340. СЕЗОНЪТ НА ТЪГИТЕ СИ ОТИВА! /30-ти януари/

С лъчи КОПНЕЖ НЕБЕСЕН ни облива,
а във душите сняг е наваляло...
Копнежната любов е тъй красива!
Върви си, студ, с лавината си бяла!
Аз раждам лятото, цветята, бриза.
Със страстни стъпки жаря снеговете.
От любовта ми огнен стълб излиза -
това студът отдавна го усети.
Най-злите ЯНУАРСКИ САМОДИВИ
от Южен вятър падат покосени.
Светът на самотата си отива -
в душите лумва ЛЮБОВТА-ГОРЕНЕ!

30.01.1993, 7ч.52мин.