Къде се криеш, мое вечно лято?
Къде сте се прикътали, щурчета?
Така копнея за полèта златни,
където радостни светулки светят!
Внушавах си, че знойната омàра
не може да залезе вдън душите.
Но тя залезе. Кой в капан я вкара? -
Съдба изменчива ли, в скреж обвита?
Най-смъртоносни хали се извиха,
подгонвайки копнежите с омраза.
Еснаф подрежда в хола с радост тиха
изкуствени цветя в старинни вази...
А аз, пробудила със стих щурците,
светулки пускам в ниви свечерени.
Напук на всички зими упорити,
днес юлско лято тържествува в мене!
30.01.1993, 10ч.34мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар