прииждат в часове благословени.
Чрез тях научих как човек умира
и как възкръсват ценните му гени...
Достатъчно бе книгата да взема,
която светлината мъдро пише,
за да съм в синхрон с доброто време,
натикало смъртта във дупка миша.
Аз плаках, виках, но малцина чуха,
че ще изригне яростно Синая.
Камбани бих - до болка бяха глухи!...
Но с гръм дойде на глухотата края!
28.01.1993, 10ч.07мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар