Вратата ще отворя. Ще е рано.
Ще ме целуне светлина на прага.
Бял вихър в оня миг ще ме подхване,
а мракът зъл на възел ще се стяга.
Ламята ще те поздрави превзето.
С усмивка в своя дом ще те приеме.
Приличен вид ще има, общо-взето
и няма да ни създаде проблеми...
Ще те поканя в кухнята, любими -
това е мойто ъгълче в живота.
Кафе? Бисквити?... И фастъци има.
Седни. Изслушай жалбите ми кротко.
Тук всичко ми горчи. Вода не пия.
И като сянка ден за ден живея.
Надявам се да бъдеш мой Месия,
дошъл, за да ме отърве от змея!
5.01.1993, 8ч.20мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар