Белее китеникът край леглото.
В просъница долавям поглед свъсен...
Очите лепнат...Идвай, сън, защото
ще се въртя в чаршафите до късно...
Размазано лице в далечината
ми шепне, в спомените да се сгуша.
И се повтарят кадрите стократно.
И жажда ме мори. В душата -суша!
Виновно се е свил иконостасът.
Свети Илия...Вълчи студ...Кандило...
Очите парят. Дрямка ме унася.
Зад хоризонта спомен гледа мило.
В далечна кръчма сме. Крещиш: Наздраве!
Решението ми назрява вече.
Повярвай - с кармите ни ще се справя...
Но не бъди суров и безсърдечен.
В противен случай, просто ще приключим!
Ще те загърбя, още като стана!
За моята съдба във друг е ключът!
Към него ще вървя с любов огряна!
28.01.1993, 11ч.55мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар