Изгаряща в пустинята, те чаках.
Душата в изнемога се напука.
Гладувах, плаках...Съществувах някак.
По глухите врати с надежда чуках...
Кого ли да целуна с благодарност,
че в моя тих оазис те доведе,
че си загърбил всички страсти стари,
че слагаш кръст на навиците вредни...
И ето те! Реши и ме намери,
повярвал, че принцесата я има.
Напук на сеещите студ химери,
най-сетне ти си тук!... Нали, любими?
27.01.1993, 23ч.30мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар