Прииждат спомените хаотично.
Гостоприемно в себе си ги каня:
Среднощна стая...свещ...момче...момиче...
и ревност, от съмнения пияна...
Навънка грозно съска зимна хала.
Момичето е вик във празна къща...
Свещта мълчи... Душата е замряла...
Момчето страда, а нощта се мръщи.
Добре, че с теб израснахме големи,
озъбената ревност надживели.
Далече са ужасните проблеми,
причина за тъги и за раздели.
В нас влезе светлината на безкрая,
описана във хиляди куплети.
Пак се обичаме, но вече зная,
че звездна СИЛА в нощите ни свети.
30.01.1993, 14ч.38мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар