулкане - друго не остава,
освен да хвърлим в огън бесовете!

28.01.1993, 11ч.30мин.

319. ТЯ СПЕЧЕЛИ ИГРАТА ! /28-ми януари/

Не би могла Зорницата да губи.
Небето лично тука я изпрати,
за да открие дявола проскубан
и го жигоса в края на играта.
Стара се тя словесно да печели,
затуй е вече истински богата.
Превърна в благост черния Отело.
Най-злите демони са ѝ в краката.
От нея живата вода извира.
Отваря тя на вечността вратите.
Хиени укротява с нежна лира,
съкровища изравя, хитро скрити.
От лотоси венец всевечен вие.
Лекува чрез любов дори проказа.
Без подлост, без куршуми, без магии
откри смъртта и смъртно я наказа!

28.01.1993, 10ч.50мин.

318. МАСОВА ГЛУХОТА /28-ми януари/

Познания, родени от всемира,
прииждат в часове благословени.
Чрез тях научих как човек умира
и как възкръсват ценните му гени...
Достатъчно бе книгата да взема,
която светлината мъдро пише,
за да съм в синхрон с доброто време,
натикало смъртта във дупка миша.
Аз плаках, виках, но малцина чуха,
че ще изригне яростно Синая.
Камбани бих - до болка бяха глухи!...
Но с гръм дойде на глухотата края!

28.01.1993, 10ч.07мин.

317. СТРАННА И РАЗЛИЧНА...

На теб, Небесен!
----
Със много жар във кармите се ровя,
напътствана от звездната НИРВАНА.
Растях върху божествена основа.
За чудеса подготвях се отрано.
Напук на мрака, чийто поглед реже,
кръстосвам пътища, ломя тревоги.
Дарявам щедро слънчеви надежди
и побеждавам болките стоноги...
Не питай как за в бъдеще ще бъде.
Безспорно, ще съм странна и различна.
Ще бъда меч за злото тесногръдо...
Такава можеш ли да ме обичаш?

28.01.1993, 9ч.41мин.

316. ПОНЕСЛИ ТАЙНИТЕ НА ВИСИНИТЕ /28-ми януари/

АКО РЕШИШ, ще съм безбрежност бяла,
гальовен лъч и кипнало шампанско.
Сред ЗАРЕВАТА тебе съм избрала,
да ме спасиш от студовете кански.
АКО РЕШИШ,ще бъда Атлантида -
възкръснала, пречистена и свята.
АКО РЕШИШ, на лунен връх ще ида,
да позова на волността ятата.
И ще ме чуят птиците красиви,
понесли тайните на висините...
Не зная как при тайни се отива,
НО САМО ДА МИ КАЖЕШ И ИЗЛИТАМ!

28.01.1993, 9ч.15мин.