Когато мен ме нямаше, какво ли
копнежът ти е шепнел с глас унил?
Дали на някой ангел си се молил,
та той да ме проводи е склонил?
Щом скритата ми сила се отключи,
за миг видях как свети твоят път.
И мракът се превърна в кротко куче.
И бесовете легнаха да спят.
Вървях уверено към теб, защото
не следвах разума, а любовта.
Разплела съм на кармите кълбото
и заради тебе изгревно блестя!
29.01.1993, 18ч.11мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар