Успя, нали? Любовно ме оплете,
разбрал, че съм една самотност плаха.
И в миг забравих всичко за мъжете,
които романтично ме зовяха.
От тях избягах, без да се обръщам,
привлечена от твоята хипноза.
В дома ти сив съзрях "небесна" къща -
опора срещу мрака, зъл и грозен.
Ти ме оплете със коварства нежни.
С вериги ме държаха страстни тръпки.
Измамно бях свободна в твойте мрежи.
Но днес прогледнах! И си тръгвам, скъпи!
28.01.1993, 17ч.21мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар