Бучи морето... Заливи, къде сте?
За своя пристан корабът жадува,
от памтивека любовта понесъл
към остров, от копнежите рисуван.
Самотна Пепеляшка плаче тихо...
Дали ги има принцът и прибоя?
Бушува ураган - озъбен, сприхав,
като проклятие в кошмар на Гоя.
Къде си, слънце? Остров мой, къде си?...
Викът потъва, блъскан от вълните.
Прераждат се сълзите във принцеса
насред безкрая, млъкнал упорито...
Жадувано спасение, къде си?
Не знаеш ли, че крайно си ми нужно?
Самотният ми ден е с нос провесен.
Робиня съм на мрака... с плач му служа.
Добре, че тайнствена подкрепа имам -
зареждат ме с копнежна страст звездите.
С лъчи преборвам съскащите зими
и всеки, който мълком ме подритва.
Подобно Пепеляшка, шетам тихо
и пепелта изхвърлям в черна яма.
Крещи ми глас, най-леден, груб и сприхав...
Спасителна любов, защо те няма?
30.01.1993, 15ч.46мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар