Не мога да оставя химикала!
Добре ми е, със стих да ти говоря.
Наяве никога не бих признала,
че ти си ми утехата в "затвора".
А бях свободно, слънчево момиче!
Дойде магьосник стар и ме открадна.
Поне да знаех, че за теб съм всичко...
Щях да загърбя мъката досадна.
Нали си извор с благодати, мили?
Нали си моята маннà небесна?
Ако си тук, не бих била безкрила.
Не бих се вграждала в минорни песни.
Твърдиш, че съм самичка не за дълго.
Кажи го и на злите суховеи!
Напук на мрака тук, зловещ и кълбест,
ти в мойта златна синева живееш!
5.01.1993, 7ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар