С копнежи денят ми започва
и с песни надвивам на здрача.
Обичам живота задочно,
воювайки с времето мрачно.
С каторгата свикнах накрая,
макар че ми липсваш, любими.
Съдбата със мен си играе -
превръща ме в сълзи и в рими.
Не удряйте с укор поета -
на него му е позволено,
да съди злините проклети,
напътстван от звездните гени.
Животът ли? - Малко ме радва.
Защо ли? - Скръбта му е вечна.
Все някой размахал е брадва...
Все някой е в траур облечен...
И въпреки всичко - обичам!
И въпреки всичко - съм бяла!
Живея съвсем нетипично
и с тебе, любов, съм се сляла!
30.01.1993, 16ч.17мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар