Сънят ми бе разяждан от каверни.
Топях се. Укорявах се, обаче,
вървях в калта, вървях по пътя черен.
Така копнеех да открия рая,
където огнена любов ме чака!
Как исках в изповед да си призная,
че дълго бях подритвана от мрака!
Бях удряна от нечовешка злоба,
която все се зъби и налита,
която има речник долнопробен
и стреля с люти клетви по добрите.
Небе, небе, до болка разтърси ме!
Нахокай с яд разкисването в мене!
И ме води към висина без име,
към любовта, духовно окрилена!
5.01.1993, 15ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар